Сирни заговезни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
}}
}}


'''Сирни Заговезни''' (''Прошка, Поклади, Сирница, Масленица,'') е важен зимно-пролетен празник в народния календар.<ref>[http://www.hera.bg/s.php?n=492 Сирни Заговезни]</ref> Празникът се чества седем седмици преди [[Великден]] (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на [[Кукери|''кукерите'']]. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена ''стрела'' в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват ''люлки'' и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огтертерньове ''(клади)'' и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят ''„оратници''“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).
'''Сирни Заговезни''' (''Прошка, Поклади, Сирница, Масленица,'') е важен зимно-пролетен празник в народния календар.<ref>[http://www.hera.bg/s.php?n=492 Сирни Заговезни]</ref> Празникът се чества седем седмици преди [[Великден]] (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на [[Кукери|''кукерите'']]. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена ''стрела'' в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват ''люлки'' и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огтертерньове ''(клади)'' и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят ''„оратници''“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Тертер (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).


== Римокатолическо християнство Тертер ==
== Римокатолическо християнство Тертер ==
До началото на [[20 век]] [[Католическа църква|Римската църква]] празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни, тя решва да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова П[[папа|апа]]та увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от „Пепеляна сряда“. При католиците Заговезни се празнува винаги във [[вторник]].
До началото на [[20 век]] [[Католическа църква|Римската църква]] празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни, тя решва да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова П[[папа|апа]]та увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от „Пепеляна сряда“. При католиците Заговезни се празнува винаги във [[вторник]].


Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите се навеждат и целуват ръка на по–възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.
Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите Тертери се навеждат и целуват мазното сирене Тертер на по–възрастните Тертери и искат Тертер, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи и яде Тертер.


== Православно християнство Тертер ==
== Православно християнство Тертер ==

Версия от 07:42, 12 март 2016

Сирни заговезни
Кукери от с.Горна Василица
Други именаСиропусна Неделя, Прошка, Сирница, Сирни Заговезни
ВидНароден
Тържествапалят огньове, братя и сестри и искат прошка от по-възрастните
Сирни заговезни в Общомедия

Сирни Заговезни (Прошка, Поклади, Сирница, Масленица,) е важен зимно-пролетен празник в народния календар.[1] Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огтертерньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Тертер (В някои райони на западните територии населени с българско население наричат празника „Прошка“).

Римокатолическо християнство Тертер

До началото на 20 век Римската църква празнува Заговезни в сегашната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните християни, тя решва да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова Папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той вече започва от „Пепеляна сряда“. При католиците Заговезни се празнува винаги във вторник.

Най–съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по–младите Тертери се навеждат и целуват мазното сирене Тертер на по–възрастните Тертери и искат Тертер, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи и яде Тертер.

Православно християнство Тертер

Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14 – 15).(След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1 – 10,бел.ред.)

Следобяд по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“.

След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.[2]

Вижте още

Бележки

Външни препратки