Изречение: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
е <ref>{{икона|ru}} Валгина Н. С. ''Современный русский язык''.</ref>. Това е най-голямата граматична единица на [[език]]а и най-малката градивна единица на [[текст]]а. <ref>[http://www.slideshare.net/Sophijski/ss-presentation-793385 Изречение и изказване], Програма „Език и литература“, [[НБУ]], 2008. Взето на 10 октомври 2010.</ref> Изречението е и основната структурна единица на [[текст]]а. |
|||
Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От [[пунктуация|пунктуационна]] гледна точка може да завършва на [[точка]], [[въпросителен знак|въпросителен]] или [[удивителен знак]], както и с [[многоточие]]. |
Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От [[пунктуация|пунктуационна]] гледна точка може да завършва на [[точка]], [[въпросителен знак|въпросителен]] или [[удивителен знак]], както и с [[многоточие]]. |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Науката [[синтаксис]] се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните елементи в едно изречение, разглеждано от синтаксиса, са [[подлог]], [[сказуемо]], [[допълнение]], [[определение]] и [[обстоятелствено пояснение]]. |
Науката [[синтаксис]] се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните елементи в едно изречение, разглеждано от синтаксиса, са [[подлог]], [[сказуемо]], [[допълнение]], [[определение]] и [[обстоятелствено пояснение]]. |
||
Към изречението има отношение не само [[езикознание]]то, |
Към изречението има отношение не само [[езикознание]]то, |
||
⚫ | |||
== Основни признаци на изречението == |
|||
⚫ | |||
== Класификация по структура. Видове изречения. == |
|||
По състав и строеж различаваме два вида изречения - [[Просто изречение|прости]] и [[Сложно изречение|сложни]]. |
По състав и строеж различаваме два вида изречения - [[Просто изречение|прости]] и [[Сложно изречение|сложни]]. |
||
=== Прости === |
=== Прости === |
||
Ред 16: | Ред 14: | ||
Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, преписващ признак на предмет. |
Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, преписващ признак на предмет. |
||
: Например: „Аз обичам.“, „Колата |
: Например: „Аз обичам.“, „Колата сп |
||
==== Видове прости изречения ==== |
|||
* [[Едносъставно просто изречение|Едносъставни прости изречения]] — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо. |
* [[Едносъставно просто изречение|Едносъставни прости изречения]] — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо. |
||
** Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: ''„Съмна се.“'') |
** Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: ''„Съмна се.“'') |
||
** Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: ''„Тих вятър.“'') |
** Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: ''„Тих вятър.“'') |
||
* [[Двусъставно просто изречение|Двусъставни прости изречения]] — предикативното отношение е |
* [[Двусъставно просто изречение|Двусъставни прости изречения]] — предикативното отношение е из изречение, което се състои от две или повече [[Просто изречение|прости изречения]], които заедно съставят смислово единство, се нарича [[Сложно изречение|сложно изречение]]. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои. |
||
=== Сложни === |
|||
[[Сложно изречение|Сложното изречение]] съдържа повече от един предикативен център. Може да се каже, че изречение, което се състои от две или повече [[Просто изречение|прости изречения]], които заедно съставят смислово единство, се нарича [[Сложно изречение|сложно изречение]]. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои. |
|||
: Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“ |
: Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“ |
||
Ред 31: | Ред 24: | ||
: „Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха «камбаната».“ |
: „Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха «камбаната».“ |
||
Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен |
Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен нач |
||
==== Видове сложни изречения ==== |
|||
Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения: |
Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения: |
||
Версия от 12:45, 29 февруари 2016
е [1]. Това е най-голямата граматична единица на езика и най-малката градивна единица на текста. [2] Изречението е и основната структурна единица на текста.
Изречението се отличава с граматическа форма, с логическо или емоционално съдържание и може да изразява мисли, чувства и волеви подбуди. От пунктуационна гледна точка може да завършва на точка, въпросителен или удивителен знак, както и с многоточие.
Науката синтаксис се занимава с изследването на закономерностите, по които думите са подредени смислено в изречения. Основните елементи в едно изречение, разглеждано от синтаксиса, са подлог, сказуемо, допълнение, определение и обстоятелствено пояснение.
Към изречението има отношение не само езикознанието,
Главните структурно-граматически признаци на изречението са предикативност (сказуемост), модалност, интонация и граматическа о
По състав и строеж различаваме два вида изречения - прости и сложни.
