Веселин Стоянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 33: Ред 33:
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“''.
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“''.
* песен/chant
* песен/chant
'''Препратки'''<ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/184<nowiki/>http://www.artrousse.com/bg/history/vstoyanov.htm</ref>{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=117267155|LCCN=n80015512|VIAF=22914724|ISNI=0000 0001 0878 8945|BNF=cb13961505q}}
'''Източници'''<ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/184<nowiki/>http://www.artrousse.com/bg/history/vstoyanov.htm</ref>{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=117267155|LCCN=n80015512|VIAF=22914724|ISNI=0000 0001 0878 8945|BNF=cb13961505q}}


{{СОРТКАТ:Стоянов, Веселин}}
{{СОРТКАТ:Стоянов, Веселин}}

Версия от 16:37, 15 март 2016

Веселин Стоянов
български композитор

Роден
Веселин Анастасов Стоянов
Починал
29 юни 1969 г. (67 г.)

Учил вНационална музикална академия
Семейство
БащаАнастас Стоянов
Братя/сестриАндрей Стоянов
ДецаПенчо Стоянов

Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.

Биография

Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.

Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.

През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.

Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.

Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.

Признание и награди

Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.

Произведения

Балета Папеса Йоанна,

Източници[1]