Виктор Васнецов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Wieralee (беседа | приноси)
м (GR) File renamed: File:Vanetsov Moving House.jpgFile:Vasnetsov Moving House.jpg File renaming criterion #3: To correct obvious errors in file names, including misspelled [[c::en:Noun#Proper_nouns...
форматиране: 9x тире, 9x тире-числа, 6x кавички (ползвайки Advisor)
Ред 12: Ред 12:
| академия = [[Имперска художествена академия]]
| академия = [[Имперска художествена академия]]
| направление = [[Историческа живопис]]
| направление = [[Историческа живопис]]
| творби = "Рицар на кръстопътя", "Преместване", "Аленушка", "Богатири"
| творби = „Рицар на кръстопътя“, „Преместване“, „Аленушка“, „Богатири“
| повлиян = [[Иван Крамской]]
| повлиян = [[Иван Крамской]]
| повлиял =
| повлиял =
| награди =
| награди =
| подпис = Viktor Vasnetsov Signature 1886.png
| подпис = Viktor Vasnetsov Signature 1886.png
| уебсайт =
| уебсайт =
}}
}}


'''Виктор Михайлович Васнецов''' ({{lang-ru|Виктор Михайлович Васнецов}}, [[15 май]] [[1848]] - [[23 юни]] [[1926]]) е [[Русия|руски]] [[художник]], който най-често рисува картини с [[митология|митологична]] или [[история|историческа]] тематика. Смятан е за ключова фигура в руския възрожденски период.
'''Виктор Михайлович Васнецов''' ({{lang-ru|Виктор Михайлович Васнецов}}, [[15 май]] [[1848]] – [[23 юни]] [[1926]]) е [[Русия|руски]] [[художник]], който най-често рисува картини с [[митология|митологична]] или [[история|историческа]] тематика. Смятан е за ключова фигура в руския възрожденски период.


== Биография ==
== Биография ==
=== Детство (1848-1858) ===
=== Детство (1848 – 1858) ===
[[Файл:19-v 2h Vasnetsov.jpg|300п|мини|''„Рицар на кръстопътя“'' (1878) от Васнецов, обрисуващ митичния герой [[Иля Муромец]].]]
[[Файл:19-v 2h Vasnetsov.jpg|300п|мини|''„Рицар на кръстопътя“'' (1878) от Васнецов, обрисуващ митичния герой [[Иля Муромец]].]]


Виктор Васнецов е роден в малкото селце Лопял във Вятската губерния през 1848 г. Баща му  Михайл Василиевич Васнецов, селски [[свещеник]], е добре образован човек с наклонност към [[философия]], който има дълбок интерес към природните науки, [[астрономия]]та и рисуването. Дядото на Виктор е рисувал [[икона|икони]]. Двама от тримата му сина (Виктор и Аполинари) стават прочути художници, а третият става учител. Припомняйки си детството в свое писмо до Владимир Стасов, Васнецов отбелязва, че е живял ''„със селските деца и ги е харесвал като истински приятели.“''
Виктор Васнецов е роден в малкото селце Лопял във Вятската губерния през 1848 г. Баща му  Михайл Василиевич Васнецов, селски [[свещеник]], е добре образован човек с наклонност към [[философия]], който има дълбок интерес към природните науки, [[астрономия]]та и рисуването. Дядото на Виктор е рисувал [[икона|икони]]. Двама от тримата му сина (Виктор и Аполинари) стават прочути художници, а третият става учител. Припомняйки си детството в свое писмо до Владимир Стасов, Васнецов отбелязва, че е живял ''„със селските деца и ги е харесвал като истински приятели.“''


=== Вятка (1858-1867) ===
=== Вятка (1858 – 1867) ===
От 10-годишна възраст Виктор учи в семинария във [[Киров|Вятка]]. През тези години в семинарията работи за местен продавач на икони. Помага на [[полски]]я художник в изгнание Михаил Елвиро Андриоли да изрисува стенописите за катедралата „Александър Невски“ във Вятка.
От 10-годишна възраст Виктор учи в семинария във [[Киров|Вятка]]. През тези години в семинарията работи за местен продавач на икони. Помага на [[полски]]я художник в изгнание Михаил Елвиро Андриоли да изрисува стенописите за катедралата „Александър Невски“ във Вятка.


