Пауталия

Градската територия на Пауталия

Пауталия и още Улпия Пауталия е един от големите антични римски градове в провинция Тракия на мястото на днешния гр. Кюстендил, наследник на тракийско селище и средище на дентелетите (V-IV в.пр.Хр.).

Към името му обичайно се прилага приставката Улпия, т.е. нарича се Улпия Пауталия, понеже император Траян дава на тракийското селище през 106 г. градски статут, а вероятно по това време то е и благостроено по римски образец.

Улпия Пауталия е повсеместно известна в целия гръко-римски свят най-вече със своя Асклепион (Пауталийски асклепион).

Наименование

Наименованието Пауталия в основата си е тракийско. То се среща в различни ортографски варианти в античните извори на старогръцки и латински език. Според някои изследователи наименованието Пауталия означава „изворен град", „бликащи извори" и се свързва с топлите минерални извори, които са били първопричината за създаване на тракийско селище и превръщането му в град през римската епоха. В писмени източници името е засвидетелствувано за пръв път през II век. От император Антонин Пий (138-161) до Каракала (198-217), докогато трае монетосеченето на града, името се среща върху опаката страна на монетите като Улпия Пауталия, а върху няколко емисии е поместен надпис Пауталиотон (на пауталийците). Историкът Птолемей, по времето на император Марк Аврелий (161-180), споменава Пауталия в описанието на днешните български земи. В Певтингеровата карта Пауталия е станция на пътя Сердика — Стоби. Споменава се от античните писатели от V-VI в.: Малх, Комес Марцелин, Хиерокъл, Прокопий Кесарийски, Стефан Византийски. Последното споменаване на името Пауталия в писмени извори е от 553 г.

История

След падането на Тракия под римска власт (45 г. от н.е.) римляните превръщат тракийското селище възникнало около минералните извори във важен търговски център и известен балнеологичен курорт, който наричат Пауталия. Пауталия е град с интензивен живот и е административен, стопански и културен център на обширна територия.

По времето на император Марк Улпий Траян (98-117) през 106 г. от н.е. Пауталия получава градски права и добавя към името си представката "Улпия". През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за градския живот.

До 270 г. Пауталия влиза в състава на провинция Тракия , а след административните реформи на император Аврелиан (270-275) - в провинция Вътрешна Дакия и е третият по големина град след Сердика и Наисус (дн.Ниш).

Градска територия

Пространството на Пауталия, включва освен укрепената площ с близката околност и обширната градска територия. От II до VI в. градът се разпростирал в укрепената площ на градската крепостна стена от 29,30 ха, с форма на удължен многоъгълник. В късната античност (IV — VI в.) Пауталия разширява пространството си с втора крепост на хълма Хисарлъка, с площ 2,117 ха. Обширната градска територия на Пауталия не е установена с точност. Включвала е част от стратегията Дентелетика, вероятно в границите на Кюстендилското поле. По-късно в III в. територията и е увеличена, включва предишната територия на цялата Дентелетика с части от Медика, т.е. най-северните части от дн. Трънско, Брезнишко и Пернишко, на изток дн. Дупнишко поле с Германея (дн. Сапарева баня), и на югоизток дн. Благоевградско със Скаптопара. За границата между териториите на Сердика и Пауталия говорят пътните колони в Софийското поле при Волуяк и Голяновци.

Градоустройство и архитектура

Градоустройството на Пауталия е организирано по образеца на гръцките и малоазийски градове. Планировката и застройката е на принципите на т.н. правоъгълна (ортогонална) система, гръбнакът на която са главните улици с посоки изток-запад и север-юг. Градският площад (агора) е изнесен от геометричния център на кръстовището. Богатият и благоустроен през II в. град бил защитен с крепостна стена. Освен оригиналния градеж са разграничени още 3 строителни периода: след готските нашествия (270), в резултат на засилената строителна дейност на императорите Валентиниан I (364-375) и Валент (375-378), и през ранновизантийската епоха. В късната античност Пауталия е имала втора крепост, на издигащия се от юг хълм. Изграждането на късноантичната крепостна стена на Хисарлъка се отнася към втората половина на IV в. с ремонти и преустройства след хунските нашествия (V в., VI в.) през ранновизантийската епоха и по време на император Юстиниан I (527-565). Крепостта е използвана и през Средновековието, и вероятно по време на османското владичество, когато е съборена.

