Чарлз Гловър Баркла: Разлика между версии

Чарлз Гловър Баркла
Charles Glover Barkla
	Чарлз Гловър Баркла Charles Glover Barkla
английски физик
	Чарлз Гловър Баркла през 1917 г.
Роден	7 юни 1877 г. Уайдънс, Ланкашър, Англия
Починал	23 октомври 1944 г. (67 г.) Единбург, Шотландия
Националност	Англия
Учил в	Тринити Колидж; Ливърпулски университет; Кеймбриджки университет; Кингс Колидж
Научна дейност
Област	Физика
Работил в	Кеймбриджки университет; Ливърпулски университет; Единбургски университет
Известен с	откриване на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи
Награди	Нобелова награда за физика (1917)
	Чарлз Гловър Баркла в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:06, 30 март 2016

Чарлз Гловър Баркла (на английски: Charles Glover Barkla) е британски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1917 година „за откритието на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи“, член на Лондонското кралско дружество и притежаващ почетна научна степен на Ливърпулския университет. Той е дълбоко религиозен, обича да пее и да играе голф.

Биография

Роден е на 7 юни 1877 година в Уайдънс, Ланкашър, Англия. Завършва средното си образование към Ливърпулския институт. След това постъпва в Ливърпулския университет, където учи физика и математика. През 1898 г. става бакалавър, а през следващата година и магистър по физика.

Получава изследователска стипендия през 1899 г. и започва работа в лабораторията Кавендиш, Кеймбридж, под ръководството на Дж.Дж.Томсън. По-късно получава докторска степен по физика.

Първите изследвания на Баркла са свързани със скоростта на разпространение на електрически вълни по проводник, но след 1902 той се посвещава на изследване на рентгеновите лъчи, които Вилхелм Рьонтген открива през 1895 г. и продължава да работи в тази област до края на живота си. Открива, че всеки отделен химичен елемент има различен спектър на рентгеново излъчване. Първи констатира, че вторичното рентгеново излъчване е два вида – разсеяни лъчи и флуоресцентно излъчване, характерно за конкретното вещество. Експериментът, който Баркла провежда през 1904 г., потвърждава, че рентгеновите лъчи са частично поляризирани електромагнитни вълни – значителен експериментален резултат, защото означава, че рентгеновите лъчи имат същата природа като светлината. Баркла има значителен принос за знанията ни за поглъщането и фотографското действие на рентгеновите лъчи, а в по-късната си работа доказва връзката между характеристичното рентгеново излъчване и придружаващото го корпускулярно излъчване.^[1]

През 1907 г. Баркла се жени за Мери Естър Коуел, от която има трима сина и една дъщеря. От 1913 г. става професор по философия в Единбургския университет, Шотландия, където остава до смъртта си през 1944. През 1916 г. не признава и отхвърля квантовата теория с твърдото убеждение, че енергията не може да съществува на кванти.

Най-малкият му син загива по време на Втората световна война, здравето на Баркла след това се влошава значително и скоро след това той умира.

Източници

↑ ((en)) Баркла на страницата за Нобелови лауреати

Външни препратки

Биография на Чарлз Баркла ((en))

[1] ((en)) Баркла на страницата за Нобелови лауреати

[1]

