Лютви Местан: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 1
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
| починал-място =
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учител
| вложки = {{Личност/Учител
| категория = политик
| категория = политик, турски фашист
| предмет =
| предмет =
| образование = [[Великотърновски университет]]
| образование = [[Великотърновски университет]]

Версия от 20:21, 17 март 2016

Лютви Местан
български политик

Роден

Религияислям
Учил въвВеликотърновски университет
Политика
ПартияСДС (1990 – 1993)
ДПС (1993 – 2015)
ДОСТ (от 2016)
Депутат
XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   XLII НС   XLIII НС   
Лютви Местан в Общомедия

Лютви Ахмед Местан е български политик. Избран е за председател на Движението за права и свободи (ДПС) на 19 януари 2013 г.[1]. Народен представител в 38, 39, 40, 41, 42 и 43 Народно събрание. Председател е на Парламентарната група на ДПС. Изключен от всички ръководни постове в ДПС, от парламентарната група и като член на партията след решение на Централния съвет на партията, взето на 24 декември 2015 г. [2]

Биография

Лютви Местан е роден на 24 декември 1960 година в село Чорбаджийско, Кърджалийско. По време на Възродителния процес името му е променено на Владимир Зидаров.

Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Кирил и Методий“ (1985) и „Право“, работи като учител в Угърчин, Ловешко и Момчилград. От 1991 г. е началник на общинския отдел „Образование и култура“, а след това – заместник-кмет на Момчилград.

Местан е сред основателите на СДС в Момчилград, от където е кандидат за депутат през 1990 г. с българското си име Валдимир Зидаров[3]. Преминава в ДПС през 1993 г. Поема поста заместник-председател на ДПС на 11 юли 2005 г. Избран е за председател на ДПС на 8-та национална конференция на партията на 19 януари 2013 г.

Депутат е от Движението за права и свободи от 1997 г. – в 38-то (в коалицията „Обединение за национално спасение“, 39-то, 40-то и 41-то народно събрание. В парламентарната си дейност е бил член на следните комисии:

  • временна комисия по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (11 юли – 18 август 2005 г.);
  • временна комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи (от 10 август 2005);
  • комисия по образованието и науката – председател (от 24 август 2005 г.);
  • комисия по гражданското общество и медии (от 24 август 2005 г.);
  • делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – заместник-ръководител (от 28 септември 2005 г.).

В края на 2015 г. е изключен от партия ДПС.

През месец февруари 2016 г. учредява партия, наречена ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност). [4][5]

Други

През септември 2007 година от публикуваните документи на Комисията по разкриване на досиетата става ясно, че Лютви Местан е сътрудник на Трето управление (военно контраразузнаване – ВКР) на Държавна сигурност в периода 1979 – 1981 година, действал в качеството на агент под псевдонима „Павел“.[6][7][8][9]

През лятото на 2008 година Лютви Местан е обвиняван в намерение да премахне българския като официален език в България. Причина за това става фактът, че в качеството си на председател на Комисията по образование и наука представя пред парламента законопроект на правителството, според който се отменя т. 4 на чл. 16 от Закона за народната просвета („Държавните образователни изисквания се отнасят за: ... 4. усвояването на книжовния български език“). По-късно тази точка от предложението не е приета.[10] [11]

През 2014 година Местан критикува за първи път остро акт на съдебната система, наричайки го „облечено в правни тоги пристрастие“. [12]

Семейство

Лютви Местан има 3 деца. Женил се е 2 пъти. Бившата му съпруга Нурсен (дъщеря на ръководител на БКП в Момчилград)[13] живее в Турция. С нея има 2 деца – Денис и Елиз.

Настоящата му съпруга е Ширин Местан (дъщеря на Хасан Али – политик и депутат от ДПС в началото на 1990-те години, заместник-министър на земеделието в кабинета на Стефан Софиянски) е била председател на Държавната агенция за закрила на детето (2001 – 2009). Имат общ син – Ервин.[14]

Източници

  1. Лютви Местан беше избран за председател на ДПС, Дневник, 19 януари 2013 г.
  2. „ДПС изхвърли Местан, той обяви, че отстоява европейски, а не руски интереси (обобщение)“, в. „Дневник“, 24 декември 2015 г.
  3. „Когато Лютви Местан беше Владимир Зидаров от СДС...“, Offnews.bg, 15 ноември 2013 г.
  4. ДОСТ е името на новата партия на Лютви Местан, Дакик нюз/ България, 9 февруари 2016 г.
  5. Лютви Местан: Партията ми ще се казва ДОСТ, в. 24 часа, 9 февруари 2016 г.
  6. РЕШЕНИЕ № 14/ 4 септември 2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
  7. РЕШЕНИЕ № 69/ 29 юни 2009 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
  8. РЕШЕНИЕ № 2 – 172/ 26 април 2013 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
  9. РЕШЕНИЕ № 2 – 395/ 17 септември 2014 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
  10. Споко! Никой няма да ни пипа книжовния български език // Dnes.bg, 2009. Посетен на 5 април 2009 г.
  11. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета // Народно събрание на Република България, 2008 г. Посетен на 5 април 2009 г.
  12. Красен Николов, „Лидерът на ДПС нападна съда с обвинения за етническо пристрастие“, Медиапул, 14 март 2014 г.
  13. „Лютви Местан – царят на празните приказки“, e-trud.blogspot.com, септември 2010 г.
  14. „Лютви Местан – прецизният“, в. „Труд“, 21 януари 2013 г.

Външни препратки