Криводол (община): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
'''Община Криводол''' се намира в Северозападна [[България]] и е една от съставните общини на [[Област Враца]]. |
'''Община Криводол''' се намира в Северозападна [[България]] и е една от съставните общини на [[Област Враца]]. |
||
== География == |
|||
=== Географско положение, граници, големина === |
|||
Общината е разположена в западната част на [[Област Враца]]. С площта си от 325,857 km<sup>2</sup> заема 5-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 9% от територията на областта. Границите ѝ са следните: |
|||
* на североизток – [[Община Хайредин]] и [[Община Борован]]; |
|||
* на югоизток – [[Община Враца]]; |
|||
* на юг – [[Община Вършец]] от [[Област Монтана]]; |
|||
* на югозапад – [[Община Берковица]] от [[Област Монтана]]; |
|||
* на запад – [[Община Монтана]] от [[Област Монтана]]; |
|||
* на северозапад и север – [[Община Бойчиновци]] от [[Област Монтана]]. |
|||
=== Релеф, води, природни забележителности === |
|||
==== Релеф ==== |
|||
Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист, на север равнинен. Територията ѝ условно попада в три физикогеографски области на България – [[Стара планина|Западна Стара планина]], [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]]. |
|||
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят най-северозападните части на [[Врачанска планина]], заемащи най-южната част общината – част от землищата на селата [[Главаци]] и [[Ботуня]]. Тук се намира и най-високата точка на общината – '''1073 m''', разположена югоизточно от [[Мътнишки манастир|Мътнишкия манастир]] „Св. Иван Рилски“. |
|||
Средната част от територията на Община Враца попада в пределите на [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени два ниски рида, които попадат частично в пределите на общината. Между долините на реките [[Ботуня (река)|Ботуня]] и [[Рибине]] (десни притоци на Огоста), в посока от северозапад на югоизток се простира централната и югоизточна част на [[Владимировски рид|Владимировския рид]] с връх Бауренска могила (281 m), разположен северозападно от село Баурене. На югоизток от него, в пределите на общината попадат най-северозападните разклонения на възвишението [[Милин камък]] с максимална височина от 276 m източно от град [[Криводол]]. По североизточните склонове на двата рида преминава условната граница между [[Предбалкан|Западния Предбалкан]] и [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]]. Между [[Владимировски рид|Владимировския рид]] и възвишението [[Милин камък]] на североизток и [[Врачанска планина]] на юг в посока от югоизток на северозапад се простира североизточната, най-ниска част на обширното и равно [[Врачанско поле]], като неговата надморска височина тук е около 250 m. |
|||
Най-северната част на общината, северно от двете възвишения е заета от южните части на [[Западна Дунавска равнина|Западната Дунавска равнина]], като тук релефът е равнинен. Северозападно от село [[Фурен]], в долината на река [[Рибине]] (десен приток на [[Огоста]]) се намира най-ниската точка на общината – 75 m н.в. |
|||
==== Води ==== |
|||
Територията на община Криводол изцяло попада във водосборния басейн на река [[Огоста]]. От юг на север, през западната част на [[Врачанско поле|Врачанското поле]] протича река [[Ботуня (река)|Ботуня]] (десен приток на Огоста) със своето средно и част от долно течение. В град [[Криводол]] в нея отдясно се влива река [[Въртешница]] (Лява). Северната и североизточна част на общината се отводнява от друг десен приток на [[Огоста]] – река [[Рибине]] и нейните предимно леви притоци. основно в северната част на общината, където са разположени обработваемите земи са изградени няколко по-големи микроязовира („Лозята“, „Галатин“, „Гайтан“, „Лесура“, „Фурен“, „Градешница 1“, „Градешница 2“ и др.), водите на които се използват основно за напояване. |
|||
== Население == |
== Население == |
Версия от 12:20, 19 февруари 2016
Криводол (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Враца |
Площ | 326.857 km² |
Население | 10 054 души |
Адм. център | Криводол |
Брой селища | 15 |
Управление | |
Кмет | Христо Доков (ГЕРБ; 2019) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Криводол (община) в Общомедия |
Община Криводол се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца.
География
Географско положение, граници, големина
Общината е разположена в западната част на Област Враца. С площта си от 325,857 km2 заема 5-то място сред 10-те общините на областта, което съставлява 9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – Община Хайредин и Община Борован;
- на югоизток – Община Враца;
- на юг – Община Вършец от Област Монтана;
- на югозапад – Община Берковица от Област Монтана;
- на запад – Община Монтана от Област Монтана;
- на северозапад и север – Община Бойчиновци от Област Монтана.
