Каракачанско куче: Разлика между версии
MAKK Office (беседа | приноси) Редакция без резюме |
MAKK Office (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри. |
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри. |
||
Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters{{Ref|Peters H. B., 1938, |
Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters{{Ref label|Peters H. B., 1938, Der Karakatschan hund, Zeitschrift für Hundeforschung", Verlag Dr. Paul Schöps, Leipzig.}} , прави първото описание на породата и нейното използването. Нужно е да се отбележи, че в работата си авторът описва кучета, които среща в Централни Родопи. Същият ги наименова „Каракачанско куче” поради факта, че е срещнал най-типичните представители при каракачани номади стануващи на лятна паша в Родопите. Това е първия литературен източник описващ подобен тип куче на Балканите. |
||
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <ref>Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,''Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria''. PADS Newsleter 18</ref> |
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната <ref>Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,''Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria''. PADS Newsleter 18</ref> |
||
Версия от 17:55, 12 април 2016
| Каракачанско куче | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Ръст | мъжки: 63 см-75 см женски: 60 см-69 см |
| Тегло | мъжки: 40-55 кг женски: 30-45 кг. |
| Произход | |
| Страна |  България |
| Класификация по МФК | |
| Група | 2 |
| Секция | 2.2 |
| Стандарт | няма номер |
| Каракачанско куче в Общомедия | |
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Каракачанското куче (Шаблон:Lang-en) е автохтонното овчарско куче на България. То е едно от най-старите кучета за охрана на стада селскостопански животни в Европа.
За породата
Каракачанското куче е местна порода с древен произход, отглеждана с цел охрана на стада селскостопански животни от хищници и крадци. Породата е съхранена до днес благодарение на консервативните животновъдни традиции на номадите каракачани и на трансхумантните овцевъди по нашите земи. След насилственото прекратяване на сезонните миграции в стадата в средата на ХХ век, породата е запазена благодарение на активното и използване и развъждане от редица родове потомствени животновъди, българи и българомохамедани, основно в планинските райони на страната, чиито основен поминък е овцевъдството. През периода след ликвидацията на големите овцевъдни кооперативи, и поголовното намаление на числеността на овцете у нас, нуждата от куче пазач на стада значително намалява и интересът към тази порода изчезва.
До този момент развъдния процес се е извършвал с изключителен усет от овчарите, като водещ признак при своеобразната народна селекция са били работните качества на кучето. Същевременно в екстериора на кучето се въплъщавал собствения им идеал за красота – овчарите предпочитали здрави, дългокосмести, респектиращи екземпляри. Съществена роля върху развитието на породата е изиграло и влиянието на средата. На дългите преходи през пресечен терен, оскъдната храна, честите схватки с хищници в планините са устоявали само най-приспособените, най-силните и най-находчивите екземпляри.
Първите специализирани проучвания на породата се извършват през 30-те години на ХХ век. В статия за немско киноложко списание Peters[{{{2}}}] , прави първото описание на породата и нейното използването. Нужно е да се отбележи, че в работата си авторът описва кучета, които среща в Централни Родопи. Същият ги наименова „Каракачанско куче” поради факта, че е срещнал най-типичните представители при каракачани номади стануващи на лятна паша в Родопите. Това е първия литературен източник описващ подобен тип куче на Балканите.
От края на 80-те години на ХХ век със съхраняването на породата се ангажират предимно ентусиазирани любители и специалисти, които успяха да съберат запазени в чистопородно състояние екземпляри от различни райони на страната [1]
Създадоха се обединения на любители на породата и започна по-системна развъдна работа. С цел съхраняване на оригиналния тип и работни качества на Каракачанското куче се учреди и развъдна асоциация – Международна Асоциация Каракачанско Куче (М.А.К.К.), с утвърден Стандарт на породата[2] и Правилник за селекция и развъждане.
Основен метод, приет от асоциацията е чистопородно линейно развъждане. Това от своя страна дава възможност за съхраняване във времето на жизнена и пластична популация по отношение на различни екологични хабитати и ползвателни изисквания на животновъдите.[3]
Източници
- ↑ Sedefchev A. and Sedefchev S, 2007,Karakachan Dog. Preservation of the aboriginal guarding dog of Bulgaria. PADS Newsleter 18
- ↑ Каракачанско куче - официален стандарт на породата
- ↑ Sponenberg P., Bixby D., 2007, Managing Breeds for a Secure Future: Strategies for Breeders and Breed Associations. The American Livestock Breeds Conservancy, Pittsboro.