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 | роден-място      = [[Уайдънс]], [[Ланкашър]], [[Англия]]
 | починал-място    = [[Единбург]], [[Шотландия]]
-| националност     =
+| националност     = {{Англия}}
 | вложки           = {{Личност/Учен | категория = физик
 | област           = [[Физика]]
@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 | студенти         =
 | публикации       =
-| известен-с       = откриване на характеристичното рентгеново излъчване на химичните елементи
+| известен-с       = откриване на характеристичното [[рентгеново излъчване]] на [[химични елементи|химичните елементи]]
 | награди          = [[Image:Nobel prize medal.svg|20px]] [[Нобелова награда за физика]] (1917)
 | повлиян          =
@@ Ред 23: / Ред 23: @@
 {{Нобелов медал}}
-'''Чарлз Гловър Баркла''' (на [[английски]] ''Charles Glover Barkla'')  е британски физик, носител на [[Нобелова награда за физика]] през [[1917]] година за откритието на [[характеристично рентгеново излъчване|характеристичното рентгеново излъчване]] на химичните елементи, член на [[Британско кралско научно дружество|Лондонското кралско дружество]], и притежаващ почетна научна степен на [[Ливърпул]]ския университет. Той е дълбоко религиозен, обича да пее и да играе [[голф]].
+'''Чарлз Гловър Баркла''' (на [[английски]]: ''Charles Glover Barkla'') е [[британски]] [[Физика|физик]], носител на [[Нобелова награда за физика]] през [[1917]] година „''за откритието на характеристичното [[рентгеново излъчване]] на [[Химични елементи|химичните елементи]]''“, член на [[Британско кралско научно дружество|Лондонското кралско дружество]] и притежаващ почетна научна степен на [[Ливърпулски университет|Ливърпулския университет]]. Той е дълбоко религиозен, обича да пее и да играе [[голф]].
+== Биография ==
-== Кратка биография ==
-Баркла завършва средното си образование към [[Ливърпул]]ския институт. След това постъпва в [[Ливърпул]]ския университет, където учи [[физика]] и [[математика]]. През [[1898]] г. става [[бакалавър]], а през следващата година и [[магистър]] по физика.
+Роден е на [[7 юни]] [[1877]] година в [[Уайдънс]], [[Ланкашър]], [[Англия]]. Завършва средното си образование към Ливърпулския институт. След това постъпва в Ливърпулския университет, където учи физика и [[математика]]. През [[1898]] г. става [[бакалавър]], а през следващата година и [[магистър]] по физика.
-Получава изследователска стипендия през [[1899]] г. и започва работа в лабораторията [[Хенри Кавендиш|Кавендиш]], [[Кеймбридж]] под ръководството на [[Джоузеф Джон Томсън|Дж.Дж.Томсън]]. По-късно получава докторска степен по [[физика]].
+Получава изследователска стипендия през [[1899]] г. и започва работа в лабораторията [[Хенри Кавендиш|Кавендиш]], [[Кеймбридж]], под ръководството на [[Джоузеф Джон Томсън|Дж.Дж.Томсън]]. По-късно получава [[докторска степен]] по физика.
-Първите изследвания на Баркла са свързани със скоростта на разпространение на електрически вълни по проводник но след 1902 той се посвещава на изследване на рентгеновите лъчи, които [[Вилхелм Рьонтген]] открива през [[1895]] г. и продължава да работи в тази област до края на живота си. Открива, че всеки отделен химичен елемент има различен спектър на рентгеново излъчване. Първи констатира, че вторичното рентгеново излъчване е два вида&nbsp;— разсеяни лъчи и флуоресцентно излъчване, характерно за конкретното вещество. Експериментът, който Баркла провежда през [[1904]] г., потвърждава, че рентгеновите лъчи са частично поляризирани [[електромагнитна вълна|електромагнитни вълни]] - значителен експериментален резултат, защото означава, че рентгеновите лъчи имат същата природа като [[светлина]]та. Баркла има значителен принос за знанията ни за поглъщането и фотографското действие на рентгеновите лъчи, а в по-късната си работа доказва връзката между характеристичното рентгеново излъчване и придружаващото го корпускулярно излъчване.<ref>{{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1917/barkla-bio.html Баркла на страницата за Нобелови лауреати]</ref>
+Първите изследвания на Баркла са свързани със [[скорост]]та на разпространение на електрически вълни по [[проводник]], но след 1902 той се посвещава на изследване на рентгеновите лъчи, които [[Вилхелм Рьонтген]] открива през [[1895]] г. и продължава да работи в тази област до края на живота си. Открива, че всеки отделен химичен елемент има различен [[Спектър (пояснение)|спектър]] на рентгеново излъчване. Първи констатира, че вторичното рентгеново излъчване е два вида – разсеяни лъчи и флуоресцентно излъчване, характерно за конкретното вещество. Експериментът, който Баркла провежда през [[1904]] г., потвърждава, че рентгеновите лъчи са частично поляризирани [[електромагнитна вълна|електромагнитни вълни]] – значителен експериментален резултат, защото означава, че рентгеновите лъчи имат същата природа като [[светлина]]та. Баркла има значителен принос за знанията ни за поглъщането и фотографското действие на рентгеновите лъчи, а в по-късната си работа доказва връзката между характеристичното рентгеново излъчване и придружаващото го корпускулярно излъчване.<ref>{{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/physics/laureates/1917/barkla-bio.html Баркла на страницата за Нобелови лауреати]</ref>
-През [[1907]] г. Баркла се жени за Мери Естър Коуел, от която има трима сина и една дъщеря. От [[1913]] г. става професор по [[философия]] в [[Единбург]]ския университет, [[Шотландия]], където остава до смъртта си през [[1944]]. През [[1916]] г. не признава и отхвърля квантовата теория с твърдото убеждение, че [[енергия]]та не може да съществува на [[квант]]и.
+През [[1907]] г. Баркла се жени за Мери Естър Коуел, от която има трима сина и една дъщеря. От [[1913]] г. става професор по [[философия]] в [[Единбургски университет|Единбургския университет]], [[Шотландия]], където остава до смъртта си през [[1944]]. През [[1916]] г. не признава и отхвърля квантовата теория с твърдото убеждение, че [[енергия]]та не може да съществува на [[квант]]и.
 Най-малкият му син загива по време на [[Втора световна война|Втората световна война]], здравето на Баркла след това се влошава значително и скоро след това той умира.