Прости
Изречение, изразяващо само една мисъл, съдържащо само едно съждение, се нарича просто изречение. В простото изречение има само един предикативен център, преписващ признак на предмет.
- Например: „Аз обичам.“, „Колата сп
- Едносъставни прости изречения — предикативното отношение е изразено само в една част, тоест състоят се или само от подлог, или само от сказуемо.
- Сказуемно-безподложни едносъставни прости изречения (например: „Съмна се.“)
- Подложно-безсказуемни едносъставни прости изречения (например: „Тих вятър.“)
- Двусъставни прости изречения — предикативното отношение е из изречение, което се състои от две или повече прости изречения, които заедно съставят смислово единство, се нарича сложно изречение. Сложното изречение има толкова сказуеми, от колкото прости изречения се състои.
- Например: „Отидох у леля ми, която беше направила сладки.“
- „Човекът влезе в апарата, закрепи се здраво на подпорите, завърза въже около тялото си.“
- „Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, която всички наричаха «камбаната».“
Един текст може да бъде изграден от няколко сложни изречения. Съответно всяко от тях е съставено от прости изречения, които са свързани по различен нач
Според начина на свързване на простите изречения в сложното има два основни вида сложни изречения:
Сложно съчинено
(1) Човекът влезе в апарата, (2) закрепи се здраво на подпорите и (3) завърза въже около тялото си. Изречението е сложно съчинено. То съдържа три прости изречения, всяко от които може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си:
- (1) Човекът влезе в апарата
- (2) Закрепи се здраво на подпорите.
- (3) Завърза въже около тялото си.
Простите изречения са свързани съчинително: (1) и (2) — безсъюзно, а (2) и (3) със съюза „и“.
Простите изречения в сложното съчинено изречение са:
- самостойни по смисъл
- синтактично равноправни
- свързани съчинително
Съчинителни са съюзите, които свързват:
- еднородните части в простото изречение;
- простите изречения в сложното съчинено изречение.
Съчинителни съюзи са: и, или, но, а, ала, обаче, и-и, дали-или, нито-нито, ту-ту и др.
Сложно съчинено изречение:
- вид сложно изречение (състои се от две или повече прости изречения)
- простите изречения в състава му са самостойни по смисъл (могат да се употребяват самостоятелно, независимо от другите)
- свързването между простите изречения е съчинително (безсъюзно или със съчинителни съюзи)
Видове сложни съчинени изречения:
Сложно съчинено съотносително (разделително) изречение
В сложното съчинено съотносително изречение действията се сменят постоянно, използват се двойните съюзи или-или, ту-ту и др.
Например: Черни орляци гарвани прeхвъркват над пътя или кацат по оголелите върхове на дърветата.
- (1) Черни орляци прехвъркват над пътя.
- (2) Кацат по оголелите върхове на дърветата.
Изреченията (1) и (2) са свързани съчинително със съюза „или“.
Сложно съчинено съединително изречение
Действията в сложното съчинено съединително изречение се извършват последователно или едновременно, а съюзите са и, или, та, па („та“ и „па“ са остарели форми и се използват по-рядко днес, основно в литературните произведения).
Например: Ръцете им и краката им се вкочанясаха, бузите посиняха и те се прибраха вкъщи.
- (1) Ръцете им и краката им се вкочанясаха.
- (2) Бузите посиняха.
- (3) Те се прибраха вкъщи.
Изреченията са свързани по следния начин: (1) и (2) — чрез запетая, а (2) и (3) със съюза „и“.
Сложно съчинено противоположно изречение
В сложното съчинено противоположно изречение действията се противопоставят едно на друго, а съюзите са а, ала, ама, но, обаче, само че, пък. За този вид сложно съчинено изречение е известно, че не може да има повече от две изречения, които да се съпоставят.
Например: До вчера щурците допяваха песента на лятото, а от снощи замлъкнаха.
- (1) До вчера щурците допяваха песента на лятото.
- (2) От снощи замлъкнаха.
Изреченията (1) и (2) са свързани чрез съюза „а“.
Сложно съчинено разнородно изречение
В това изречение се използват всички съюзни връзки и всички глаголни действия. Сложното съчинено разнородно трябва да съдържа повече от две прости изречения.
