Цезарион: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни
Редакция без резюме
Ред 25: Ред 25:
[[Категория:Фараони от династията на Птолемеите]]
[[Категория:Фараони от династията на Птолемеите]]
[[Категория:Юлий Цезар]]
[[Категория:Юлий Цезар]]
[[Категория:Починали в Александрия]]

Версия от 15:02, 14 май 2016

Птолемей XV Цезарион
фараон на Египет

Роден
23 юни 47 г. пр.н.е.
Починал
30 г. пр.н.е. (18 г.)
Семейство
РодПтолемеи
БащаЮлий Цезар
МайкаКлеопатра VII
Братя/сестриЮлия
Александър Хелиос
Клеопатра Селена
Птолемей Филаделф
Птолемей XV Цезарион в Общомедия

Птолемей XV Филопатор Филометор Цезар, наречен Цезарион (малък Цезар) (23 юни 47 г. пр.н.е. - август 30 г. пр.н.е.), е фараон на Египет и последният монарх от династията на Птолемеите. Управлява държавата от 2 септември 44 пр.н.е. до август 30 г. пр.н.е.

Биография

Цезарион е син на диктатора Юлий Цезар и фараона Клеопатра VII. На тригодишна възраст майка му го обявява за свой съвладетел. Цезарион е фараон само номинално, а целта на Клеопатра е той да наследи баща си като владетел на Рим.

Когато Октавиан, племенник и приемен син на Цезар, напада Египет през 30 пр.н.е., Клеопатра изпраща Цезарион на юг, откъдето трябвало да замине за Индия, за да го спаси. Римляните обаче успяват да го примамят да се върне в Александрия и го пленяват.

Клеопатра се самоубива, когато войските на Октавиан навлизат в столицата ѝ. Римският пълководец трябвало да реши какво да прави с пленения непълнолетен фараон. Опасявайки се, че „прекалено много Цезари“ биха застрашили възможността да наследи приемния си баща, той решава не кръвният му брат да бъде убит.

Според традиционната хронологична система на Египет, Октавиан поема управлението на държавата от 30 пр.н.е.. Той се възприема като фараон и наследник на Цезарион.

Изобразяване в изкуството

Съдбата на последния владетел на Египет от елинистичната династия на Птолемеите е отразена в стихотворение на гръцкия поет Константинос Кавафис, написано през 1918 г.