Дърворезба: Разлика между версии
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 2x нов ред (ползвайки Advisor.js) |
Редакция без резюме |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Първоначално за приложни, а по-късно и за [[декорация|декоративни]] цели, тя е известна на хората още от времето на [[неолит]]а, когато за сечива са ползвали остър [[кремък]]. Развитие претърпява в началото на [[XIII век]] под влияние на италианската надгробна скулптура. На територията на [[България]] дърворезбата е била позната на древните [[славяни]], като впоследствие търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Разцвет има през [[18 век|XVIII]] и [[XIX век]], когато се наблюдава общ подем в [[занаятчийство]]то и [[архитектура]]та по българските земи. |
Първоначално за приложни, а по-късно и за [[декорация|декоративни]] цели, тя е известна на хората още от времето на [[неолит]]а, когато за сечива са ползвали остър [[кремък]]. Развитие претърпява в началото на [[XIII век]] под влияние на италианската надгробна скулптура. На територията на [[България]] дърворезбата е била позната на древните [[славяни]], като впоследствие търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Разцвет има през [[18 век|XVIII]] и [[XIX век]], когато се наблюдава общ подем в [[занаятчийство]]то и [[архитектура]]та по българските земи. |
||
Проявления дърворезбата намира както в [[църковна архитектура|църковната архитектура]] и вътрешно оформление |
Проявления дърворезбата намира както в [[църковна архитектура|църковната архитектура]] и вътрешно оформление – [[иконостас]]и, [[амвон]]и, резбовани врати на църкви, така и в дома и [[бит]]а – резбовани тавани, [[мебели]], сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са [[фигурална композиция|фигуралните композиции]], плетеници и [[арабеск]]и, растителни мотиви като [[розетка]]та, [[слънчоглед]]ът, [[лоза]]та, [[дъб]]овият лист, „дървото на живота“, животински изображения като [[лъв]]ска глава, [[грифон]], [[змия]], [[орел]], [[паун]], [[славей]]. |
||
Цял отделен раздел съставлява направата на църковна утвар |
Цял отделен раздел съставлява направата на църковна утвар – просфоници, напрестолни кръстове с миниатюрни изображения на библейски сцени, жития на светци, придружени с богата украса от растения, птици и митични същества. Често тези кръстове са допълнително снабдени със сребърен обков. Една от най-богатите колекции на такива кръстове се намира в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]. Основен инструмент при изработката им е модифицирана чрез допълнително изковаване губерка. Изработката отнема години, а направата на няколко кръста често е коствала зрението на майстора. |
||
== Български резбарски школи == |
== Български резбарски школи == |
||
В периода на Българското [[възраждане]] се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: [[Дебърска художествена школа]], [[Банска художествена школа]], [[Самоковска художествена школа]], [[Тревненска художествена школа]], [[Калоферска резбарска школа]]. В годините след [[Освобождението]] дърворезбата запа̀да, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми |
В периода на Българското [[възраждане]] се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: [[Дебърска художествена школа]], [[Банска художествена школа]], [[Самоковска художествена школа]], [[Тревненска художествена школа]], [[Калоферска резбарска школа]]. В годините след [[Освобождението]] дърворезбата запа̀да, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми – цигарета, албуми, по-рядко мебели.<ref>Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.</ref> |
||
[[Картинка:Тотем.jpg|thumb|Съвременен стил]] |
[[Картинка:Тотем.jpg|thumb|Съвременен стил]] |
||
== Литература == |
|||
* Вероника Якимова. Човешката фигура в българската дърворезба. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-154-1. |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Версия от 08:10, 25 април 2016
Дърворезбата е художествена обработка на дървесината чрез изрязване (резбоване) на различни декоративни мотиви и изображения. Думата също се отнася и за резултата от този творчески процес.
Първоначално за приложни, а по-късно и за декоративни цели, тя е известна на хората още от времето на неолита, когато за сечива са ползвали остър кремък. Развитие претърпява в началото на XIII век под влияние на италианската надгробна скулптура. На територията на България дърворезбата е била позната на древните славяни, като впоследствие търпи влияния от византийското, римското, мюсюлманското и руското резбарско изкуство. Разцвет има през XVIII и XIX век, когато се наблюдава общ подем в занаятчийството и архитектурата по българските земи.
Проявления дърворезбата намира както в църковната архитектура и вътрешно оформление – иконостаси, амвони, резбовани врати на църкви, така и в дома и бита – резбовани тавани, мебели, сандъци, дървена посуда, бастуни, хурки, кобилици. Типични за дърворезбата декоративни мотиви са фигуралните композиции, плетеници и арабески, растителни мотиви като розетката, слънчогледът, лозата, дъбовият лист, „дървото на живота“, животински изображения като лъвска глава, грифон, змия, орел, паун, славей.
Цял отделен раздел съставлява направата на църковна утвар – просфоници, напрестолни кръстове с миниатюрни изображения на библейски сцени, жития на светци, придружени с богата украса от растения, птици и митични същества. Често тези кръстове са допълнително снабдени със сребърен обков. Една от най-богатите колекции на такива кръстове се намира в Рилския манастир. Основен инструмент при изработката им е модифицирана чрез допълнително изковаване губерка. Изработката отнема години, а направата на няколко кръста често е коствала зрението на майстора.
Български резбарски школи
В периода на Българското възраждане се развиват няколко художествени школи, известни с дърворезбата си: Дебърска художествена школа, Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, Тревненска художествена школа, Калоферска резбарска школа. В годините след Освобождението дърворезбата запа̀да, тъй като не успява стилово да се свърже с новите тенденции в архитектурата, и се пренасочва към дребните форми – цигарета, албуми, по-рядко мебели.[1]
Литература
- Вероника Якимова. Човешката фигура в българската дърворезба. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-154-1.
Вижте също
Бележки
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.