Панайот Пипков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
форматиране: 3x тире-числа, 10 интервала, заглавие-стил, запетая, кавички, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 20: Ред 20:
| сайт =
| сайт =
}}
}}
'''Панайот Христов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]] и [[капелмайстор]].
'''Панайот Христов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]] и [[капелмайстор]].


== Биография ==
== Биография ==
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).


По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. [[Козлуджа]].
По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. [[Козлуджа]].


Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър “Основа” (1889), Столичната драматична трупа (1890) и театър [[Театър „Сълза и смях“]]. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в [[Милано]] (1898).
Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и театър [[Театър „Сълза и смях“]]. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в [[Милано]] (1898).


=== Творчески път ===
=== Творчески път ===
Последователно е диригент на музикалните дружества във [[Варна]] и [[Русе]] от 1899 г. След срещата си с [[Гоце Делчев]] създава текста и музиката на [[Стига вече ! - Химн на Македонския народ]]. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в [[Лайпциг]] през 1902 г.
Последователно е диригент на музикалните дружества във [[Варна]] и [[Русе]] от 1899 г. След срещата си с [[Гоце Делчев]] създава текста и музиката на [[Стига вече ! - Химн на Македонския народ]]. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в [[Лайпциг]] през 1902 г.


Работи като учител по музика в [[Ловеч]]. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“ , марш на [[34-и пехотен Троянски полк]] за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „[[Химн на българската просвета|Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий]]“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк]] (Ловеч) (1904).
Работи като учител по музика в [[Ловеч]]. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на [[34-и пехотен Троянски полк]] за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „[[Химн на българската просвета|Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий]]“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк]] (Ловеч) (1904).


По-късно се установява в София. Учител по музика в в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912-1918) е [[капелмайстор]] на военен оркестър.
По-късно се установява в София. Учител по музика в в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е [[капелмайстор]] на военен оркестър.


Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от [[Имре Калман]], „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на [[Национална опера и балет|Народната опера]] в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на [[Иван Попов]] и Вяра Игнатова.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от [[Имре Калман]], „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на [[Национална опера и балет|Народната опера]] в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на [[Иван Попов]] и Вяра Игнатова.


Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „[[Сладкопойна чучулига]]“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref> Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902-1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „[[Сладкопойна чучулига]]“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref> Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 – 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.


Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. <ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244</ref>Негов син и наследник в музикалното творчество е [[Любомир Пипков]].
Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. <ref>http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244</ref>Негов син и наследник в музикалното творчество е [[Любомир Пипков]].


===Памет===
=== Памет ===
* Провъзгласен е за [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от [[3 май]] [[2001]] г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
* Провъзгласен е за [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от [[3 май]] [[2001]] г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
* Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
* Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
* Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
* Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51-54. ISBN 978-954-8259-84-2
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51 – 54. ISBN 978-954-8259-84-2



{{СОРТКАТ:Пипков, Панайот}}
{{СОРТКАТ:Пипков, Панайот}}

Версия от 22:36, 23 март 2016

Панайот Пипков
български композитор и капелмайстор
Портретна снимка на Панайот Пипков. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Панайот Пипков. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
25 август 1942 г. (70 г.)
Семейство
БащаХристо Пипков
ДецаЛюбомир Пипков
Панайот Пипков в Общомедия

Панайот Христов Пипков е български композитор и капелмайстор.

Биография

Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Бащата Христо Пипков е музикант. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Участва в любителска театрална група в Пловдив (1887).

По финансови причини напуска Пловдивското петокласно училище и работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа.

Творческия си живот продължава като любител-актьор в софийска трупа. Играе в Театър „Основа“ (1889), Столичната драматична трупа (1890) и театър Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898).

Творчески път

Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 г. След срещата си с Гоце Делчев създава текста и музиката на Стига вече ! - Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.

Работи като учител по музика в Ловеч. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“, марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Български всеучилищен химн Свети Свети Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Капелмайстор на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч) (1904).

По-късно се установява в София. Учител по музика в в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. През войните за национално обединение (1912 – 1918) е капелмайстор на военен оркестър.

Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София. Артист и музикант в Софийския драматичен театър. Диригент на Градската духова музика и на първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.

Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. [1][2] Детските и училищните му песни са издадени в сборници в периода 1902 – 1904 г. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра.

Представител е на първото поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. [3]Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.

Памет

  • Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
  • Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
  • Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.

Източници

  1. Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22
  2. Песнички за вас, деца No 2, С., 2001
  3. http://www.ubc-bg.com/bg/composer/244
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51 – 54. ISBN 978-954-8259-84-2