Аварски хаганат: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
|най-голям град = |
|най-голям град = |
||
|език = |
|език = |
||
|езици = |
|езици = [[Източноромански езици|паноно-романски]], [[Южнославянски езици|славянски]] |
||
|неофициален-език = |
|неофициален-език = |
||
|религия = [[Тенгризъм]] |
|религия = [[Тенгризъм]] |
||
Ред 74: | Ред 74: | ||
|площ-общо2 = |
|площ-общо2 = |
||
|площ-год2 = |
|площ-год2 = |
||
|площ-общо3 = |
|||
|площ-год3 = |
|||
|площ-общо3 = |
|площ-общо3 = |
||
|площ-год3 = |
|площ-год3 = |
Версия от 20:11, 7 март 2016
Аварски хаганат | |
— Независима държава — | |
567 – 804 | |
Балканите и Аварския хаганат около 680 г. | |
Континент | Европа |
---|---|
Столица | в района на Тимишоара |
Официален език | паноно-романски, славянски |
Религия | Тенгризъм |
Форма на управление | Абсолютна монархия |
История | Ранно Средновековие |
Обсада на Сирмиум | 562 г. |
Балкански походи на Маврикий | 582-602 г. |
Обсада на Константинопол | 626 г. |
| |
Днес част от | |
Аварски хаганат в Общомедия |
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от 562 до 803 година.
Хаганатът е основан през 562 година от владетеля Баян. род Дуло ;През 578 година, в съюз с Източната Римска империя, аварите разгромяват живеещите в Дакия траки. През 586 година аварите воюват с Империята и техни войски, в които участват Траки = Българи обсаждат град Солун. През 598 година е превзет Сингидунум, а през 626 година аварите обсаждат Константинопол. През 631-632 година възниква конфликт между аварите и живеещите под тяхна власт българи кутригури,и утригури. в резултат на което значителна група куртигури (9000 души, според източниците) се изселва от Панония.[1]и Илирия
От 791 година Аварският хаганат е подложен на силен натиск от Франкското кралство на Карл Велики и през 803 година е окончателно разгромен. През следващите две години българският владетел Крум установява контрол над източните владения на аварите, достигайки на запад до река Дунав, която става българо-франкска граница в Панония.[1]
Според българските хроники, хан Крум издава законите си след споделеното от покорените авари за беззаконието, предизвикало упадъка и изчезването на тяхната държава. Крум, за да приобщи завладените авари и като първа крачка към изграждането на единна българска народност, наред със споменатите общи закони, заменящи традиционното племенно българско и тракийско правосъдие. От тогава в българският език остава фразата Крумови закони.в смисъл който ги наруши бива наказан според деянието. ПРИМЕР-на крадеца му се реже ръката с която е откраднал
Бележки
- ↑ а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 11.