Никола Джеров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Дейци на СММО, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 46: Ред 46:


==Творчество==
==Творчество==
[[Файл:Nikola Dzherov Ohrid.jpg|дясно|мини|200п|„Живата легенда на Охрид“, 1934]]
[[Файл:Nikola Dzherov Ohrid.jpg|дясно|мини|250п|„Живата легенда на Охрид“, 1934]]
* „Благословията над света“ (1922), стихове
* „Благословията над света“ (1922), стихове
* „Охридска пролет“ (1923), спомени
* „Охридска пролет“ (1923), спомени

Версия от 06:10, 17 март 2016

Никола Джеров
български писател и публицист
Роден
Починал
1 ноември 1975 г. (83 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Литература
Жанровестихотворение, разказ, мемоари

Никола Георгиев Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.

Биография

Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]

Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания - „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.

Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.

Творчество

„Живата легенда на Охрид“, 1934
  • „Благословията над света“ (1922), стихове
  • „Охридска пролет“ (1923), спомени
  • „На юг“ (1928), разкази и спомени
  • „Пролет край езерото“ (1930), стихове
  • „Братоубийството...“ (1933), разкази и спомени
  • „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
  • „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
  • „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[2][3]
Преводи
  • „Сини часове“ (1922) - японска лирика;
  • „Миражи на сърцето“ (1936),
  • „Цветът на прасковата“ (1936) - китайска лирика;
  • „Далечна флейта свири“ (1937) - китайска антология;
  • „Песните на Ямато“ (1937) - японска антология;
  • „Цъфнала вейка“ (1938) - японска лирика;
  • „Любов и мъдрост“ (1939) - индийска лирика;
  • „Цветя“ (1939) - песни от Анам.

Бележки

  1. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.257.
  2. Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.