Римска Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 07:50, 3 април 2016

Римска Гърция, както и съседната Римска Македония, е свързана с постелистичния период в развитието на Гърция и съседните ѝ територии на Балканите и в Мала Азия, който е доминиран и детерминиран от Древен Рим с неговите държавни, войнски и най-вече правни традиции.

Римска провинция

Периодът датира от римското завоюване на Антична Елада през 146 г. пр.н.е. Характеризира се с установяването на един траен мир по силата на Pax Romana. Горната граница на периода е спорна. Според различни хронологии това е периода от разделянето Римската империя на Западна и Източна, през реформите на Юстиниан Велики, до управлението на Ираклий. Римските граждански войни, преди установяването на империума, се отразяват плачевно на състоянието на Гърция, а населението ѝ намалява, както и броя на градовете, като обедняват и опустяват цели области според очевидеца Страбон (X кн. от География). През първите три века от новата ера, Гърция се радва на почти непрекъснат мир, растеж и благоденствие.

Имперски период

Много от римските императори показват голяма загриженост за Гърция като наследник на велика култура и я обсипват със специални грижи. Юлий Цезар основава Коринт, Октавиан Август - Патра и Никопол. Тиберий въвежда Македония и Ахея в икономически просперитет, правейки ги императорски провинции от сенатски. Нерон установява нестимийския празник на независимостта на Гърция, което се е равнявало на освобождаването ѝ от данък. Императорите от династиите на Флавиите и Антониите многократно посещават покритите с антична слава градове в Гърция и благоприятстват развитието на Атина. На специална щедрост се радва Гърция по времето на Адриан през 2 век. Това е векът на просперитет на знаменитите атински философски школи. Атина се превръща в книжовен и културен център на Римската империя по това време, символ на просветата по примера на Александрия от времето на Александър Македонски. Марк Аврелий дава най-висок статут на атинската школа в цялата империя, щедро възнаграждавайки преподавателите в нея.

Като цяло, Римска Гърция е светска, превръщайки се в център на просветата и културата на цялото Средиземноморие и късноантичния свят. Достъп до древногръцката просвета и култура имат като правило представители на всички народи на света, без разлика на език и религия.

Християнски период

Налагането на християнството в Гърция като цяло не среща съпротива за разлика от други части на империята. Като цяло Гърция е малко облагодетелствана от реформите на Диоклециан и Константин Велики, но новата имперска столица Константинопол е по-скоро символ на елинизма отколкото на Стария Рим. Решителните действия в посока окончателното налагане на новата християнска религия от император Юстиниан (527-565) слагат края на древногръцките философски школи, на за сметка на това възниква средновековната схоластика. Според знаменития съвременен исторически триумвират (Робърт Грейвс, Арнолд Тойнби и Георгий Острогорски), управлението на Юстиниан Велики е онзи исторически кръстопът който синетзира античното триединство (по примера на Света Троица) между античната древногръцка култура, римската държавна традиция и най-вече римско право и източната маздеистка мистика и религия, трасирайки пътя на цивилизационното развитие на Европа и в по-малка степен Близкия изток и Северна Африка към средновековието.

Освещавайки Света София, като център на света, след победата си на Хиподрума над въстаниците, и въвеждайки корпус юрис цивилис, Юстиниан Велики изрича сакралната реплика - Соломоне, аз те надминах!

Източници

за и при написването на статията е използван материал от руския Энциклопедического словаря Брокгауза и Ефрона (1890—1907).

Вижте също

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 == Християнски период ==
-Налагането на християнството в Гърция като цяло не среща съпротива за разлика от други части на империята. Като цяло Гърция е малко облагодетелствана от реформите на [[Диоклециан]] и [[Константин Велики]], но новата имперска столица [[Константинопол]] е по-скоро символ на елинизма отколкото на Стария Рим. Решителните действия в посока окончателното налагане на новата християнска религия от император Юстиниан (527-565) слагат края на древногръцките философски школи, на за сметка на това възниква средновековната [[схоластика]]. Според знаменития съвременен исторически триумвират ([[Робърт Грейвс]], [[Арнолд Тойнби]] и [[Георгий Острогорски]]), управлението на Юстиниан Велики е онзи исторически кръстопът който синетзира античното триединство (по примера на [[Света Троица]]) между античната [[древногръцка култура]], римската държавна традиция и най-вече [[римско право]] и източната [[Маздеизъм|маздеистка]] [[мистика]] и [[религия]], трасирайки пътя на цивилизационното развитие на Европа и в по-малка степен [[Близкия Изток]] и [[Северна Африка]] към [[средновековие]]то.
+Налагането на християнството в Гърция като цяло не среща съпротива за разлика от други части на империята. Като цяло Гърция е малко облагодетелствана от реформите на [[Диоклециан]] и [[Константин Велики]], но новата имперска столица [[Константинопол]] е по-скоро символ на елинизма отколкото на Стария Рим. Решителните действия в посока окончателното налагане на новата християнска религия от император Юстиниан (527-565) слагат края на древногръцките философски школи, на за сметка на това възниква средновековната [[схоластика]]. Според знаменития съвременен исторически триумвират ([[Робърт Грейвс]], [[Арнолд Тойнби]] и [[Георгий Острогорски]]), управлението на Юстиниан Велики е онзи исторически кръстопът който синетзира античното триединство (по примера на [[Света Троица]]) между античната [[древногръцка култура]], римската държавна традиция и най-вече [[римско право]] и източната [[Маздеизъм|маздеистка]] [[мистика]] и [[религия]], трасирайки пътя на цивилизационното развитие на Европа и в по-малка степен [[Близкия изток]] и [[Северна Африка]] към [[средновековие]]то.
 Освещавайки [[Света София (Константинопол)|Света София]], като център на света, след победата си на [[Хиподрум]]а над [[ Въстанието "Ника"|въстаниците]], и въвеждайки [[корпус юрис цивилис]], Юстиниан Велики изрича сакралната реплика - [[Соломоне, аз те надминах!]]