Владимир Гоев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол
смяна на шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Владимир Гоев
| име = Владимир Гоев
| портрет = dot.png
| име-оригинал =
| категория = художник
| описание = български художник
| описание = български художник
| портрет =
| роден-място = [[Бургас]], [[България]]
| портрет-описание =
| починал-място = [[София]], [[България]]
| роден-място = [[Бургас]], [[Царство България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| брак = [[Елза Гоева]]
| деца = Татяна (Нуша) Гоева
| подпис =
| сайт =
| вложки = {{Личност/Художник
| категория = художник
| период =
| стил =
| учител = проф. [[Илия Петров]]<br>проф. [[Дечко Узунов]]
| академия = [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]]
| направление = [[живопис]]
| патрон =
| творби =
| повлиян =
| повлиял =
| избран =
| награди = „[[Владимир Димитров – Майстора (награда)|Владимир Димитров – Майстора]]“ (1984)
| бележки =
}}
}}
}}
'''Владимир Иванов Гоев''' ([[28 март]] [[1925]] — [[31 май]] [[2013]]) е български [[художник]] живописец и [[заслужил художник]] от 1975 година.


'''Владимир Иванов Гоев''' е български [[художник]] живописец и [[заслужил художник]] от 1975 година.
Гоев е роден в Бургас, в семейство на преселници от село [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Костурско]].<ref name="duma">[http://www.duma.bg/2005/0405/080405/kultura/cul-4.html Владимир Гоев: „Пейзажът има душа, ако художникът е с душа“], интервю във в-к „Дума“, 8 април 2005.</ref> От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор [[Петко Задгорски]]. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.<ref name="sofiaculture">[http://www.sofiaculture.bg/arhiv/news/duzunov1.html Биографични и творчески данни за Владимир Гоев], сайт на Дирекция „Култура и образование“ към Столична община.</ref>


== Биография ==
През 1952 година Гоев завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]] в класа на професор [[Илия Петров]].<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref> Междувременно учи и при професор [[Дечко Узунов]].<ref name="sofiaculture"/> По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
Гоев е роден на [[28 март]] [[1925]] в [[Бургас]], в семейство на преселници от село [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]], [[Костурско]].<ref name="duma">[http://www.duma.bg/2005/0405/080405/kultura/cul-4.html Владимир Гоев: „Пейзажът има душа, ако художникът е с душа“], интервю във в-к „Дума“, 8 април 2005.</ref> От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор [[Петко Задгорски]]. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.<ref name="sofiaculture">[http://www.sofiaculture.bg/arhiv/news/duzunov1.html Биографични и творчески данни за Владимир Гоев], сайт на Дирекция „Култура и образование“ към Столична община.</ref>


През 1952 година Гоев завършва специалност [[живопис]] в [[Национална художествена академия|ВИИИ „Николай Паврович“]] в класа на проф. [[Илия Петров]].<ref name="eiib">Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref> Междувременно учи и при проф. [[Дечко Узунов]].<ref name="sofiaculture"/> По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.
Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: [[пейзаж]], [[маринизъм|морски пейзаж]], [[портрет]], [[натюрморт]]. Рисува портрети на [[Васил Левски]] (1966), [[Ленин]] (1967), [[Георги Димитров]] (1969), [[Иван Башев]] (1972), [[Николай Райнов]], [[Никола Вапцаров]]. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.<ref name="eiib"/> <ref>Дочка Кисьова-Гогова, [http://www.duma.bg/2005/0305/290305/kultura/cul-4.html „И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“], в-к „Дума“, 29 март 2005.</ref>


От 1953 година Гоев е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]] и в продължение на повече от 20 години е член на Управителния му съвет. Взема участие в национални и международни изложби; самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 година.<ref name="eiib" /> По повод 80-ата си годишнина организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“.<ref name="duma"/>
От 1953 година Гоев е член на [[Съюз на българските художници|Съюза на българските художници]] и в продължение на повече от 20 години е член на Управителния му съвет. Взема участие в национални и международни изложби; самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 година.<ref name="eiib" /> По повод 80-ата си годишнина организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“.<ref name="duma"/>


В периода 1975—85 г. заема поста директор на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]]. Журира на различни художествени конкурси. Впоследствие минава на свободна практика. През 1984 година Гоев е удостоен с наградата за живопис на СБХ на името на [[Владимир Димитров-Майстора]].<ref name="sofiaculture"/>
В периода 1975—85 г. заема поста директор на [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]]. Журира на различни художествени конкурси. Впоследствие минава на свободна практика. През 1984 година Гоев е удостоен с наградата за живопис на СБХ „[[Владимир Димитров Майстора (награда)|Владимир ДимитровМайстора]].<ref name="sofiaculture"/>


Умира на [[31 май]] [[2013]] г. в София.
Негови творби са притежание на НХГ, [[Софийска градска художествена галерия|СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|Бургаската галерия „Петко Задгорски“]], други градски галерии и частни сбирки.


