Франсоа Митеран: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
През 1945 г. е сред основателите на лявата партия [[Демократически и социалистически съюз на Съпротивата]] (ЮДСР). През 1946 г. Митеран е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947-1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], а през 1956-1957 г. е правосъден министър. |
През 1945 г. е сред основателите на лявата партия [[Демократически и социалистически съюз на Съпротивата]] (ЮДСР). През 1946 г. Митеран е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947-1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на [[Съвет на Европа|Съвета на Европа]], а през 1956-1957 г. е правосъден министър. |
||
След като през 1958 г. дьо Гол създава [[Петата република]], Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава [[Федерация на демократическите и социалистическите леви сили|Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили]] (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965-1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на [[Социалистическа партия (Франция)| |
След като през 1958 г. дьо Гол създава [[Петата република]], Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава [[Федерация на демократическите и социалистическите леви сили|Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили]] (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965-1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на [[Социалистическа партия (Франция)|Социалистическата партия]]. Печели президентските избори през 1981 г. |
||
По време на мандата си, Франсоа Митеран набляга на важността на [[европейска интеграция|европейската интеграция]] и препоръчва ратификацията на Договора за Европейския икономически и политически съюз, който френският електорат приема през септември 1992 г. |
По време на мандата си, Франсоа Митеран набляга на важността на [[европейска интеграция|европейската интеграция]] и препоръчва ратификацията на Договора за Европейския икономически и политически съюз, който френският електорат приема през септември 1992 г. |
||
Версия от 13:42, 15 май 2016
| Франсоа Митеран | |
| френски политик | |
 | |
| Роден |
26 октомври 1916 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Франция |
| Религия | агностицизъм католицизъм |
| Учил в | Институт за политически изследвания |
| Партия | Социалистическа партия (1971 г. – 1996 г.) |
| Награди | Орден на слона Орден Мугунгуа |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Франсоа Митеран в Общомедия | |
Франсоа Митеран (Шаблон:Lang-fr) е френски политик, президент на Франция от 21 май 1981 до 17 май 1995.
Биография
Роден е в Жарнак, в западната част на Франция.
Участва във Втората световна война. През 1940 г. е ранен и пленен. В края на 1941 г. успява да избяга, връща се във Франция и влиза в Съпротивата. През 1944 г. е избран за генерал секретар по делата с военнопленниците във Временното правителство на генерал Шарл дьо Гол.
Политическа кариера
През 1945 г. е сред основателите на лявата партия Демократически и социалистически съюз на Съпротивата (ЮДСР). През 1946 г. Митеран е избран за депутат в Националното събрание, където остава до 1958 г. В периода 1947-1948 г. Митеран е министър по делата на ветераните. В периода 1950-1951 г. е министър по делата на отвъдморските територии, през 1953 г. министър по делата на Съвета на Европа, а през 1956-1957 г. е правосъден министър.
След като през 1958 г. дьо Гол създава Петата република, Франсоа Митеран остро критикува новия режим и Конституцията от 1958 г. Постепенно става лидер на лявата опозиция и през 1965 г. основава Федерацията на демократическите и социалистическите леви сили (ФДСЛС), на която е председател за периода 1965-1968 г. На президентските избори през 1965 г. той се кандидатира, но не успява да победи дьо Гол. Франсоа Митеран е един от основателите на Социалистическата партия. Печели президентските избори през 1981 г.
По време на мандата си, Франсоа Митеран набляга на важността на европейската интеграция и препоръчва ратификацията на Договора за Европейския икономически и политически съюз, който френският електорат приема през септември 1992 г.
Визита в България през януари 1989
През 19 януари 1989 Франсоа Митеран пристига на посещение в София, а на 20 януари кани на закуска във френското посолство в София 12 видни български интелектуалци и дисиденти, сред които бъдещата президентска двойка Желю Желев и Блага Димитрова, писателите Йордан Радичков, Ивайло Петров, Радой Ралин, художника Светлин Русев, химика Алексей Шелудко, акад. Николай Василев, режисьора Анжел Вагенщайн, журналистите Стефан Продев, Барух Шамлиев и Копринка Червенкова.
Митеран също така изненадващо настоява да посети БАН и се среща с академици, чл.-кореспонденти и професори на 20 януари вечерта, като след беседата изразява възхищението си от развитието на българската наука тогава в областта на изчислителната техника и дори прави реверанс към българските учени (през 1988 френски космонавт, като първи космонавт от Западна Европа лети със съветски екипаж, като изчислителната техника, обработваща информацията от Космоса, е българско производство).
Външни препратки
- На този ден през 1981 г. Франсоа Митеран печели президентските избори във Франция, Агенция "Фокус", 10 май 2006
| Валери Жискар д'Естен | → | президент на Франция (21 май 1981 – 17 май 1995) | → | Жак Ширак |