Иван Стефанов Гешов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
| описание = български политик
| описание = български политик
| роден-място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
| починал-място = ?
| починал-място = София, България
| още =
| още =
{{Депутат-България|8о=1}}<ref>[http://vodenicharov.com/pdf/Jovi.pdf Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112, ISBN 978-954-921170-4-9]</ref>
{{Депутат-България|8о=1}}<ref>[http://vodenicharov.com/pdf/Jovi.pdf Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112, ISBN 978-954-921170-4-9]</ref>

Версия от 17:28, 15 април 2016

Иван Стефанов Гешов
български политик

Роден
Починал
24 април 1932 г. (78 г.)
София, България
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вРобърт колеж
Народен представител в:
VIII ОНС   [1]

Иван Стефанов Гешов е български политик.

Биография

Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) отляво надясно: генерал Илия Димитриев, Петър Матеев, Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) Тодор Джебаров, Иванов, неизвестна, Христо Бракалов. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, Петър Чернев, неизвестна, Иван Каранджулов, неизвестна, Иван Стефанов Гешов, неизвестен, Кириак Провадалиев. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, Джордж Уошбърн, неизвестна, Петко Горбанов, неизвестна, Александър Люцканов. Пети ред (седнали): Никола Пулев, Иван Бацов, неизвестен.

Произхожда от големия възрожденски род Гешови. Завършва Робърт колеж. Наред със своя братовчед Иван Евстратиев Гешов той е един от водачите на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия, където е депутат в Областното събрание, кмет на Пловдив (1880-1883) и председател на Постоянния комитет (1884-1885). След Съединението заема различни дипломатически постове, включително представител в Османската империя в навечерието на кризата, довела до обявяването на независимостта на България през 1908 година.

Вижте още

Източници

Георги Странски председател на Постоянния комитет на Източна Румелия (1884 – 1885) Георги Странски

Шаблон:Политик-мъниче