По отношение на своята архитектура Пауталия е благоустроен и добре уреден град. Освен документираните археологически останки от обществени сгради (части от архитектурни комплекси, базилики, бани) интересни данни дават изображенията върху пауталийски монети. Показани са: храмове на Асклепий, Сабазий, Зевс, Хера, Аполон, Хермес, Деметра, Херакъл и др. Изображения върху монети показват, че градът бил украсен с копия от прочути статуи на произведения от Праксител (Хермес с детето Дионис и Сатир), на Навкид (Хермес Дискобол), статуи на Херакъл, Афродита и др. Между забележителностите е и конната статуя на Луций Вер, изобразена също върху монети.

Обществено устройство

Пауталия има градски съвет (сенат), народно събрание и свои магистрати, съдопроизводство и правото да сече монети за нуждите на местния пазар. Върховната власт е в ръцете на архонти (вероятно 4) и градски сенатори. Решенията на градския сенат били издавани от името на архонтите, градския съвет и на народа. Официален език - в административния, стопанския и културен живот бил гръцкият.

Икономическо и поселищно развитие

Икономическото развитие на Пауталия е свързано с плодородието и богатствата на Кюстендилското поле. Развити били земеделието, овощарството, лозарството, металообработването, бронзолеярството, железообработването и др. На базата на занаятите се развива и търговията. Израз на обществено-икономическото развитие на Пауталия е развитието на поселищния живот в територията и. Тук се намират редица кастели, прераснали по-късно в градове (Германея при Сапарева баня) или по-малки селища, като Спортела (дн. Рила), Спинопара (дн.с.Коняво), Каристорум (дн.с.Копиловци) и др.

Езически период. Религиозни култове.

Пауталия има разнообразен религиозен живот. Официалният римски култ се изразява с почитането на Юпитер и Юнона. Почита се и императорският култ (император Септимий Север е изобразен в храм). От гръко-римския пантеон най-широко разпространение има бог Асклепий, почитан като патрон на града и божествата Хигия и Телесфор. Почитат се още Аполон, Дионис, Херакъл, Диана, източните божества Митра, Кибела, Сарапис.

Християнство. Пауталийска епископия.

Християнството прониква в днешните български земи още през I-II в. Значението на Пауталия като важен градски център обуславя впоследствие, особено след признанието на християнството с Миланския едикт от 313 г. от император Константин I Велики (280-337), развитието на града и като важен християнски център. Започва усилено строителство на християнски храмове и на голяма епископска базилика. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия - диоцез на Пауталийската епископия.

До наши дни са достигнали имената на двама пауталийски епископи : Евангел Пауталийски, живял през V-VI век и Фока Пауталийски, живял през VI век. През есента на 515 г. по нареждане на византийския император Анастасий I (491-518) в Константинопол са привикани петима илирски епископи: Лаврентий Лихнидски (Охридски), Домнион Сардикийски, Алкисон Никополски (от Епир), Гаян Нишки и Евангел Пауталийски, които били в сферата на влияние на папския престол. Нишкият и Никополският епископ след дълъг арест починали в Константинопол, а останалите трима епископи били освободени, поради страха на императора от нови бунтове в техните епархии. През 553 г. при император Юстиниан I (527-565), в Константинопол е свикан "Петия вселенски събор". 156 делегати, сред които е и пауталийският епископ Фока Пауталийски (Phocas religiosissimus episcopus Potaliensis) осъждат възгледите на Ориген (185-254) и Евгарий (+ 399), а Теодор Мопсуетски е анатемосан.

Литература

• Иванов, Йордан, „Северна Македония. Исторически издирвания“, с образци и карти, София, 1906 г., 420 с.;
• Слокоска, Людмила , Античната история на Кюстендил и на Кюстендилския край според исторически извори и археологически материали, В : Сб.Кюстендил и Кюстендилско, София, изд.ОФ, 1973 г., с.62-84;
• Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.499-500;
• Ботева, Диляна, „Монетосеченето на Пауталия за Септимий Север и неговото семейство в периода 193-211 г. (проблеми на хронологията)”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993 г.
• Русева-Слокоска, Людмила, Пауталия. Т.1 Топография, градоустройство и укрепителна система., София, 1989.
• Кацарова, Веселка, „Раннохристиянски базилики от Пауталия”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VIII, 1997 г.
• Кацарова Веселка, Пауталия и найната територия I-VI век., Велико Търново, 2005.
• Кацарова, Веселка, „Границите на Пауталийската градска територия през IV-VI в. – една възможна реконструкция”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.
• Прокопов, Иля, „Монетната циркулация в Пауталийския регион през втората половина на II и първата половина на I в. пр.Хр./”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.
• Филипова, Светослава, „Монетна циркулация в Пауталия през късната античност. Монети от археологически разкопки.”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.Х, 2005 г.

Вижте също

• Велбъжд
• Кюстендил

Външни препратки

• Пауталия - Асклепион
• Исторически преглед