Зета (княжество): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
1 съкращение при използване на шаблон
Ред 167: Ред 167:
* [http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]
* [http://www.ivanstamenov.com/files/perper-pametnik.pdf Древнобългарски паметник в Черна гора]


{{Шаблон:Династия Неманичи}}
{{Династия Неманичи}}
[[Категория:Зета (владение)]]
[[Категория:Зета (владение)]]

Версия от 21:29, 20 февруари 2016

Вижте пояснителната страница за други значения на Зета.

центар
Средновековни сръбски земи
Поморие
Загорие
Душановите земи 1373 – 1395
Зета в 1372 – 1378
Зета при Църноевичите

Зета е средновековно самостоятелно владение на част от територията на днешна Черна гора. След смъртта на Стефан Душан на 20 декември 1355 г., непосредствено на следващата (1356) година, се обособяват в относително самостоятелна територия черногорските земи под името Зета. Първоначално дълги години Зета се управлява от династията Балшичи (1356 – 1421), а по-сетне и преди падането ѝ под османска власт – от династията Църноевичи (1435 – 1516).

По османско време Зета е известна с името Скендерия.

Име

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза „Зета“ за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. [1]

Черногорските земи се упоменават с името Зета и в Дуклянската летопис. От 12 век насетне името Зета се налага над по-раншното название на областта Дукля.

Етимологията на името „Зета“ идва от това, че владението е управлявано в продължение на два века (11 – 12 век) от потомците на убития от цар Иван Владислав – Иван Владимир (чиято съпруга е Самуиловата щерка Теодора Косара). Оттук остава в историографията и названието на областта около и на реката Зета (река).

Спорове за владението

Великият жупан на Рашка, принадлежащ към аароновия клон на Комитопулите – Деса, завладява Зета и Травуня през 1148 г. с военната помощ на брат си Урош II, и си прикачва титлата „княз на Приморието“ (т.е. на целите средновековните приморски сръбски земи).

През 1190 г., друг представител на комитопулите – Стефан Неманя, отвоюва за сина си Вукан Неманич (или по български: Вукан Неманя), владението над Зета. След смъртта на Вукан, владението остава за втория син на крал Стефан I Урош – Стефан II Милутин, който с цел християнизация на сръбските земи издига манастира Морача.

Между 1276 и 1309 години, Зета е личен апанаж на кралицата-майка Елена Анжуйска, която издига и възстановява в Черна гора около 50 манастира и църкви, най-вече в района на река Бояна.

В периода 1309 – 1321 години, Зета е под своеобразен кондоминиум между крал Милутин и неговия най-голям син от Анна Тертер и престолонаследник – Стефан Дечански. Стефан Константин се самообявява през 1314 г. за владетел на Зета, но е убит през 1322 г. по време на избухналата с Дечански гражданска война. По същия начин, в годините 1321 – 1331, Стефан Дечански и Стефан Душан управляват съвместно областта „на зета“.

След смъртта на Стефан Душан, Душановата държава започнала да се разпада. Първи се отцепили сръбските земи (1356) влизали в състава на държавата.

Стефан Душан се осланял на българското болярство от Македония в управлението на царството. Рашките жупани не били доволни от така създалото се статукво и веднага след смъртта на царя се обособили като самостоятелни владетели. [2]

В годините от 1356 г. Зета е личен апанаж на Елена Българска, подобно на предходния такъв на Елена Анжуйска.

Зета става независима територия управлявана от династията Балшичи през 1362 г.

История

След смъртта на Стефан Душан, управлението на Душановата държава преминала в ръцете на младия цар Стефан Урош и влиятелната му майка Елена Българска (сестра на цар Иван Александър). Центробежните сили в държавата се усилили. Първата територия от царството, която се обособила в самостоятелно владение, била Зета.

Стефан Урош, по подобие на баща си, се осланял при управлението си на болярството от южните територии на държавата. Най-влиятелният болярин Вълкашин Мърнявчевич, в съгласие с Елена Българска, практически започнал да упражнява централната власт. Това обусловило постепенното отделяне и обособяване на сръбските земи, включени в Душановото царство, в самостоятелни феодални държавици на традиционен принцип. Първа възникнала Зета.

Със смъртта на Стефан Урош след Чирменската битка, Душановото царство престанало да съществува и de jure, като царската титла (и поради обстоятелството, че Стефан Урош нямал мъжки наследници) също престанала да се наследява и да съществува. Старата кралска титла на Войславлевичи и Неманичите останала за Марко Мърнявчевич, а владетелите на Зета по традиция от времето на Дукля започнали да се назовават князе.

Образувало се и Епирско царство.

Владетели

Династията Балшичи управлявала в периода 1356.-1421.

В периода 1421.-1435. Зета е управлявана от деспотите :

Династията Църноевичи управлявала в периода 1435.-1516.

Източници

  1. Файн, Джон (1991). Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212. University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C 
  2. Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
  3. Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski

Вижте също

Външни препратки