Франсоа Жакоб: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м инфо-кутия - име оригинал
Ред 48: Ред 48:
[[Категория:Носители на Нобелова награда за физиология или медицина]]
[[Категория:Носители на Нобелова награда за физиология или медицина]]
[[Категория:Членове и член-кореспонденти на Националната академия на науките на САЩ]]
[[Категория:Членове и член-кореспонденти на Националната академия на науките на САЩ]]
[[Категория:Лотарингци]]
[[Категория:Хора от Елзас-Шампан-Ардени-Лотарингия]]
[[Категория:Микробиолози]]
[[Категория:Микробиолози]]

Версия от 12:39, 12 май 2016

Вижте пояснителната страница за други личности с името Жакоб.

Франсоа Жакоб
François Jacob
френски микробиолог и генетик

Роден
Починал
20 април 2013 г. (92 г.)
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция

Националностфранцузин
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вИнститут „Луи Пастьор“
Известен сизследванията си в областите генетика и микробиология
НаградиНобелова награда за физиология или медицина (1965)
Семейство

Уебсайт
Франсоа Жакоб в Общомедия

Франсоа̀ Жако̀б (Шаблон:Lang-fr) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология през 1965 г.

Биография

Жакоб завършва медицина в Сорбоната през 1947 г. От 1950 г. е асистент на Андре Лвоф в Пастьоровия институт. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги), която става предмет на докторската му дисертация (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 1950-те години съвместно с Жак Моно откриват информационната РНК и установяват, че ДНК съдържа три вида гени – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването.

Признание

За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.

Източници

  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки

Шаблон:Учен-мъниче Шаблон:Франция-мъниче