Морис Дрюон: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Членове на Френската академия, ползвайки HotCat |
+ 2 категории |
||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
| снимка = Maurice Druon 2003 Orenburg crop.jpg |
| снимка = Maurice Druon 2003 Orenburg crop.jpg |
||
| описание = Морис Дрюон през 2003 г. |
| описание = Морис Дрюон през 2003 г. |
||
| дата на раждане = {{Дата на раждане|1918|4|23|1}} |
|||
| място на раждане = [[Париж]], [[Франция]] |
| място на раждане = [[Париж]], [[Франция]] |
||
| дата на смърт = {{Дата на смърт и години|2009|4|14|1918|4|23|1}} |
|||
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]] |
| място на смърт = [[Париж]], [[Франция]] |
||
| работил = [[писател]] |
| работил = [[писател]] |
||
| Ред 28: | Ред 26: | ||
}} |
}} |
||
'''Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн''' ({{lang-fr|Maurice Samuel Roger Charles Druon}}) е френски [[писател]] |
'''Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн''' ({{lang-fr|Maurice Samuel Roger Charles Druon}}) е френски [[писател]] [[роман]]ист, [[академик]]. Известен е със своите исторически романи.<ref>Julian Jackson, [http://www.guardian.co.uk/books/2009/apr/16/maurice-druon-obituary Maurice Druon Obituary], The Guardian, 16 April 2009. {{икона|en}}</ref> |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Морис Дрюон е роден на [[23 април]] [[1918]] г. в Париж. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна |
Морис Дрюон е роден на [[23 април]] [[1918]] г. в Париж. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в [[Оренбург]], която през [[1908]] г. напуска [[Русия]] и се установява в [[Ница]]. Чичо чу [[Жозеф Кесел]] е известен журналист и писател. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо, братът на баща му, Жозеф (Йосиф) Кесел ([[1898]]-[[1979]]) – писател, журналист и герой от Френската съпротива. |
||
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през [[1943]] г. текста на |
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през [[1943]] г. текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на [[Втора световна война|Втората световна война]]. С решение на Министерството на културата на [[Франция]] от [[2006]] г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник. |
||
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. |
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. |
||
Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на [[Александър Дюма - баща]], издадени през 50-те години – |
Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на [[Александър Дюма - баща]], издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата [[Желязна завеса]]. |
||
През [[1948]] г. печели Наградата [[Гонкур]] за романа си |
През [[1948]] г. печели Наградата [[Гонкур]] за романа си „Големите семейства“, а след това и много други награди. През [[1966]] г. става член на Френската академия. |
||
Бил е министър на културата на Франция (през [[1973]]-[[1974]]), депутат в Националното събрание, депутат в |
Бил е министър на културата на Франция (през [[1973]]-[[1974]]), депутат в Националното събрание, депутат в Европарламента. Убеден голист. |
||
[[File:Maurice Druon Vladimir Putin - Moscow - 29 September 2003.jpg|мини|вдясно|Среща на Морис Дрюон с Владимир Путин в Болшой театър, 29 септември 2003 г.]] |
[[File:Maurice Druon Vladimir Putin - Moscow - 29 September 2003.jpg|мини|вдясно|Среща на Морис Дрюон с Владимир Путин в Болшой театър, 29 септември 2003 г.]] |
||
| Ред 47: | Ред 45: | ||
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали. |
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали. |
||
Доктор honoris causa на [[Йоркски университет|Йоркския университет]] ([[Торонто]]), [[Бостънски университет|Бостънския университет]] и [[Тирански университет|Тиранския университет]]. |
|||
== Произведения == |
== Произведения == |
||
| Ред 74: | Ред 74: | ||
{{СОРТКАТ:Дрюон, Морис}} |
{{СОРТКАТ:Дрюон, Морис}} |
||
[[Категория:Френски писатели на исторически романи]] |
[[Категория:Френски писатели на исторически романи]] |
||
[[Категория:Министри на културата]] |
|||
| ⚫ | |||
[[Категория:Носители на награда Гонкур]] |
[[Категория:Носители на награда Гонкур]] |
||
[[Категория:Доктор хонорис кауза]] |
|||
| ⚫ | |||
[[Категория:Парижани]] |
[[Категория:Парижани]] |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
{{франция-мъниче}} |
|||
{{писател-мъниче}} |
|||
Версия от 19:05, 25 април 2016
| Морис Дрюон | |
 Морис Дрюон през 2003 г. | |
| Роден | 23 април 1918 г. |
|---|---|
| Починал | 14 април 2009 г. |
| Професия | писател |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1942-2009 |
| Жанр | исторически роман |
| Награди | Гонкур (1948) |
| Съпруга | Мадлен Мариняк |
| Уебсайт | |
| Морис Дрюон в Общомедия | |
Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (Шаблон:Lang-fr) е френски писател романист, академик. Известен е със своите исторически романи.[1]
Биография
Морис Дрюон е роден на 23 април 1918 г. в Париж. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Чичо чу Жозеф Кесел е известен журналист и писател. Той започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато синът му е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща. Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо, братът на баща му, Жозеф (Йосиф) Кесел (1898-1979) – писател, журналист и герой от Френската съпротива.
Заедно с вуйчо си Жозеф Кесел младият Дрюон пише през 1943 г. текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник.
Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език.
Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.
През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си „Големите семейства“, а след това и много други награди. През 1966 г. става член на Френската академия.
Бил е министър на културата на Франция (през 1973-1974), депутат в Националното събрание, депутат в Европарламента. Убеден голист.
През 2006 г. Дрюон, по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.
Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.
Доктор honoris causa на Йоркския университет (Торонто), Бостънския университет и Тиранския университет.
Произведения
- „Железният крал“ (1955)
- „Удушената кралица“ (1955)
- „Отровите на короната“ (1956)
- „Законът на мъжете“ (1957)
- „Александър Велики“ (1958)
- „Френската вълчица“ (1959)
- „Лилията и лъвът“ (1960)
- „Когато един крал погубва Франция“ (1977)
- „Мемоарите на Зевс“ (1962-1967)
Източници
- ↑ Julian Jackson, Maurice Druon Obituary, The Guardian, 16 April 2009. ((en))
Външни препратки
|