Например: Той горял на огън за Матилда и решил или да загине, или да я спечели.
- Сложни съставни изречения
Пример
- (1) Многолюдна тълпа наблюдаваше отстрани експерименталната подводна машина, (2) която всички наричаха „камбаната“.
Изречението е сложно съставно. То съдържа две прости изречения:
- — главно изречение (1)
- — подчинено изречение (2),
като второто е зависимо от първото и не може да се употреби самостоятелно, без да загуби смисъла си.
Сложните съчинени изречения са три вида : съединително, разделително и противоположно.
- съединителни — показват едновременни или последователни действия;
- разделителни — показват, че от 2 възможни действия, се върши едното;
- противоположни.
Простите изречения в случая са свързани подчинително чрез съюзната дума „която“. В общ синтактичен план простите изречения в сложното съставно изречение са:
- зависими едно от друго по смисъл
- синтактично неравноправни (има само едно главно и поне едно подчинено изречение)
- свързани подчинително
Сложно смесено изречение
Сложно смесено изречение е сложно изречение, в което едни от простите изречения са свързани съчинително, а други — подчинително. (Буйните ниви скриваха слога от хищниците, а острите тръни убождаха всеки, който навлизаше в тях. Те могат да бъдат приложни допълнителни и др.) За да е изречението сложно смесено, трябва да има поне 3 прости изречения в неговия състав.
„Празно място“ и подчинено изречение
Представете си образно модела на българското изречение като къща с празни стаи — на сказуемото, на подлога, на допълненията, на обстоятелственото пояснение. Когато съставяме изречение, всъщност запълваме всяка празна стая с думи. Във всяко от празните места, без това на сказуемото, може да „влезе“ и дума определение.
Празните места на подлога, допълненията и обстоятелственото пояснение могат да бъдат запълнени:
— с една дума:
Сутринта
заваля.
— със словосъчетание:
В ранната сутрин
заваля.
— с изречение
Когато настъпи сутринта,
заваля.
Видове подчинени изречения
Когато празно място в глаголното изречение е запълнено с друго изречение, то това изречение е подчинено. Подчинените изречения са
— в мястото на подлог — сложно съставно с подчинено подложно
Да се плува
е приятно.
Открива се най-често с въпросите „кой(извършва действието),какво(изв.действието)“ и т.н.(въпросите за откриване на подлог в изречението)
— в мястото на допълнение — сложно съставно с подчинено допълнително
- Обичам
да плувам
.
Открива се най-често с въпросите „какво,що“ и т.н.(въпросите за откриване на допълнение в изречението)
— в мястото на обстоятелственото пояснение — сложно съставно с подчинено обстоятелствено пояснение
- Радвам се,
когато плувам
.
Открива се най-често с въпросите „как,къде,кога“ и т.н.(въпросите за откриване на обст.пояснение в изречението)
— към съществителните във всички места — сложно съставно с подчинено определително
- Плуването е спорт,
който много харесвам
.
Открива се най-често с въпросите „какъв,каква,какво,какви“ и т.н.(въпросите за откриване на определение в изречението)
Класификация по цел на изказването. Видове изречения.
Съобщително
Съобщителното изречение означава изказване на твърдение, съобщаване на информация, факт, събитие [3] и т.н., то е най-често срещано (от типовете изречения по цел на изказването), например „Слънцето изгрява от изток.“, „Прибирам се след работа в 5.“, „Ще ти звънна по-късно.“ Съобщителното изречение винаги завършва с точка.
Въпросително
Въпросителното изречение служи най-често, за да зададе въпрос / да изиска определена информация: „Какво дават по новините?“
Възклицателно
Възклицателното изречение изразява емоция: „Невероятно! Изумително!“
Императивно
Императивно или още подбудително изречение означава най-общо, когато нещо е казано на някой с цел той да извърши дадено действие, например: „Отиди на работа в 7:30 сутринта!“.
Източници
- ↑ ((ru)) Валгина Н. С. Современный русский язык.
- ↑ Изречение и изказване, Програма „Език и литература“, НБУ, 2008. Взето на 10 октомври 2010.
- ↑ Например минало, текущо или бъдещо събитие, или известен факт и т.н.
Литература
- Иван Дуриданов, Понятието изречение в съвременното езикознание. В: сп. Български език, 1959, 9/3, с. 236-245