Жоржо Момчев

Жоржо Момчев
български общественик и политик
Роден	1846 г. Търново, Османска империя
Починал	1903 г. Търново, България
Народен представител в: I ВНС   II ОНС

Жоржо (Георги) Кръстев Момчев е обществен деец, два пъти кмет на Велико Търново.

Биография

Жоржо Момчев е роден през 1846 г. в Търново. Син е на Кръстьо Момчоолу - богат търговец, епитроп на храма Свети Никола и основен благодетел на класното училище (1846). Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант Стефан Карагьозов. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град продължава своето обучение в Париж.

Жорджо Момчев е вуйчо на Кръстьо Карагьозов и на Венка Карагьозова, съпруга на ген. Стефан Салабашев от Стара Загора, чиято дъщеря Смарайда Салабашева е съпруга на Атанас Буров.

В Търново открива кафене, известно като „Момчевото“. Тук се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. Съучредител и касиер на Народно читалище „Надежда“ (1869).

През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търговски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов и Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с Васил Левски и става член на Търновския частен революционен комитет. Сближава се със Стефан Стамболов. След залавяне Васил Левски е отведен за разпознаване в Търново. Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов повикани в конака като представител на обществеността, обсъждат по техни думи акция за освобождаване на Апостола.

Жоржо Момчев, като кмет на Търново, третият седнал от дясно на ляво, в дома на Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Първият седнал от ляво на дясно е проф. Георги Бончев, прав на стълбите е проф. Георги Златарски, а в дъното зад цветята проф. Степан Юринич

След избухване на Априлското въстание (1876) е арестуван. Юрдан п. Тодоров в изследване на въстаниета в Търновския край пише:

„А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржo Момчев и Христо Караминков (Бунито), на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш.„

Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират, освобождават го и напуска родния град.

След Освобождението от османско иго се завръща в Търново и попада в обкръжението на Любен Каравелов. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Един от основателите на Славянското благотворително дружество в Търново (1877).

Народен представител в Първо Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков и Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Народен представител и във Второ обикновено народно събрание. Кмет на Велико Търново (1880-1881, 1894-1899).

Източници

• Тодоров, Ю., Възпоминания по въстанията в Търновския санджак, Рс., 1897
• Кюркчиев Н., Бърнев И., Епизоди от изграждането на новата Българска държава 1879-1896, изд. „Изток-запад“, 2007, с. 57
• Бележити търновци, Вт., 1981
• Радев И., История на Велико Търново XVIII - XIX век, изд. „Слово“, Вт., 2000, с. 701-702, 506, 719