Франсоа Жакоб: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Микробиолози, ползвайки HotCat
м форматиране, вътрешни препратки
Ред 23: Ред 23:
}}
}}


'''Франсоа̀ Жако̀б''' ({{lang-fr|François Jacob}}) е [[Франция|френски]] [[микробиология|микробиолог]] и [[генетика|генетик]] и нобелов лауреат за [[физиология]] през [[1965]] г.
'''Франсоа̀ Жако̀б''' ({{lang-fr|François Jacob}}) е [[Франция|френски]] [[микробиология|микробиолог]] и [[генетика|генетик]] и [[нобелов лауреат]] за [[физиология]] през [[1965]] г.


== Биография ==
Жакоб завършва [[медицина]] в [[Сорбона]]та през 1947 г. От 1950 г. е асистент на [[Андре Лвоф]] в [[Институт „Луи Пастьор“|Пастьоровия институт]]. Там двамата провеждат изследвания върху [[лизогения]]та (форма на [[симбиоза]] между [[бактерия|бактерии]] и [[бактериофаг]]и), която става предмет на докторската му дисертация (1954).
Жакоб завършва [[медицина]] в [[Сорбона]]та през 1947 г. От 1950 г. е асистент на [[Андре Лвоф]] в [[Институт „Пастьор“|Пастьоровия институт]]. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на [[симбиоза]] между [[бактерия|бактерии]] и [[бактериофаг]]и), която става предмет на докторската му [[дисертация]] (1954).


Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на [[1950-те]] съвместно с [[Жак Моно]] откриват [[информационна РНК|информационната РНК]] и установяват, че [[ДНК]] съдържа три вида [[ген]]и структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на [[тумор]]ообразуването.
Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на [[1950-те]] години съвместно с [[Жак Моно]] откриват [[информационна РНК|информационната РНК]] и установяват, че [[ДНК]] съдържа три вида [[ген]]и – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на [[тумор]]ообразуването.


== Признание ==
За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]]. При награждаването им [[Свен Гард]] от [[Каролински университет|Каролинския университет]] подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.
За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобелова награда]]. При награждаването им Свен Гард от [[Каролински университет|Каролинския университет]] подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:52, 22 февруари 2016

Вижте пояснителната страница за други личности с името Жакоб.

Франсоа Жакоб
François Jacob
френски микробиолог и генетик

Роден
Починал
20 април 2013 г. (92 г.)
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националностфранцузин
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вИнститут „Луи Пастьор“
Известен сизследванията си в областите генетика и микробиология
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1965)
Семейство

Уебсайт
Франсоа Жакоб в Общомедия

Франсоа̀ Жако̀б (Шаблон:Lang-fr) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология през 1965 г.

Биография

Жакоб завършва медицина в Сорбоната през 1947 г. От 1950 г. е асистент на Андре Лвоф в Пастьоровия институт. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги), която става предмет на докторската му дисертация (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 1950-те години съвместно с Жак Моно откриват информационната РНК и установяват, че ДНК съдържа три вида гени – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването.

Признание

За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.

Източници

  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки

Шаблон:Учен-мъниче Шаблон:Франция-мъниче