Панайот Пипков: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 3x тире-числа, 10 интервала, заглавие-стил, запетая, кавички, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''Панайот Христов Пипков''' |
'''Панайот Христов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]] и [[капелмайстор]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887). |
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887). |
||
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. [[Козлуджа]]. |
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. [[Козлуджа]]. |
||
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър |
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и театър [[Театър „Сълза и смях“]]. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в [[Милано]] (1898). |
||
=== Творчески път === |
=== Творчески път === |
||
Последователно е диригент на музикалните дружества във [[Варна]] и [[Русе]] от 1899 г. След срещата си с [[Гоце Делчев]] създава текста и музиката на [[Стига вече ! - Химн на Македонския народ]]. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в [[Лайпциг]] през 1902 г. |
Последователно е диригент на музикалните дружества във [[Варна]] и [[Русе]] от 1899 г. След срещата си с [[Гоце Делчев]] създава текста и музиката на [[Стига вече ! - Химн на Македонския народ]]. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в [[Лайпциг]] през 1902 г. |
||
Работи като учител по музика в [[Ловеч]]. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“ |
Работи като учител по музика в [[Ловеч]]. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на [[34-и пехотен Троянски полк]] за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „[[Химн на българската просвета|Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий]]“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк]] (Ловеч) (1904). |
||
По-късно се установява в София. |
По-късно се установява в София. Учител по музика в в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е [[капелмайстор]] на военен оркестър. |
||
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от [[Имре Калман]], „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на [[Национална опера и балет|Народната опера]] в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на [[Иван Попов]] и Вяра Игнатова. |
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от [[Имре Калман]], „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на [[Национална опера и балет|Народната опера]] в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на [[Иван Попов]] и Вяра Игнатова. |
||
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „[[Сладкопойна чучулига]]“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref> Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 |
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „[[Сладкопойна чучулига]]“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref> Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 – 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. |
||
Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. <ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244</ref>Негов син и наследник в музикалното творчество е [[Любомир Пипков]]. |
Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. <ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244</ref>Негов син и наследник в музикалното творчество е [[Любомир Пипков]]. |
||
===Памет=== |
=== Памет === |
||
* Провъзгласен е за [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от [[3 май]] [[2001]] г. „за принос в културата на Ловеч и България“. |
* Провъзгласен е за [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от [[3 май]] [[2001]] г. „за принос в културата на Ловеч и България“. |
||
* Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани |
* Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“. |
||
* Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име. |
* Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей |
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51 – 54. ISBN 978-954-8259-84-2 |
||
{{СОРТКАТ:Пипков, Панайот}} |
{{СОРТКАТ:Пипков, Панайот}} |
Версия от 22:36, 23 март 2016
Панайот Пипков | |
български композитор и капелмайстор | |
Портретна снимка на Панайот Пипков. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
21 ноември 1871 г.
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Христо Пипков |
Деца | Любомир Пипков |
Панайот Пипков в Общомедия |
Панайот Христов Пипков е български композитор и капелмайстор.
Биография
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа.
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и театър Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898).
Творчески път
Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 г. След срещата си с Гоце Делчев създава текста и музиката на Стига вече ! - Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.
Работи като учител по музика в Ловеч. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч) (1904).
По-късно се установява в София. Учител по музика в в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е капелмайстор на военен оркестър.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. [1][2] Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 – 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.
Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. [3]Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.
Памет
- Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
- Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
- Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
Източници
- ↑ Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22
- ↑ Песнички за вас, деца No 2, С., 2001
- ↑ http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244
- Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51 – 54. ISBN 978-954-8259-84-2