Никола Станчев: Разлика между версии
4 съкращения при използване на шаблон |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{ |
{{Борец |
||
|име на играча = Никола Станчев |
|име на играча = Никола Станчев |
||
|снимка = |
|снимка = |
||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
}} |
}} |
||
{{ |
{{МедалНачало}} |
||
{{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} |
{{МедалСъстезание|[[Олимпийски игри]]}} |
||
{{ |
{{ЗлатенМедал|[[Летни олимпийски игри 1956|Мелбърн 1956]]|борба свободен стил}} |
||
{{ |
{{МедалКрай}} |
||
'''Никола Станчев Николов (бай Кольо)''' е [[България|български]] [[борба|борец]] и първият българин, спечелил [[Олимпийски игри|олимпийска]] титла в историята на българския спорт. |
'''Никола Станчев Николов (бай Кольо)''' е [[България|български]] [[борба|борец]] и първият българин, спечелил [[Олимпийски игри|олимпийска]] титла в историята на българския спорт. |
||
Версия от 21:19, 20 февруари 2016
| Никола Станчев | |
| Информация | |
|---|---|
| Дата на раждане | 11 септември 1930 г. |
| Място на раждане | Твърдица, България |
| Дата на смъртта | 13 юли 2009 г. (на 78 г.) |
| Стил | свободен |
| Категория | 75 kg |
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Мелбърн 1956 | борба свободен стил |
Никола Станчев Николов (бай Кольо) е български борец и първият българин, спечелил олимпийска титла в историята на българския спорт.
Биография
Роден е на 11 септември 1930 г. в с. Твърдица, Бургаско. Състезател по борба в свободния и класическия стил.
Спортната си кариера започва зашеметяващо като на летните олимпийски игри в Мелбърн през 1956 г. става олимпийски шампион по свободна борба в категория до 79 кг. Побеждава Георгий Схиртладзе (СССР). Губи от Кацурамото (Япония). Събира 5 наказателни точки и трябва да побеждава само с туш съперниците си. Печели с туш срещу Щер (Германия) и Линдбланд (Швеция), а на финала отново с туш срещу Ходж (САЩ).
Той е първият олимпийски шампион на България и светът изслушва за пръв път българския химн на олимпийски игри. Златният медал му връчва председателя на БОК генерал-полковник Владимир Стойчев.
Печели сребърен медал от турнира за световната купа в Истанбул (1956). Балкански шампион през в Истанбул (1956). През кариерата си е 11 пъти шампион на България, 8 пъти в свободния стил и 3 пъти в класическия стил.
Въпреки славата и успехите на тепиха, животът на Никола Станчев след прекратяване на спортната кариера не е лек. Работи като треньор. Живее със скромна пенсия от 1990 г. Подпомаган е от известни български борци и треньори.
В бургаски комплекс „Меден рудник“ спортна зала е наименувана „Никола Станчев“. Треньора Райко Петров го нарича „Гагарин на българския спорт“, а колегата и приятеля му Боян Радев „Патриарх на големия български спорт“.[1] Никола Станчев си отива на 13 юли 2009 година.Негов паметник в с. Твърдица е открит през 2011 г.
Източници
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
