Студеница (манастир): Разлика между версии
м форматиране: 2x тире, 3 интервала, 3+ параметъра, 6lokavica (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 19: | Ред 19: | ||
}} |
}} |
||
[[Картинка:Manastir Studenica (by Pudelek) 3.JPG|мини|дясно|250px|Манастирската църква]] |
[[Картинка:Manastir Studenica (by Pudelek) 3.JPG|мини|дясно|250px|Манастирската църква]] |
||
'''Студеница''' е [[православие|православен]] [[манастир]] на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]. Разположен е в едноименната местност на [[река]] [[Студеница (река)|Студеница]]. Намира са на 39 km [[югозапад]]но от [[Кралево]] в полите на [[планина]]та [[Голия]] в района на [[Поибрие]]то |
'''Студеница''' е [[православие|православен]] [[манастир]] на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]. Разположен е в едноименната местност на [[река]] [[Студеница (река)|Студеница]]. Намира са на 39 km [[югозапад]]но от [[Кралево]] в полите на [[планина]]та [[Голия]] в района на [[Поибрие]]то. Основан през [[1190]] г. от [[Стефан Неманя]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Зад укрепените манастирски стени има две основни черкви |
Зад укрепените манастирски стени има две основни черкви – на [[Богородица]] и [[Крал]]ска. Манастирът е посветен на [[Успение Богородично]]. Първата фаза по изграждането му приключва през [[1196]] г., когато Стефан Неманя се оттегля в него от властта, след като оставя да управлява [[Велико княжество Сърбия|Сърбия]] втория си син [[Стефан Първовенчани|Стефан]], който е женен за византийската принцеса [[Евдокия Ангелина]]. След смъртта на Стефан Неманя в [[Хилендар]], [[мощи]]те му са пренесени в Студеница. Третият син на Неманя – [[Растко Неманич|Растко]], който първи оглавява [[автокефалия|автокефална]]та сръбска [[архиепископ]]ия превръща Студеница в политическо, културно и духовно средище на средновековната сръбска държава известна още като Рашка. Студеница се радва на вниманието и даренията и на други членове на [[крал]]ската [[династия]] [[Неманичи]], като [[Стефан Радослав]] и [[Стефан Милутин|Милутин]]. В началото на [[17 век]] [[пожар]] и [[земетресение]] повреждат част от манастира, а исторически книжовни паметници и [[фрески]] са безвъзвратно унищожени и загубени завинаги. |
||
== Архитектура и изкуство == |
== Архитектура и изкуство == |
||
Манастирската църква посветена на Успение Богородично е с един купол и е съградена в [[рашки стил]]. С нея се слага началото на т.нар. рашка школа в [[архитектура]]та и [[изкуство]]то на средновековната сръбска държава, който в архитектурата е смес от романски и византийски стил. |
Манастирската църква посветена на Успение Богородично е с един купол и е съградена в [[рашки стил]]. С нея се слага началото на т.нар. рашка школа в [[архитектура]]та и [[изкуство]]то на средновековната сръбска държава, който в архитектурата е смес от романски и византийски стил. |
||
Северозападно от манастирската църква е издигната втора от крал Милутин през [[1314]] г., която е известна като кралска и е посветена на „Св. Йоаким и Анна“. Манастирският комплекс се състои от още една църква с обслужващи помещения. От запазилите се [[стенопис]]и е този с [[генеалогия]]та на Неманичите. |
Северозападно от манастирската църква е издигната втора от крал Милутин през [[1314]] г., която е известна като кралска и е посветена на „Св. Йоаким и Анна“. Манастирският комплекс се състои от още една църква с обслужващи помещения. От запазилите се [[стенопис]]и е този с [[генеалогия]]та на Неманичите. |
||
Иконостасът на църквата е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърския]] майстор [[Нестор Алексиев]].<ref name="Василиев 255">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |
Иконостасът на църквата е дело на [[Дебърска художествена школа|дебърския]] майстор [[Нестор Алексиев]].<ref name="Василиев 255">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 255 }}</ref> |
||
== Културно наследство == |
== Културно наследство == |
Версия от 15:32, 27 февруари 2016
- Вижте пояснителната страница за други значения на Студеница.
Манастир Студеница | |
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
Файл:STUDENICA MONASTERY.jpg Поглед от въздуха | |
В регистъра | Studenica Monastery |
---|---|
Регион | Европа и Северна Америка |
Местоположение | Сърбия |
Тип | Културно |
Критерии | i, ii, iv, vi |
Вписване | 1986 (10-а сесия) |
Координати | |
Манастир Студеница в Общомедия |
Студеница е православен манастир на Сръбската православна църква. Разположен е в едноименната местност на река Студеница. Намира са на 39 km югозападно от Кралево в полите на планината Голия в района на Поибрието. Основан през 1190 г. от Стефан Неманя.
История
Зад укрепените манастирски стени има две основни черкви – на Богородица и Кралска. Манастирът е посветен на Успение Богородично. Първата фаза по изграждането му приключва през 1196 г., когато Стефан Неманя се оттегля в него от властта, след като оставя да управлява Сърбия втория си син Стефан, който е женен за византийската принцеса Евдокия Ангелина. След смъртта на Стефан Неманя в Хилендар, мощите му са пренесени в Студеница. Третият син на Неманя – Растко, който първи оглавява автокефалната сръбска архиепископия превръща Студеница в политическо, културно и духовно средище на средновековната сръбска държава известна още като Рашка. Студеница се радва на вниманието и даренията и на други членове на кралската династия Неманичи, като Стефан Радослав и Милутин. В началото на 17 век пожар и земетресение повреждат част от манастира, а исторически книжовни паметници и фрески са безвъзвратно унищожени и загубени завинаги.
Архитектура и изкуство
Манастирската църква посветена на Успение Богородично е с един купол и е съградена в рашки стил. С нея се слага началото на т.нар. рашка школа в архитектурата и изкуството на средновековната сръбска държава, който в архитектурата е смес от романски и византийски стил.
Северозападно от манастирската църква е издигната втора от крал Милутин през 1314 г., която е известна като кралска и е посветена на „Св. Йоаким и Анна“. Манастирският комплекс се състои от още една църква с обслужващи помещения. От запазилите се стенописи е този с генеалогията на Неманичите.
Иконостасът на църквата е дело на дебърския майстор Нестор Алексиев.[1]
Културно наследство
Манастирът Студеница е включен през 1986 г. в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Вижте също
|
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 255.