Нилоти: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Emil (беседа | приноси)
Нова страница: '''Нилотите''' са група местни народи в Източна Африка, произхождащи от североизточна [[Африк...
 
Emil (беседа | приноси)
Ред 5: Ред 5:
== Произход ==
== Произход ==


Традиционната етнографска литература твърди, че членовете на тази група произлизат от [[хамити|хамитски]] и [[Семити|семитски]] корени. Съвременни генетични изследвания показват, обаче, че те са останки от много старо африканско население, далечно свързано с [[койсан]]. Според Underhill et al. (2000), при суданците се установява много виско присъствие на Y-хаплогрупата A (42,5%), най-стариото човешко мъжко потекло, което се отделя от останалата част на човечеството преди над 100 000 години. По-конкретно, техният A-подклас (A3b2) е специфичен за Източна Африка и показва, че прадедите на нилотите се отделят от прадедите на койсанските народи много отдавна. Деуги Y-потекла показват примеси на [[афроазиатски]] (кушитски) населения (17,5% E3b1), пигмеи (15% B), банту, носители на други E-подкласове и семити (останалите ок. 25%).
Традиционната етнографска литература твърди, че членовете на тази група произлизат от [[хамити|хамитски]] и [[Семити|семитски]] корени. Съвременни генетични изследвания показват, обаче, че те са останки от много старо африканско население, далечно свързано с [[койсан]]. Според Underhill et al. (2000), при суданците се установява много виско присъствие на Y-хаплогрупата A (42,5%), най-стариото човешко мъжко потекло, което се отделя от останалата част на човечеството преди над 100 000 години. По-конкретно, техният A-подклас (A3b2) е специфичен за Източна Африка и показва, че прадедите на нилотите се отделят от прадедите на койсанските народи много отдавна. Други Y-потекла показват примеси на [[афроазиатски]] (кушитски) населения (17,5% E3b1), пигмеи (15% B), банту, носители на други E-подкласове и семити (останалите ок. 25%).


== Литература ==
== Литература ==

Версия от 12:21, 12 декември 2006

Нилотите са група местни народи в Източна Африка, произхождащи от североизточна Африка в района на река Нил. Включва групи като динка, календжин, луо, масаи, нуер, хима, туркана и тутси. Днес нилотските народи обитават предимно Судан, Кения, Уганда, Сомалия, Египет, Етиопия, Еритрея и Чад.

Често са описвани като стройни на ръст, т.е. грациозни и стройни, с по-въсик ръст и по-слаби от средното за човека. Тази характеристика се смята за резултат от климатично приспособяване, позволяващо на телата им да излъчват топлината по-ефективно.[източник?]

Произход

Традиционната етнографска литература твърди, че членовете на тази група произлизат от хамитски и семитски корени. Съвременни генетични изследвания показват, обаче, че те са останки от много старо африканско население, далечно свързано с койсан. Според Underhill et al. (2000), при суданците се установява много виско присъствие на Y-хаплогрупата A (42,5%), най-стариото човешко мъжко потекло, което се отделя от останалата част на човечеството преди над 100 000 години. По-конкретно, техният A-подклас (A3b2) е специфичен за Източна Африка и показва, че прадедите на нилотите се отделят от прадедите на койсанските народи много отдавна. Други Y-потекла показват примеси на афроазиатски (кушитски) населения (17,5% E3b1), пигмеи (15% B), банту, носители на други E-подкласове и семити (останалите ок. 25%).

Литература

  • Шаблон:En икона B. Campbell, P. Leslie, K. Campbell: Age-related Changes in Testosterone and SHBG among Turkana Males. American Journal of Human Biology, 1/2006, p. 71-82M.
  • Шаблон:En икона A. Little: Human biology of African pastoralists. Yearbook of Physical Anthropology, 1989, p. 215-247
  • Шаблон:En икона E. Rębacz: The physique of young males in East Africa from the biosocial point of view. Collegium Antropologicum, 2006, p. 259-264
  • Шаблон:En икона D. F. Roberts, D. R. Bainbridge: Nilotic physique. American Journal of Physical Anthropology, 1963, p. 341-370
  • Шаблон:En икона P. A. Underhill et al.: Y chromosome sequence variation and the history of human populations. Nature Genetics, volume 26, November 2000, p. 358-361

Вижте също

Нилотски езици