Свети земи: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 14:42, 17 май 2016

виж също Филистия и Ханаан

Свети земи (Шаблон:Lang-he, Éreẓ haQodeš; Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-el, Agioi Topoi; Шаблон:Lang-ar, al-Arḍu l-Muqaddasa) е религиозен термин и понятие.

Географски се отнася до региона на Леванта с неопределени граници в зависимост от влаганото съдържание в него. В религиозен план е свято място за две от трите световни религии (изброени хронологически - християнство и ислям), както и за юдаизма и бахайската вяра.

Светите земи и по-специално Ерусалим са център на монотеизма, като се определят в библеистиката със специфичния термин "геотеология".

Светите земи в исторически план са цел освен на религиозно поклонение, но и на завоевателни стремежи за владение, като аргумент за основателността на вярата, т.е. фактът на притезанието им е доказателство на правата вяра или за правотата на вярата, т.е. на съществуването - виж и екзистенциализъм.

През средновековието, завоюването на Светите земи чрез изтръгването им от ръцете на неверниците, е главна цел на организираните кръстоносни походи. По-сетне, след Великите географски открития, когато християнството става водеща световна религия, с възникването на източния въпрос, правата над Божи гроб се превръщат по времето на "голямата игра" в повод за взаимни претенции и упреци между участниците, които след Виенския конгрес, стоят в основата на избухването на Кримската война с всички последвали я геополитически събития през 19-тото столетие.

Един двата главни сюжета в един от най-популярните и култови романи на 20 век - "Майстора и Маргарита" се развива в римската провинция Юдея, а другия пресъздава времето след установяването на новия обществен строй в най-новата страна на земята - Съветския съюз, възникнала върху руините на Третия Рим - Руската империя.

Според българската религиозна традиция от Възраждането, човек поне веднъж при възможност трябва да посети Светите земи, Ерусалим и Божи гроб. Обикновено тези българи успели да осъществят това пътуване на живота си, са били по-заможни и произхождащи от чорбаджийските родове. След завръщането си, са ги титуловали като "Хаджи", а пътуването им е означавано като "хаджилък".

Обозначение и граници

Универсално Светите земи се ограничават до античните Юдея, Самария, на север - Галилея, а на юг - Идумея, ведно със съседните им земи. Изброени по посока на часовниковата стрелка от Средиземно море, това са финикийските градове по крайбрежието, Моав (моавска земя), Галаад, Декаполис, Перея, Набатея, елинистичен Египет и филистимското владение и крайбрежие, по което се означава и цялата тази земя като Палестина.

в юдаизма

За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "Обетованата земя", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните Юдея и Самария, както и онези владени от Хасмонеите (към края на царуването на Александър Яней, това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината Шарон, Самария, Галилея до планината Тавор, Голанското плато, Галаад и Моав - в тези територии било насилствено наложено обрязването и спазването на Тората)^[1] по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - Ерусалим, Хеврон, Цфат и Тибериада. В Ерусалим най-свещен е хълма Сион, макар последните археологически разкопки и проучвания през 21 век да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.[1]

За юдаизма най-свещен е Храмовия хълм, т.е. мястото където са се издигали според преданието Соломоновия храм, а по-сетне и Втория храм, преобразуван от цар Ирод в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който Христос гони търговците е останала стената на плача.^{[източник? (Поискан преди 2893 дни)]}

в християнството

За християните, концепцията за Светите земи се свързва с "животът на Исус" (по едноименното произведение на Ернест Ренан), т.е. това е земята, която е на входа на духовния свят, като един друг идеалистичен свят като идея за съществуването на Ecce Homo, и отласкването на човека от материализма, суетата и земните съблазни като философия на съществуването при екзистенциализма. Именно тук, при и с Христос според християнските тайнства и теология, се намира ключът към разбирането на света, познат ни чрез нашите сетива.^{[източник? (Поискан преди 2893 дни)]}

В този религиозен контекст, Свещеният град за християните от всички вероизповедания е Ерусалим, а култивите места в него са Гетсиманската градина, Голгота, Божи гроб.^{[източник? (Поискан преди 2893 дни)]}

Източници

↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 93-94. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.

Вижте също

Панорама

.

Арката на Тит - Сенатът и Народът на Рим посвещават триумфалната арка на божествения Тит Веспасиан Август, син на божествения Веспасиан

[1] Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 93-94. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.

