Сапун

Сапун

Сапун (от лат. Sapo) – повърхностно-активно вещество, използвано като миещо средство. Обикновено в качеството на сапун се използват натриеви и калиеви соли на мастните киселини, представляващи твърда пластична маса. Според химичната класификация всяка сол на мастна киселина с метал се нарича сапун, което включва освен миещите средства и някои соли на алуминий, хром и други метали с висши мастни киселини, използвани за смазочни материали (примерно грес).

История

Налични са данни за използване на сапун още в древен Шумер и Вавилон (около 2800 г. преди н.е.). Описания на технологии за приготвяне на сапун са намерени в Месопотамия на глинени плочки, датирани приблизително към 2200 г. преди н. е. Египетски папирус от средата на второто хилядолетие преди нашата ера свидетелства, че египтяните регулярно са се мили с помощта на сапун. Широко са се използвали подобни миещи средства и в Древният Рим.

В Европа и САЩ непрекъснатият процес на варене на сапун се появява в края на 1930-те години заедно с непрекъснатия процес на хидролизата на мазнините от вода и пара с високо налягане.

Ислямска история

Сапуни направени от растително олио (като маслиново олио), ароматни олия и натриева основа (NaOH) за пръв път са описани от мюсюлмански химик през 12ти век. Формулата за сапун не се е променяла от тогава.

Арабският сапун се е парфюмирал и бивал оцветен. Те също имали специален сапун за бръснене.

Фини сапуни са били произвеждани по-късно в Европа от 16-ти век, ползвайки растителни мазнини, както и животинска мас. Индустриално произвеждани сапуни за пръв път са станали достъпни в 18-ти век. Много от тези сапуни все още се произвеждат индустриално и на дребно от майстори.

В модерни времена, ползването на сапун е станало повсеместно в индустриалните нации, като това се дължи на по-доброто разбиране на ролята на хигиената в намаляването на ръста на патогенични микроорганизми.

В България през 19. в. в сапунджийници са правени лоени сапуни, които поради миризмата си са използвани предимно за пране, а по-състоятелните хора си набавяли гиритски (внасян от о-в Крит) сапун на топки.

Технология на приготвяне

Сапуните се приготвят чрез варене на масла с такива основи като калиева или натриева. Масла се отделят от растителни продукти (памучно, палмово или соево масла), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват глицерин и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и по правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни.

Мазнина

Сапунът се прави от растителни или животински мазнини. Натриевата основа е честа съставка в много сапуни. Ако сапунът се прави от чисто маслиново масло се нарича замъков сапун.

За направата на сапун се ползват много масла като кокосово, палмово и какаово, които имат различни качества. Най-често се ползва комбинация от кокосово, палмово и маслиново масла.

Процес

Както в студения, така и в горещия процес се използва загряване за направата на сапуна.

Студеният процес изисква определена температура, за да се осигури втечняването на мазнината. Натриевата основа и мазнината може да се задържат топли след комбинирането, за да се осигури „сапунено поле“.

За разлика от студеният процес, горещият може да започне веднага, защото натриевата основа и мазнината стават на сапун по-бързо на по-високи температури. Горещият процес за направата на сапун започва, когато чистотата на натриевата основа е ненадеждна, за този процес може да се ползва натурална натриева основа. Главният плюс на горещия процес е точната концентрация на сместа.

Горещ процес

В горещия процес натриевата основа и мазнините се варят заедно при 80-100С^о докато се получи осапунване, което производителят може да определи по вкус. След това горещият сапун се слага в отливка.

Студен процес

При студения процес производителят определя по таблица колко натриева основа трябва да ползва. Ако се прекали с натриевата основа, сапунът може да прични изгаряне на кожата. Но ако няма достатъчно основа, сапунът ще е мазен. Повечето производители ползват от 4 – 10% натриева основа, в зависимост от вида на произвеждания сапун.

Натриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. След като и двете субстанции са се охладили до 37-43C^о градуса и не са с повече от 5.5С^о разлика, могат да се комбинират. След много бъркане сместа става на пудинг.

Миризми и билки се добавят с лека следа, когато сместа започва да се втвърдява.

Тогава сместа се сипва в отливки, като остават топли с кърпи, и остават така за 18 – 48 часа. Има изключение при млечните сапуни. През това време е нормално сместта да мине през „гел фаза“ където сапунът ще стане прозрачен за няколко часа, сапунът ще продължи да излъчва топлина няколко часа. След този период сапунът е достатъчно плътен, за да се махне от отливката и да се нареже на парчета, като сапунът е готов за ползване. Но сапуните, произведени по студения процес се оставят за изсушаване за 2 – 6 седмици в зависимост от съставките. Препоръчително е да престоят 4 седмици.

Пречистване и завършване

Често срещаният процес на пречистване на сапуна включва махането на солите, натриевата основа и глицерина. Тези компоненти се премахват чрез варене на сапуна във вода и пресолване на сапуна.

По-голямата част от водата тогава се извлича от сапуна. Това е бил традиционният метод до появата на вакуумните сушилни. Сухият сапун (6 – 12% влажност) се слага в малки капси. Тези капси са готови за превръщане в стабилен продукт. Сапунените капси се комбинират с миризми и други материали и след това се мелят. След това сапунът отива в рафинерия, за да се пластифицира масата. Веднага след като излезе минава през вакуумна камера, където се премахва всякъкъв въздух, след което се нарязва, минава през щампа и се пакетира по различни начини. Много често се добавят наноскопични метали за специално оцветяване и антибактериални свойства.

Вижте също

• Сапунен мехур