Павел Матев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 34: Ред 34:


== Биография ==
== Биография ==
Завършва гимназия в [[Чирпан]] през [[1938]] г. и [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1949 г.
Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризовец, [[Чирпан]]ско. Баща му бил самоук цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. <ref>[https://m.youtube.com/watch?v=xQxhu5QUbXo За живота си (из разговор с Павел Матев) БНР, Златен фонд (1984)], You Tube</ref> Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1949 г.


Обществената му кариера е впечатляваща:
Обществената му кариера е впечатляваща:
* Работи в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (1949-1951),
* работил в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (19491951);
* редактор е в Комитета за кинематография (1951-1956),
* редактор в Комитета за кинематография (19511956);
* зам.-главен редактор е на сп. „Пламък“ (1956-1958; 1964-1965),
* зам.-главен редактор на сп. „Пламък“ (19561958; 19641965);
* гл. редактор е на сп. „Септември“ (1964-1966).
* гл. редактор на списание „Септември“ (19641966);
* заемал е най-високите постове в [[Министерство на културата|Комитета за изкуство и култура]], отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].
* заемал най-високите постове в [[Министерство на културата|Комитета за изкуство и култура]], отдел „Изкуство и култура“ при ЦК на [[БКП]], Комитета за българите в чужбина, [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].


Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната естрадна песен.
Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.


Умира на [[4 февруари]] [[2006]] г. в [[София]].<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006.</ref>
Умира на 4 февруари 2006 г. в [София от заболяване.<ref>[http://www.vesti.bg/novini/bylgarskata-poeziia-osirotia-bez-edin-ot-svoite-naj-lirichni-syvremenni-avtori-kazva-v-syboleznovatelniia-adres-prezidentyt-georgi-pyrvanov-841417 „На 81 си отиде „тъжният поет“ Павел Матев“], Vesti.bg, 6 февруари 2006.</ref>


== Творчество ==
== Творчество ==

Версия от 08:31, 18 март 2016

Павел Матев
Роден6 декември 1924 г.(1924-12-06)
Починал4 февруари 2006 г. (на 81 г.)
Професиябългарски поет и общественик
Националност България
Жанрстихотворение
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   

Павел Христов Матев е български поет[1] и общественик, функционер на БКП.

Биография

Павел Матев е роден на 6 декември 1924 г. в село Оризовец, Чирпанско. Баща му бил самоук цигулар, знаещ хиляди народни песни, но почива рано, а майка му – земеделска работничка. [2] Завършва гимназия в Чирпан през 1938 г. и славянска филология в Софийския университет през 1949 г.

Обществената му кариера е впечатляваща:

Павел Матев е един от любимите лирици на няколко поколения българи. Редица негови стихове се превръщат в текстове на шлагери на любовната поп песен.

Умира на 4 февруари 2006 г. в [София от заболяване.[3]

Творчество

Публикува от 1946 г. Автор е на десетки стихосбирки, сред които:[4]

  • „В строя“ (1951),
  • „Дълг“ (1955),
  • „Време, родина, любов“ (1962),
  • „Родословие“ (1963),
  • „Прозрения. Избрана лирика“ (1965),
  • „Чайките почиват на вълните“ (1965; 1967),
  • „Стихотворения“ (1966),
  • „100 стихотворения. Подбрани“ (1970),
  • „Избрани стихотворения“ (1972),
  • „Натрупани мълчания“ (1973; 1974; 1981),
  • „Строго лято. Избрана поезия“ (1974),
  • „Внезапни паузи“ (1976; 1980),
  • „Рани и слънца. Избр. стихотворения“ (1978),
  • „Когато птиците летят по-бавно“ (1979),
  • „Предсказания. Изповеди. Избр. стихотворения. В 2 тома“ (1984),
  • „Сърдечни затишия“ (1985),
  • „Ти сън ли си. Любовна лирика“ (1989).

Външни препратки

Бележки