Музикален стил

Музикален стил е понятие, отнасящо се до образната система от изразни средства, обуславящи идейното съдържание на едно музикално произведение и отразяващи неговите естетически възгледи. Понятието има тесен и широк смисъл и често погрешно музикалният стил се свързва с понятието музикален жанр. В тесен смисъл музикалният стил е набор от изразни средства присъщи на даден творец или музикална епоха, напр. композиторския стил на Панчо Владигеров, или стилистиката на Бароковата епоха в музиката . В широк смисъл стиловете са прикрепени към музикалните жанрове и отразяват спецификата на времето, напр. туист е стил, възникнал в началото на 60-те години и е стилова принадлежност към жанра попмузика.

Жанрова принадлежност на музикалните стилове

Жанр е универсална категория, която се среща във всички видове изкуства. Понятието "жанр" най-непосредствено е свързано с френското "genre", което означава род, вид, вкус, обичай. В съществуващите видове изкуства "жанр" има широко разпространение като понятие в различни нюанси. С "жанрова живопис" се определя спецификата на произведения от изобразителното изкуство с битова тематика. В театъра и киноизкуството с "жанрова сцена" се характеризират ярки живописни сцени или картини, изпълнени с колорит, с пъстрота и своеобразна емоционална атмосфера. В музикалното изкуство и наука съществува развита и богата жанрова система, която се заражда и развива още от най-отдалечени исторически времена. Музикалните жанрове представляват видове произведения с определено и практическо приложно предназначение. Музикалните жанрове притежават характерни черти и особености, благодарение на които се разпознават. Произведения с по-ясно проявени жанрови черти се възприемат без усилие дори и в композиции със сложен музикален език. Жанровете отразяват разнообразни жизнени явления, чертите на националната психика и бета, в тях присъстват живителните сили на природата. В музиката на Григ слушателят лесно разпознава свежестта на далечната северна чувствителност, поетиката на скандинавската природа, а в музиката на Любомир Пипков и Панчо Владигеров ни завладява свежестта и самобитността на българското изкуство. Жанровете в музиката възникват и се оформят при определени социално - исторически условия. Жизнената среда, в която се появяват, отразява особеностите на музикалното мислене, присъщи на историческата епоха, естетиката и творческите възгледи на композиторите. Музикалните жанрове са своеобразно "огледало" на своето време. Но с настъпването на нова историческа епоха някои от тях отмират, докато други продължават да се развиват. Музикалните жанрове се намират в процес на постоянно движение и обновяване. Те не съществуват изолирано един от друг, а постоянно взаимодействат помежду си.

Видове музикални жанрове и прикрепените към тях музикални стилове

• Първични жанрове

Първичните жанрове съществуват в традициите на националните музикални култури. В тях съжителстват музика, слово и танц. Първичните жанрове отразяват емоционалния живот на хората, техния бит и трудово ежедневие. Към тях принадлежат песента и танцът.

Песента е породена от различни обреди, празници, обичаи. В нея намират място образите на природата , историческите събития. В старите български народни песни живеят легендите за славни български хайдути , за събития и въображаеми герои. В старинните напеви, в баладите фантастичните сюжети и образи са намерили одухотворен израз. от първичните жанрове - песен и танц, в процеса на историческото развитие произлизат т.нар. вторични жанрове.

• Вторични жанрове

Те са създадени от професионални творци. В някои случаи връзката им с първичните жанрове се запазва и се проявява в общото художествено оформяне на произведенията. Песните за глас и пиано оp.42 от Панчо Владигеров представляват обработка на народни песни, чиято мелодия е автентична и напълно запазена.В художествените песни за глас и пиано от Шуберт, Шуман и Брамс в една или друга степен композиторите се стремят да запазят атмосферата на оригинала.

Танцът, като първичен жанр, може да бъде отнесен в еднаква степен както към музиката, така и към хореографията. В двуединството музика-танц кристализират някои чисто музикални средства, които се запазват на по-късен исторически етап, когато някои от танците не се танцуват, а слушат като музикални произведения. Така в старинните танци, които влизат в състава на Партитата (или Старинната сюита) - алеманда, куранта, сарабанда, менует, гавот и др., характерни мелодични и особено ритмични ходове и формули съхраняват първичните импулси на танца.

В жанра песен съществува най-тясна зависимост между музиката и стихотворната реч. Песенната мелодия, както и останалите музикално-изразни средства доразкриват съдържанието на стиховете, допълват го с нови нюанси. В песента връзката между слово и музика достига висока степен на синтез благодарение на някои общи закономерности. Така в песента съществува съгласуваност между ритъма на стиховете и ритъма на мелодията, между по-дългите и по-кратки тонове и срички, между ударенията в мелодията и думите, за да не се получи прозодия. Мелодичната изразителност е в основата на песента. Напевността, водеща роля на мелодичното начало определя облика на жанра песен. Песента става един от основните жанрове в творчеството на професионалните композитори

Източници

• Стоянова, Елена, Музикална литература, Музика, 1988
• Стоянов, Пенчо, Музикален анализ, Музика, 1969

Вижте също

• Музикология
• Музикална форма
• Списък на музикалните жанрове