Миджур: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
върхът е и в Сърбия
Редакция без резюме
Ред 10: Ред 10:
| карта-файл2 =
| карта-файл2 =
}}
}}
Връх '''Миджур''' ({{lang-sr|Миџор|Midžor}}), висок 2168 метра, е първенец на [[Чипровска планина]], дял от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. Намира се на границата между [[България]] ([[Област Видин]]) и [[Сърбия]] и представлява най-високият връх в Сърбия (извън спорната област [[Косово]]). В неговото подножие извират реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Тимок]].
Връх '''Миджур''' ({{lang-sr|Миџор|Midžor}}), висок 2168 метра, е първенец на [[Чипровска планина]], дял от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. Намира се на границата между [[България]] ([[Област Видин]]) и [[Сърбия]] и представлява най-високият връх в Западна Стара планина. Самия връх геогравски е на българска територия, като границата се намира на 2 метра. В неговото подножие извират реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Тимок]].


== Защитена местност ==
== Защитена местност ==

Версия от 13:24, 4 май 2016

Миджур
Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна
Граничните колчета на Миджур откъм сръбска страна
43.3939° с. ш. 22.6819° и. д.
Местоположение на картата на България Област Видин
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Видин
Сърбия
Част отЧипровска планина
Стара планина
Надм. височина2168 m
Миджур в Общомедия

Връх Миджур (Шаблон:Lang-sr), висок 2168 метра, е първенец на Чипровска планина, дял от Западна Стара планина. Намира се на границата между България (Област Видин) и Сърбия и представлява най-високият връх в Западна Стара планина. Самия връх геогравски е на българска територия, като границата се намира на 2 метра. В неговото подножие извират реките Лом и Тимок.

Защитена местност

На 23 февруари 2009 г., с заповед на министър Джевдет Чакъров, районът около върха е обявен за защитена местност с площ 1509 дка. Целта е запазването на характерния ландшафт и местообитанията на растителните видове жълт крем, нарцисовидна съсънка, алпийски повет, златовръх, петниста сверция, карпатска тоция и други. На 17 януари 2012 г. площта на защитената местност е увеличена на 1593 дка.[1]

Туризъм

Едва след свалянето на граничните съоръжения в началото на 1990-те години върхът стана достъпен за планински туризъм. Поради това подстъпите към него, както и целият район, са запазили в голяма степен своята девственост.

От българска страна върхът се изкачва най-често от две места.

Село Чупрене

От Чупрене има два възможни подхода. С високопроходим автомобил по река Чупренска може да се достигне по 17 км почвен път през Дивечовъдното стопанство до хижа „Горски рай“ (1450м). Пеша е по-удобно да се мине по река Манастирка и една от двете екопътеки – „Бекинска шобърка“ или „Мартинов камък“. Оттук разстоянието до хижа „Горски рай“ е малко над 9 км.

От хижата има маркирана пътека, която, минавайки през Биосферен резерват „Чупрене“, излиза на главното било на седловината между вр. Реплянска църква (1969м) и вр. Остра чука (1967м). Оттук на югоизток през върховете Остра чука и Оба (2033м) се достига до седловината, под която извират реките Лом и Тимок при гранична пирамида 336 (1780м). Следва изкачване по северозападния склон на връх Миджур, който се достига след около час.

Преходът от хижа „Горски рай“ дотук отнема средно 4,30ч и е по-дълъг от варианта през село Горни Лом, но по-лек.

Схема на подходите от българска страна

Село Горни Лом

На 7км от Горни Лом, от които първите 2 са асфалтирани, е разположена хижа „Горни Лом“ (840м). Сградата е бивша гранична застава. В момента действащата хижа е „Миджур“, разположена малко по-нагоре. След още 2-3км свършва почвеният път и започва същинската пътека.

Следва около 2 – 3 часа стръмно изкачване до седловината между върховете Оба и Миджур, на която е разположена гранична пирамида 336. Тук пътеката се слива с тази от село Чупрене.

Този вариант е по-кратък, но съответно и по-стръмен.

Други подходи

До върха е възможно да се достигне също така и от селата Мартиново и Репляна от българска страна, както и от курорта „Бабин зуб“ и селата Топли дол, Алдина река, Църни връх и Равно буче от сръбска страна.

За изкачването на върха е препоръчително да бъде уведомена РДГП – Драгоман.

Източници

Външни препратки