[1]

@@ Ред 25: / Ред 25: @@
 За юдаизма и евреите, Светите земи се обозначават като "[[Обетована земя|Обетованата земя]]", т.е. земята на Израил. Свещени места са териториите на античните [[Юдея]] и [[Самария]], както и онези владени от [[Хасмонеи]]те (към края на царуването на [[Александър Яней]], това са Юдея, Идумея, филистимската равнина и равнината [[Шарон]], Самария, Галилея до планината [[Тавор]], [[Голанско плато|Голанското плато]], Галаад и Моав - в тези територии било насилствено наложено [[обрязване]]то и спазването на [[Тора]]та)<ref>{{cite book |last= Льомер |first= Андре |authorlink= Андре Льомер |title= История на еврейския народ, стр. 93-94 |year= 2003 |publisher= ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2 }}</ref> по време на управлението им и над съседните територии. Четири са свещените градове за юдаизма - [[Ерусалим]], [[Хеврон]], [[Цфат]] и [[Тибериада]]. В Ерусалим най-свещен е хълма [[Сион]], макар последните археологически разкопки и проучвания през [[21 век]] да не откриват следи от велико древно минало по тези свещени земи за юдаизма.[http://liternet.bg/publish2/mkirova/mezhdu.htm]
-За юдаизма най-свещен е [[Храмов хълм|Храмовия хълм]], т.е. мястото където са се издигали според преданието [[Соломонов храм|Соломоновия храм]], а по-сетне и [[Вторият храм|Втория храм]], преобразуван от цар [[Ирод]] в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който [[изгонване на търговците от храма|Христос гони търговците]] е останала [[стената на плача]].
+{{факт|За юдаизма най-свещен е [[Храмов хълм|Храмовия хълм]], т.е. мястото където са се издигали според преданието [[Соломонов храм|Соломоновия храм]], а по-сетне и [[Вторият храм|Втория храм]], преобразуван от цар [[Ирод]] в една от най-величествените постройки в началото на нашата ера. Днес от този храм с внушителната му постройка от който [[изгонване на търговците от храма|Христос гони търговците]] е останала [[стената на плача]].|2016|5|17}}
 === в християнството ===
-За християните, [[концепция]]та за Светите земи се свързва с "[[животът на Исус]]" (по едноименното произведение на [[Ернест Ренан]]), т.е. това е земята, която е на входа на духовния свят, като един друг [[идеализъм|идеалистичен свят]] като идея за съществуването на [[Ecce Homo]], и отласкването на човека от [[материализъм|материализма]], [[суета]]та и земните съблазни като [[философия]] на съществуването при екзистенциализма. Именно тук, при и с [[Христос]] според християнските тайнства и [[теология]], се намира ключът към разбирането на света, познат ни чрез нашите сетива.
+{{факт|За християните, [[концепция]]та за Светите земи се свързва с "[[животът на Исус]]" (по едноименното произведение на [[Ернест Ренан]]), т.е. това е земята, която е на входа на духовния свят, като един друг [[идеализъм|идеалистичен свят]] като идея за съществуването на [[Ecce Homo]], и отласкването на човека от [[материализъм|материализма]], [[суета]]та и земните съблазни като [[философия]] на съществуването при екзистенциализма. Именно тук, при и с [[Христос]] според християнските тайнства и [[теология]], се намира ключът към разбирането на света, познат ни чрез нашите сетива.|2016|5|17}}
-В този религиозен контекст, Свещеният град за християните от всички вероизповедания е Ерусалим, а култивите места в него са [[Гетсиманска градина|Гетсиманската градина]], [[Голгота]], [[Божи гроб]].
+{{факт|В този религиозен контекст, Свещеният град за християните от всички вероизповедания е Ерусалим, а култивите места в него са [[Гетсиманска градина|Гетсиманската градина]], [[Голгота]], [[Божи гроб]].|2016|5|17}}
-{{факт|Другите християнски светини по Светите земи, са местата [[Витлеем]]; [[Назарет]]; [[Сефория]] (мястото където според преданието Дева Мария е прекарала детството си); водите на река Йордан, които са мястото на кръщението на Христос; пещерата където живее [[Йоан Кръстител]] в пустинята; [[Галилейско езеро|Галилейското езеро]]; планината Тавор където Исус Христос произнася [[проповед на планината|своята проповед]], т.е. мястото на [[преображение Господне]]; пътя от Ерусалим за [[Ерихон]], свързан с притчата за добрия самарянин.|2016|4|9}}
-{{факт|Култът към местата по които Ecce Homo прекарал живота си е въздигнат от [[Света Елена]], след като императрицата-майка открива трите главни [[оръдия на страстта]] - [[Животворен кръст|животворния кръст]], четирите гвоздея с които [[Исус]] е бил прикован към него при [[разпятие Христово|разпятието Христово]], заедно с табелата с [[абревиатура]]та [[INRI]] от кръста.|2016|4|9}}
-=== в исляма ===
-{{факт|Мюсюлманите считат, че светата земя обхваща и планината Синай, както е посочено в Корана, понеже оттам народът Израилев получава [[скрижали]]те.|2016|4|9}}
 == Източници ==