Съпруга на Владимир Гоев е художничката [[Елза Гоева]] (р. 1928), тяхна дъщеря е художничката Татяна (Нуша) Гоева.
Съпруга на Владимир Гоев е художничката [[Елза Гоева]] (р. 1928), тяхна дъщеря е художничката Татяна (Нуша) Гоева.

== Творчество ==
Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: [[пейзаж]], [[маринизъм|морски пейзаж]], [[портрет]], [[натюрморт]]. Рисува портрети на [[Васил Левски]] (1966), [[Ленин]] (1967), [[Георги Димитров]] (1969), [[Иван Башев]] (1972), [[Николай Райнов]], [[Никола Вапцаров]]. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.<ref name="eiib"/> <ref>Дочка Кисьова-Гогова, [http://www.duma.bg/2005/0305/290305/kultura/cul-4.html „И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“], в-к „Дума“, 29 март 2005.</ref>

Негови творби са притежание на НХГ, [[Софийска градска художествена галерия|СГХГ]], [[Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“|Бургаската галерия „Петко Задгорски“]], други градски галерии и частни сбирки.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 20:59, 14 април 2016

Владимир Гоев
български художник
Роден
Починал
31 май 2013 г. (88 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Паврович“
Учителипроф. Илия Петров
проф. Дечко Узунов
Направлениеживопис
НаградиВладимир Димитров – Майстора“ (1984)
Семейство
СъпругаЕлза Гоева
ДецаТатяна (Нуша) Гоева

Владимир Иванов Гоев е български художник живописец и заслужил художник от 1975 година.

Биография

Гоев е роден на 28 март 1925 в Бургас, в семейство на преселници от село Мокрени, Костурско.[1] От 1939 до 1944 година учи в Реалната гимназия в Бургас, където негов класен ръководител е големият бургаски художник и скулптор Петко Задгорски. Именно той го насърчава да продължи да се занимава с рисуване.[2]

През 1952 година Гоев завършва специалност живопис в ВИИИ „Николай Паврович“ в класа на проф. Илия Петров.[3] Междувременно учи и при проф. Дечко Узунов.[2] По време на следването си, през 1949 година, получава първото си признание — сребърен медал от конкурса „Младежко творчество“.

От 1953 година Гоев е член на Съюза на българските художници и в продължение на повече от 20 години е член на Управителния му съвет. Взема участие в национални и международни изложби; самостоятелни експозиции организира в София през 1962, 1969, 1972 година и в Унгария през 1972 година.[3] По повод 80-ата си годишнина организира юбилейна изложба в столичната галерия „Райко Алексиев“.[1]

В периода 1975—85 г. заема поста директор на Националната художествена галерия. Журира на различни художествени конкурси. Впоследствие минава на свободна практика. През 1984 година Гоев е удостоен с наградата за живопис на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“.[2]

Умира на 31 май 2013 г. в София.

Съпруга на Владимир Гоев е художничката Елза Гоева (р. 1928), тяхна дъщеря е художничката Татяна (Нуша) Гоева.

Творчество

Владимир Гоев твори в различни жанрове на живописта: пейзаж, морски пейзаж, портрет, натюрморт. Рисува портрети на Васил Левски (1966), Ленин (1967), Георги Димитров (1969), Иван Башев (1972), Николай Райнов, Никола Вапцаров. Известни негови картини са „Разпит на Антон Иванов“ (1952), „Тузлата“ (1961), „Тъкачки“ (1967), „Кърпене на мрежи“ (1969), „Аркутино“ (1969), „Нотър Дам“ (1970), „Кей“, „Лодки“, „Изгрев“, „Нощ край морето“.[3] [4]

Негови творби са притежание на НХГ, СГХГ, Бургаската галерия „Петко Задгорски“, други градски галерии и частни сбирки.

Източници

  1. а б Владимир Гоев: „Пейзажът има душа, ако художникът е с душа“, интервю във в-к „Дума“, 8 април 2005.
  2. а б в Биографични и творчески данни за Владимир Гоев, сайт на Дирекция „Култура и образование“ към Столична община.
  3. а б в Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.
  4. Дочка Кисьова-Гогова, „И поезия и печал в платната на Владимир Гоев“, в-к „Дума“, 29 март 2005.

Външни препратки