Христо Иванов – Малкия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
смяна на шаблон, + 3 категории, тирета, кавички, ударено и, препратка
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Христо Иванов|Христо Иванов}}
{{към пояснение|Христо Иванов|Христо Иванов}}
{{Личност
{{Биография инфо
| име= Христо Иванов - Малкия
| име = Христо Иванов Малкия
| име-оригинал =
| портрет= dot.png
| категория = революционер
| px=
| описание= български националреволюционер
| описание = български национален революционер
| портрет =
| роден-място=[[Сопот]], [[Османска империя]]
| портрет-описание =
| починал-място=[[Пловдив]], [[Княжество България]]
| име-рождено =
| роден-място = [[Сопот]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Пловдив]], [[Княжество България]]
| националност = {{BUL}}
| работил = [[търговец]] • [[съдия]]
| вложки = {{Личност/Революционер
| категория = революционер
| кауза = [[Освобождение на България]]
| подкрепял = [[Вътрешна революционна организация|Вътрешната революционна организация]]
| противник = [[Османската империя]]
| участие =
| активност =
| известен-с =
| награди =
}}
}}
}}
'''Христо Иванов Хаджикирков - Малкия''' е български националреволюционер, участник в [[Ботевата чета]].

'''Христо Иванов Хаджикирков Малкия''' е български националреволюционер, участник в [[Ботевата чета]].


== Биография ==
== Биография ==
Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю, трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора.
Христо Хаджикирков е роден е на [[25 януари]] [[1849]] г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора.


В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар и твърде млад е сред най-изявените й дейци. Тук Христо се запознава с [[Васил Левски|Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов - Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в "[[Немили-недраги]]". Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]: ''„Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“''. Пословично добри били връзките му с [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].
В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с [[Васил Левски|Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо ИвановМалкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в [[Немили-недраги]]. Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]: ''„Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“''. Пословично добри били връзките му с [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].


През 1876 г. се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома й на [[Околчица]]. Заловен е край с. [[Литаково]], но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство на правосъдието на България|Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]]. Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в [[Самоков]], [[Шумен]], [[Разград]], [[Пазарджик]] и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в гр.[[Пловдив]].
През 1876 г. се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на [[Околчица]]. Заловен е край с. [[Литаково]], но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство на правосъдието на България|Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]]. Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в [[Самоков]], [[Шумен]], [[Разград]], [[Пазарджик]] и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в [[Пловдив]].


== Източници ==
== Източници ==
* Росен Тахов, [https://www.24chasa.bg/Article/4631130 „Ботеви четници в опълченските дружини“], в. „24 часа“, 3 март 2015
* [http://www.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1342&text=&fromDate=&toDate=&newsID=78770 в-к "Атака", 2010-06-09]


{{СОРТКАТ:Иванов, Христо}}
{{СОРТКАТ:Иванов, Христо}}
[[Категория:Български възрожденци]]
[[Категория:Български търговци]]
[[Категория:Български съдии]]
[[Категория:Ботеви четници]]
[[Категория:Ботеви четници]]
[[Категория:Български опълченци]]
[[Категория:Български опълченци]]

Версия от 19:24, 16 април 2016

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Иванов.

Христо Иванов – Малкия
български национален революционер
Роден
Починал

Националност България
Работилтърговецсъдия
Въоръжена борба
КаузаОсвобождение на България
ПодкрепялВътрешната революционна организация
Противник наОсманската империя

Христо Иванов Хаджикирков – Малкия е български националреволюционер, участник в Ботевата чета.

Биография

Христо Хаджикирков е роден е на 25 януари 1849 г. в Сопот. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за Букурещ, където постъпва на работа в търговска кантора.

В Букурещ той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с Левски и съименника си Христо Иванов-Големия, наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на Вазов за изграждането на образа на Никола Странджата в „Немили-недраги“. Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: „Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“. Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и Васил Левски, когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на Дякона.

През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на Околчица. Заловен е край с. Литаково, но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във Влашко и навлиза в България отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при Временното руско управление, а по-късно и в Министерство но правосъдието на Княжество България. Заемал е длъжностите на председател на Окръжен съд в Самоков, Шумен, Разград, Пазарджик и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в Пловдив.

Източници