Петър Панчевски: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
Ред 25: | Ред 25: | ||
* [http://focus-news.net Агенция „Фокус“ от 25 януари 2006 г.] |
* [http://focus-news.net Агенция „Фокус“ от 25 януари 2006 г.] |
||
{{пост списък|Министър на отбраната на България| |
{{пост списък|Министър на отбраната на България|57}} |
||
{{Българи генерали в чужди армии}} |
{{Българи генерали в чужди армии}} |
Версия от 02:14, 20 февруари 2016
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 ноември 1982 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Народен представител в: I НС II НС III НС |
Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената армия - генерал-майор от инженерните войски (1945). Армейски генерал в Българската народна армия.
Биография
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.
От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939) и във Втората световна война, когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
П. Панчевски е народен представител (1950-1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972).
Умира в София на 17 ноември 1982 г.
Източници
|
|
- Министри на отбраната на България
- Съветски военни дейци от Втората световна война
- Български генерали
- Съветски генерали
- Български дипломати
- Посланици на България в Китай
- Участници в Септемврийското въстание
- Българи-интербригадисти
- Българи в Съветския съюз
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Хора от област Враца
- Герои на Народна република България