Веселин Стоянов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 33: | Ред 33: | ||
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“''. |
* [[кантата|Кантатите]] ''„[[Да бъде ден]]“'', ''„[[Добрият ученик]]“'', ''„[[Балада за невестата]]“''. |
||
* песен/chant |
* песен/chant |
||
''' |
'''Източници'''<ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/184<nowiki/>http://www.artrousse.com/bg/history/vstoyanov.htm</ref>{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=117267155|LCCN=n80015512|VIAF=22914724|ISNI=0000 0001 0878 8945|BNF=cb13961505q}} |
||
{{СОРТКАТ:Стоянов, Веселин}} |
{{СОРТКАТ:Стоянов, Веселин}} |
Версия от 16:37, 15 март 2016
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Веселин Стоянов | |
български композитор | |
Роден | Веселин Анастасов Стоянов
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Национална музикална академия |
Семейство | |
Баща | Анастас Стоянов |
Братя/сестри | Андрей Стоянов |
Деца | Пенчо Стоянов |
Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик.
Биография
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.
Признание и награди
Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.
Произведения
- Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка
- Две симфонии, гротескната симфонична сюита „Бай Ганьо“, „Празнична увертюра“, Симфоничната поема „Кървава песен“,
- Рапсодия за симфоничен оркестър,
- Оперите „Женско царство“, „Саламбо“ и „Хитър Петър“,
Балета „Папеса Йоанна“,
- Кантатите „Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“.
- песен/chant
Източници[1]
|