Релеф, води, природни забележителности
Релеф
Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист, на север равнинен. Територията ѝ условно попада в три физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина.
Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят най-северозападните части на Врачанска планина, заемащи най-южната част общината – част от землищата на селата Главаци и Ботуня. Тук се намира и най-високата точка на общината – 1073 m, разположена югоизточно от Мътнишкия манастир „Св. Иван Рилски“.
Средната част от територията на Община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени два ниски рида, които попадат частично в пределите на общината. Между долините на реките Ботуня и Рибине (десни притоци на Огоста), в посока от северозапад на югоизток се простира централната и югоизточна част на Владимировския рид с връх Бауренска могила (281 m), разположен северозападно от село Баурене. На югоизток от него, в пределите на общината попадат най-северозападните разклонения на възвишението Милин камък с максимална височина от 276 m източно от град Криводол. По североизточните склонове на двата рида преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западната Дунавска равнина. Между Владимировския рид и възвишението Милин камък на североизток и Врачанска планина на юг в посока от югоизток на северозапад се простира североизточната, най-ниска част на обширното и равно Врачанско поле, като неговата надморска височина тук е около 250 m.
Най-северната част на общината, северно от двете възвишения е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Фурен, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 75 m н.в.
Води
Територията на община Криводол изцяло попада във водосборния басейн на река Огоста. От юг на север, през западната част на Врачанското поле протича река Ботуня (десен приток на Огоста) със своето средно и част от долно течение. В град Криводол в нея отдясно се влива река Въртешница (Лява). Северната и североизточна част на общината се отводнява от друг десен приток на Огоста – река Рибине и нейните предимно леви притоци. основно в северната част на общината, където са разположени обработваемите земи са изградени няколко по-големи микроязовира („Лозята“, „Галатин“, „Гайтан“, „Лесура“, „Фурен“, „Градешница 1“, „Градешница 2“ и др.), водите на които се използват основно за напояване.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 9 390 | 100,00 |
Българи | 7 184 | 76,51 |
Турци | 10 | 0,11 |
Цигани | 1 221 | 13,00 |
Други | 12 | 0,13 |
Не се самоопределят | 37 | 0,39 |
Не отговорили | 926 | 9,87 |
Населени места
Общината има 15 населени места с общо население 9 390 жители (01.02.11 г.).[2]
Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2011 г.) | Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Баурене | 406 | 17,784 | Криводол | 3157 | 36,625 | ||
Ботуня | 181 | 18,182 | Дупляк | Лесура | 820 | 34,395 | |
Галатин | 640 | 33,892 | Осен | 251 | 19,628 | ||
Главаци | 247 | 10,403 | Пудрия | 649 | 19,702 | ||
Големо Бабино | 299 | 10,809 | Ракево | 739 | 24,423 | Ракьово село | |
Градешница | 497 | 31,118 | Уровене | 123 | 9,830 | ||
Добруша | 200 | 15,252 | Фурен | 251 | 18,227 | ||
Краводер | 930 | 25,597 | ОБЩО | 9390 | 325,857 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
- Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Криводолска махала и го присъединява като квартал на с. Криводол;
- през 1956 г. – с. Ракьово село е преименувано на с. Ракево без административен акт;
- Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Дупляк на с. Ботуня;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Криводол за гр. Криводол.
Политика
- 1995 – Крум Тодоров (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 68% срещу Цветко Цветков (СДС).
- 1999 – Крум Тодоров (БСП) печели на втори тур с 62% срещу Илонка Кленова (ОДС).
- 2003 – Цветослав Тодоров (ГЕРБ) печели на първи тур.
- Настоящ кмет: Петър Данчев (Бацков)(Бацков без цензура)
Транспорт
През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 11,6 km от трасето на жп линията Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин.
През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 81,2 km:
- участък от 9,3 km от Републикански път I-1 (от km 121,0 до km 129,3);
- участък от 17,6 km от Републикански път II-13 (от km 10,2 до km 27,8);
- участък от 11,8 km от Републикански път III-101 (от km 16,6 до km 28,4);
- последният участък от 4,1 km от Републикански път III-162 (от km 33,0 до km 37,1);
- началният участък от 23,4 km от Републикански път III-1301 (от km 0,0 до km 23,4);
- целият участък от 15,0 km от Републикански път III-1302.
Топографска карта
Външни препратки
Източници
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748
|
|