Христо Иванов – Малкия: Разлика между версии

Христо Иванов – Малкия
	Христо Иванов – Малкия
български национален революционер
Роден	25 януари 1849 г. Сопот, Османска империя
Починал	30 септември 1904 г. (55 г.) Пловдив, Княжество България
Националност	България
Работил	търговец • съдия
Въоръжена борба
Кауза	Освобождение на България
Подкрепял	Вътрешната революционна организация
Противник на	Османската империя

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:24, 16 април 2016

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.

Христо Иванов Хаджикирков – Малкия е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.

Биография

Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в Сопот. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за Букурещ, където постъпва на работа в търговска кантора.

В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия, наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в „Немили-недраги“. Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: „Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“. Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и Васил Левски, когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на Дякона.

През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на Околчица. Заловен е край с. Литаково, но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България. Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в Самоков, Шумен, Разград, Пазарджик и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в Пловдив.

Източници

Росен Тахов, „Ботеви четници в опълченските дружини“, в. „24 часа“, 3 март 2015

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{към пояснение|Христо Иванов|Христо Иванов}}
+{{Личност
-{{Биография инфо
-| име= Христо Иванов - Малкия
+| име              = Христо Иванов – Малкия
+| име-оригинал     =
-| портрет= dot.png
+| категория        = революционер
-| px=
-| описание= български националреволюционер
+| описание         = български национален революционер
+| портрет          =
-| роден-място=[[Сопот]], [[Османска империя]]
+| портрет-описание =
-| починал-място=[[Пловдив]], [[Княжество България]]
+| име-рождено      =
+| роден-място      = [[Сопот]], [[Османска империя]]
+| починал-място    = [[Пловдив]], [[Княжество България]]
+| националност     = {{BUL}}
+| работил          = [[търговец]] • [[съдия]]
+| вложки           = {{Личност/Революционер
+| категория  = революционер
+| кауза      = [[Освобождение на България]]
+| подкрепял  = [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]
+| противник  = [[Османската империя]]
+| участие    =
+| активност  =
+| известен-с =
+| награди    =
 }}
+}}
-'''Христо Иванов Хаджикирков - Малкия''' е български националреволюционер, участник в [[Ботевата чета]].
+'''Христо Иванов Хаджикирков – Малкия''' е български националреволюционер, участник в [[Ботевата чета]].
 == Биография ==
-Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю, трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора.
+Христо Хаджикирков е роден е на [[25 януари]] [[1849]] г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора.
-В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар и твърде млад е сред най-изявените й дейци. Тук Христо се запознава с [[Васил Левски|Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов - Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в "[[Немили-недраги]]". Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]: ''„Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“''. Пословично добри били връзките му с [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].
+В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените и&#768; дейци. Тук Христо се запознава с [[Васил Левски|Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в „[[Немили-недраги]]“. Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]: ''„Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“''. Пословично добри били връзките му с [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].
-През 1876 г. се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома й на [[Околчица]]. Заловен е край с. [[Литаково]], но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство на правосъдието на България|Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]]. Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в [[Самоков]], [[Шумен]], [[Разград]], [[Пазарджик]] и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в гр.[[Пловдив]].
+През 1876 г. се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома и&#768; на [[Околчица]]. Заловен е край с. [[Литаково]], но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство на правосъдието на България|Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]]. Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в [[Самоков]], [[Шумен]], [[Разград]], [[Пазарджик]] и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в [[Пловдив]].
 == Източници ==
+* Росен Тахов, [https://www.24chasa.bg/Article/4631130 „Ботеви четници в опълченските дружини“], в. „24 часа“, 3 март 2015
-* [http://www.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1342&text=&fromDate=&toDate=&newsID=78770 в-к "Атака", 2010-06-09]
 {{СОРТКАТ:Иванов, Христо}}
+[[Категория:Български възрожденци]]
+[[Категория:Български търговци]]
+[[Категория:Български съдии]]
 [[Категория:Ботеви четници]]
 [[Категория:Български опълченци]]