Кръвен данък: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м -през османската власт +по време на османската власт |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска миниатюра]] |
[[Файл:Bloodtax.jpg|мини|Събиране на кръвен данък, османска миниатюра]] |
||
'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е |
'''Кръвният данък''' ('''девширме''') е периодично събиране в [[Османската империя]] на [[Християнство|християнски]] момчета, които са използвани в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]] и на други държавни служби. |
||
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (район)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36-40}}</ref> |
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в [[Мала Азия]]. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан [[Баязид I|Баязид I Йълдъръм]], е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като [[Цариград]], [[Галата (район)|Галата]] и [[Родос]], са освободени от този данък.<ref name="снегаров">{{Снегаров-ИОА-2|36-40}}</ref> |
||
| Ред 20: | Ред 21: | ||
[[Категория:Османско общество]] |
[[Категория:Османско общество]] |
||
[[Категория:Култура на Османската империя]] |
[[Категория:Култура на Османската империя]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Еничарски корпус]] |
||
Версия от 10:47, 29 март 2016
Кръвният данък (девширме) е периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.
Първоначално еничарският корпус се попълва главно от християни, пленени в хода на военните действия при експанзията на Османската империя на Балканите и в Мала Азия. С времето този източник на попълнения става недостатъчен и в края на 14 век, по времето на султан Баязид I Йълдъръм, е въведена практиката за събиране на кръвен данък. Той засяга най-силно балканските страни, където се запазва значително християнско население, но някои области, като Цариград, Галата и Родос, са освободени от този данък.[1]
Според първоначалния замисъл кръвният данък трябва да се събира веднъж на 5 години, но на практика този срок често не се спазва. Всяка година той се събира в различни области, така че годишният набор да бъде приблизително постоянен. В средата на 15 век обичайният брой на събраните деца е 2000-2500 годишно. Момчетата се подбират сред здравите, интелигентните, сръчни и красиви деца на възраст 7-10 години, но тази възраст не винаги се спазва и, особено в по-късния период, често се събират и по-възрастни деца. Това става причина на много места момчетата да се женят на по-ранна възраст, около 12 години, за да избегнат кръвния данък.[1]
След насилственото им отнемане децата се изпращат в определени за тази цел центрове в Цариград, Галата и Одрин. Те се обрязват и получават ислямско възпитание. Разделят се на две групи - ишоглани и аджемоглани. Първите получават изключително добро образование, като се подготвят за висши държавни постове. Останалите са готвени за еничарския корпус или за обслужващи длъжности в двореца, като междувременно много от тях работят в градините на султана или на други места. След навършване на пълнолетие (20 години) повечето от тях стават еничари.[1]
Кръвният данък се счита от поробените народи за един от най-тежките. Свидетелство са множеството народни песни и предания, разказващи за него.[1] Последното споменаване за набиране на християни по девширме се отнася към началото на XVIII век.
Вижте също
Бележки
- ↑ а б в г Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 36-40.