Веселин Стоянов: Разлика между версии
Ред 42: | Ред 42: | ||
== Произведения == |
== Произведения == |
||
* Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка |
* Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка |
||
* Две симфонии, [[Гротескна сюита |
* Две симфонии, [[Гротескна симфонична сюита „[[Бай Ганю]]“]], ''„Празнична увертюра“'', Симфоничната поема ''„[[Кървава песен]]“'', |
||
* [[Рапсодия]] за симфоничен оркестър, |
* [[Рапсодия]] за симфоничен оркестър, |
||
* [[опера|Оперите]] ''„[[Женско царство]]“'', ''„[[Саламбо]]“'' и ''„[[Хитър Петър]]“'', |
* [[опера|Оперите]] ''„[[Женско царство]]“'', ''„[[Саламбо]]“'' и ''„[[Хитър Петър]]“'', |
Версия от 05:57, 22 март 2016
Веселин Стоянов | |
Портретна снимка, 1939 г. Източник: ДА „Архиви“, 1939 г. | |
Информация | |
---|---|
Роден | |
От | България |
Починал | |
Стил | симфония |
Професии | композитор |
Веселин Анастасов Стоянов е български композитор, пианист, музикален педагог и общественик. [1][2]
Биография
Роден на 20 април 1902 г. в Шумен, в семейството на Анастас Стоянов, бъдещият композитор израства в среда с прогресивни възгледи. Родствени връзки сближават семейството с Добри Войников. Музиката заема важно място в живота на Веселин Стоянов още в детските му години. Той учи пиано първоначално при баща си, а след това – от 1922 г. – при своя брат Андрей Стоянов в Държавната музикална академия. Там той проявява качествата си и таланта на пианист с големи възможности. Завършва Музикалната академия като пианист през 1926 година.
Неговата всестранна надареност неудържимо го влече към творчество и през 1926 година той заминава за Виена. Там изучава композиция при проф. Франц Шмид, пиано при проф. Виктор Ебенщайн и известно време при проф. Пол дьо Кон. В тези години съзрява талантът на композитора и укрепва високото му изпълнителско майсторство. През 1930 г. Стоянов се завръща в България и се включва активно в обществено-музикалния живот. Участва в дружеството „Съвременна музика“, концертира, създава редица произведения.
През 1937 г. започва преподавателска дейност, а по-късно става професор по музикално-теоретични дисциплини в Държавната музикална академия. В своята педагогическа дейност Веселин Стоянов издига равнището на музикалната теория в България. Под неговото вещо ръководство израства и укрепва цяло поколение български композитори: Тодор Попов, Димитър Петков, Стефан Ременков, Александър Текелиев, Иван Маринов и др.
Жизнената натура на Стоянов, неговото чувство за хумор се проявяват особено силно в музикално-сценичния жанр. През 1958 г. се появява операта „Хитър Петър“, в която оживяват образите на старата народна приказка, а през 1966 г. е завършен и балетът „Папеса Йоанна“, от който са извлечени две сюити за оркестър.
Веселин Стоянов умира на 29 юни 1969 година в София.
Признание и награди
Герой на социалистическия труд и лауреат на Димитровска награда.
Произведения
- Три концерта за пиано и оркестър, концерт за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, концертино за цигулка
- Две симфонии, [[Гротескна симфонична сюита „Бай Ганю“]], „Празнична увертюра“, Симфоничната поема „Кървава песен“,
- Рапсодия за симфоничен оркестър,
- Оперите „Женско царство“, „Саламбо“ и „Хитър Петър“,
- Балета „Папеса Йоанна“,
- Кантатите „Да бъде ден“, „Добрият ученик“, „Балада за невестата“.
- песен/chant
Източници
|