Дряновски манастир: Разлика между версии

Дряновски манастир
„Свети Архангел Михаил“
	Дряновски манастир ; „Свети Архангел Михаил“
	Дряновският манастир
	Дряновски манастир ; „Свети Архангел Михаил“ Местоположение в България Координати: 42°57′02.99″ с. ш. 25°25′54.99″ и. д. / 42.950833° с. ш. 25.431944° и. д.
Вид	Православен манастир
Местоположение	Дряново, България
Изграждане	13 век
Статут	Действащ манастир,; паметник на културата
	Дряновски манастир ; „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:18, 26 март 2016

Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ български, мъжки манастир.

Местоположение

Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово.

До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел^[1], на железопътанта линия Русе-Момчилград.

История

Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера „Бачо Киро“, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.

Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.

В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите „Боруна“ и „Града“, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.

Крепостите „Боруна“ и „Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.

Средновековната обител „св. Арахангел Михаил“ е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.

На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.

Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 г. на загиналите въстаници.

Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Източници

↑ Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.

Външни препратки

Шаблон:България-мъниче Шаблон:Православие-мъниче

[1] Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.

[1]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Сграда
 | име = Дряновски манастир {{Br}} „Свети Архангел Михаил“
 | картинка = Dryanovo TodorBozhinov (0).JPG
 | картинка-описание = Дряновският манастир
 | карта = България
 | lat_deg = 42.950833
 | lon_deg = 25.431944
 | вид = [[Православие|Православен]] [[манастир]]
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 == Местоположение ==
 Намира се в [[Северна България]] на 5 километра югозападно от град [[Дряново]] и на 15 километра от град [[Габрово]].
 До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел<ref>Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.</ref>, на железопътанта линия Русе-Момчилград.
 == История ==
-Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера [[Бачо Киро (пещера)|“Бачо Киро”]], което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
+Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера [[Бачо Киро (пещера)|„Бачо Киро“]], което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
 Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са [[траки]], които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
+В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите „Боруна“ и „Града“, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
+Крепостите „Боруна“ и „Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
+Средновековната обител „св. Арахангел Михаил“ е основана по времето на [[цар Калоян]], след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
-В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите “Боруна” и “Града”, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
+На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]]-Левски, отец [[Матей Преображенски]]-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
-Крепостите "Боруна" и "Градът" са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
+Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 г. на загиналите въстаници.
-Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на [[цар Калоян]], след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
+Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
-На днешното място е възстановен през [[1845]] г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище [[Васил Иванов Кунчев]]-Левски, отец [[Матей Преображенски]]-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
+[[Файл:BASA-1735K-1-347-1-Dryanovo Monastery.JPG|дясно|мини|275п|Общ изглед на манастира в началото на XX век]]
+== Източници ==
-Манастирът играе основна роля в подготовката на [[Априлското въстание]] в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на [[поп Харитон]] – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.
+<references />
-Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
-[[Файл:BASA-1735K-1-347-1-Dryanovo Monastery.JPG|дясно|мини|250п|Общ изглед на манастира в началото на XX век]]
 == Външни препратки ==
-* [http://www.bulgariamonasteries.com/drianovski_manastir.html '''Дряновски манастир''' - bulgariamonasteries.com]
+* [http://www.bulgariamonasteries.com/drianovski_manastir.html '''Дряновски манастир''' – bulgariamonasteries.com]
-* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm '''Дряновски манастир''' - pravoslavieto.com]
+* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm '''Дряновски манастир''' – pravoslavieto.com]
-* [http://www.pbase.com/ngruev/drianovski '''Дряновски манастир''' - Снимки]
+* [http://www.pbase.com/ngruev/drianovski '''Дряновски манастир''' – Снимки]
-* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Dryanovo_Monastery '''Дряновски манастир''' - Снимки с висока резолюция]
+* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Dryanovo_Monastery '''Дряновски манастир''' – Снимки с висока резолюция]
-* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/religious-tourism-2/130-2014-10-07-09-50-25 '''Дряновски манастир''' - bulgarialeisure.com]
+* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/religious-tourism-2/130-2014-10-07-09-50-25 '''Дряновски манастир''' – bulgarialeisure.com]
 {{Манастири в България в 100-те национални туристически обекта}}