Лясковски манастир

Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“
Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“ Местоположение в България 43.017, 25.783
Вид	православен манастир
Местоположение	Лясковец, България
Изграждане	12 век
Състояние	действащ женски
Лясковски манастир „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия

Лясковският манастир „Св. св. Петър и Павел“ е български православен манастир, част от Великотърновската епархия.

Местоположение

Разположен е на 3 km югозападно от Лясковец и на около 6 km североизточно от Велико Търново. Разположена високо над Лясковец върху скали в северната част на Арбанашкото плато.

История

Манастирът е изграден през 12 век вероятно след преустройството на малка крепост. Проучвания на района доказват, че на това място преди това е съществувал и малък римски кастел. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър. При обявяването на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г., те дали оброк, ако въстанието е успешно да изградят манастир.

В края на 14 век манастирът е разрушен от османските нашественици. Няколко пъти той е възстановяван и отново разграбван и опожаряван. Едно от възстановяванията му е било през 1662 г. с помощта на местното българско население. В този период Търновската епархия, в която се намира манастирът е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия. Поради тази причина е управляван от гръцки владика, който изгонва българските монаси и настанява гръцки игумен и монаси. Това продължава до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., а гърците били изгонени.

По време на османското робство Лясковският манастир поддържал активни духовни връзки с Русия и с руските манастири. Свидетелство за това е подареното от руския цар Петър I през 1708 г.четириевангелие, обковано с позлатени корици. Същото днес се пази в Църковния истрико-археологически музей в София.

Манастирът е тясно свързан с няколко забележителни исторически събития свързани с националносвободителните борби на българския народ.

• През 1700 г. вдовицата Мара и синът и Стоян, заедно с известния влашки воевода Мирчо, подготвили в манастира въстание срещу Османската империя. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний. Въстанието днес е известно като Мариното въстание.
• В 1856 г. Капитан Дядо Никола Филиповски повежда от манастира тринадесет четници към Габровския балкан.
• На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира тук буна (Хаджиставревата буна) със седемдесет души.

След тези събития манастирът запустява за няколко години поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са заточени в Диарбекир, а монасите – затворени. През април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в Лясковския манастир и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Манастирът често е давал убежище на апостолите на Великотърновския революционен окръг: отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро, Христо Иванов-Големия.

През 1874 г. Браницкият епископ Климент открива първото българско богословско училище, което по-късно прераства в Духовна семинария и продължава дейността си до 1885 година.

През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников.

По време на Стомболовия режим (1893 г.) тук е заточен Васил Друмев.

От 1902 до 1912 г. Петропавловският манастир е превърнат в приют за душевно болни.

Старата църква на манастира била украсена със стенна живопис през 1662 г. Голямото земетресение в Горна Оряховица през 1913 г. и избухналия след него пожар разрушават храма, източното манастирско крило и още няколко постройки. Устояват само новите сгради на семинарията. Впоследствие, след продължителна реставрация манастирът отново е възстановен.

В периода 1918 - 1922 г. тук се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане манастирът става девически. От 1925 до 1928 г. функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът се превръща в дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.

През 1980 г. е изградена и днешната камбанария.

Описание

Лясковският манастир днес представлява комплекс от съборен храм „Св. св. апостоли Петър и Павел“, два параклиса - „Покров Богородичен“ и „Света Троица“, кула-камбанария както и жилищни и стопански сгради. Освен сградата на Духовната семинария останалите постройки са строени след земетресението от 1913 г. В една от стаите на семинарията сграда се намира параклисът „Покров Богородичен“. В основите на кулата-камбанария е намерен езически олтар, служил на римския гарнизон. До нея е долепен параклисът „Св. Троица“.

Библиография

• Тулешков, Н. - Архитектура на българските манастири, изд. "Техника", София, 1988 г.
• Чавръков, Г. - Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.

Външни препратки

• Лясковски манастир - в svetimesta.com
• Лясковски манастир - в bulgariamonasteries.com