Христо Иванов – Малкия: Разлика между версии
Редакция без резюме |
смяна на шаблон, + 3 категории, тирета, кавички, ударено и, препратка |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Христо Иванов|Христо Иванов}} |
{{към пояснение|Христо Иванов|Христо Иванов}} |
||
{{Личност |
|||
{{Биография инфо |
|||
| име= Христо Иванов |
| име = Христо Иванов – Малкия |
||
| име-оригинал = |
|||
⚫ | |||
| категория = революционер |
|||
| px= |
|||
| описание= български |
| описание = български национален революционер |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
| портрет-описание = |
|||
⚫ | |||
| име-рождено = |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
| националност = {{BUL}} |
|||
| работил = [[търговец]] • [[съдия]] |
|||
| вложки = {{Личност/Революционер |
|||
| категория = революционер |
|||
| кауза = [[Освобождение на България]] |
|||
| подкрепял = [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]] |
|||
| противник = [[Османската империя]] |
|||
| участие = |
|||
| активност = |
|||
| известен-с = |
|||
| награди = |
|||
}} |
}} |
||
}} |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Биография == |
== Биография == |
||
Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като |
Христо Хаджикирков е роден е на [[25 януари]] [[1849]] г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора. |
||
В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар |
В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с [[Васил Левски|Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в „[[Немили-недраги]]“. Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]: ''„Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“''. Пословично добри били връзките му с [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]]. |
||
През 1876 г. се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома |
През 1876 г. се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на [[Околчица]]. Заловен е край с. [[Литаково]], но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство на правосъдието на България|Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]]. Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в [[Самоков]], [[Шумен]], [[Разград]], [[Пазарджик]] и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в [[Пловдив]]. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Росен Тахов, [https://www.24chasa.bg/Article/4631130 „Ботеви четници в опълченските дружини“], в. „24 часа“, 3 март 2015 |
|||
* [http://www.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1342&text=&fromDate=&toDate=&newsID=78770 в-к "Атака", 2010-06-09] |
|||
{{СОРТКАТ:Иванов, Христо}} |
{{СОРТКАТ:Иванов, Христо}} |
||
[[Категория:Български възрожденци]] |
|||
[[Категория:Български търговци]] |
|||
[[Категория:Български съдии]] |
|||
[[Категория:Ботеви четници]] |
[[Категория:Ботеви четници]] |
||
[[Категория:Български опълченци]] |
[[Категория:Български опълченци]] |
Версия от 19:24, 16 април 2016
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.
Христо Иванов – Малкия | |
български национален революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | 30 септември 1904 г.
|
Националност | България |
Работил | търговец • съдия |
Въоръжена борба | |
Кауза | Освобождение на България |
Подкрепял | Вътрешната революционна организация |
Противник на | Османската империя |
Христо Иванов Хаджикирков – Малкия е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.
Биография
Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в Сопот. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за Букурещ, където постъпва на работа в търговска кантора.
В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия, наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в „Немили-недраги“. Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: „Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“. Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и Васил Левски, когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на Дякона.
През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на Околчица. Заловен е край с. Литаково, но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България. Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в Самоков, Шумен, Разград, Пазарджик и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в Пловдив.
Източници
- Росен Тахов, „Ботеви четници в опълченските дружини“, в. „24 часа“, 3 март 2015