Завършвайки семинарията, Виктор решава да се премести в [[Санкт Петербург]], за да учи изобразително изкуство. Продава на търг картините си ''„Жътварка“'' и ''„Девойката с млякото“'' (и двете от 1867 г.), за да спечели пари за пътуване до тогавашната руска столица.
Завършвайки семинарията, Виктор решава да се премести в [[Санкт Петербург]], за да учи изобразително изкуство. Продава на търг картините си ''„Жътварка“'' и ''„Девойката с млякото“'' (и двете от 1867 г.), за да спечели пари за пътуване до тогавашната руска столица.


=== Санкт Петербург (1867-1876) ===
=== Санкт Петербург (1867 – 1876) ===
[[Файл:Vasnetsov Moving House.jpg|ляво|мини|350п|„Преместване“, 1876 г.]]
[[Файл:Vasnetsov Moving House.jpg|ляво|мини|350п|„Преместване“, 1876 г.]]


През август 1867 Виктор е приет в Имперската академия на изкуствата. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия - [[Передвижници]], което замества [[академизъм|академизма]]. Васнецов се сприятелява с водача на това движение - [[Иван Крамской]], като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент [[Илия Репин|Иля Ефимович Репин]].
През август 1867 Виктор е приет в Имперската академия на изкуствата. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия – [[Передвижници]], което замества [[академизъм|академизма]]. Васнецов се сприятелява с водача на това движение – [[Иван Крамской]], като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент [[Илия Репин|Иля Ефимович Репин]].


Макар да е [[ирония|иронично]], Виктор, чието име се свързва с исторически и митологични картини, се опитва всячески да избегне тази тематика в своите творби. Заради своята графика на ''„[[Христос]] и [[Пилат Понтийски|Пилат]] пред хората“'' бива награден с малък сребърен медал от Академията.
Макар да е [[ирония|иронично]], Виктор, чието име се свързва с исторически и митологични картини, се опитва всячески да избегне тази тематика в своите творби. Заради своята графика на ''„[[Христос]] и [[Пилат Понтийски|Пилат]] пред хората“'' бива награден с малък сребърен медал от Академията.
Ред 44: Ред 44:
По това време той започва да рисува [[битова живопис]] с [[маслени бои]]. Такива негови творби като ''„Селските певци“'' и ''„Преместване“'' са приети много добре от [[демокрация|демократичните]] кръгове на руското общество.
По това време той започва да рисува [[битова живопис]] с [[маслени бои]]. Такива негови творби като ''„Селските певци“'' и ''„Преместване“'' са приети много добре от [[демокрация|демократичните]] кръгове на руското общество.


=== Париж (1876-1877) ===
=== Париж (1876 – 1877) ===
[[Файл:Vasnetsov Acrobats.jpg|250п|мини|''„Акробати“'' в парижко [[предградие]]]]
[[Файл:Vasnetsov Acrobats.jpg|250п|мини|''„Акробати“'' в парижко [[предградие]]]]


През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в [[Париж]]. Докато е във [[Франция]], Виктор учи класическо и съвременно рисуване  и академично, и [[импресионизъм|импресионистично]]. По това време рисува ''„Акробати“'' (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“''. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин ''„Садко в подводното царство“''.
През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в [[Париж]]. Докато е във [[Франция]], Виктор учи класическо и съвременно рисуване  и академично, и [[импресионизъм|импресионистично]]. По това време рисува ''„Акробати“'' (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“''. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин ''„Садко в подводното царство“''.


През 1877 г. Виктор се завръща в [[Москва]].
През 1877 г. Виктор се завръща в [[Москва]].


=== Москва (1877-1884) ===
=== Москва (1877 – 1884) ===
[[Файл:Vasnetsov Alenushka.jpg|250п|ляво|мини|''„Аленушка“'' (1881)]]
[[Файл:Vasnetsov Alenushka.jpg|250п|ляво|мини|''„Аленушка“'' (1881)]]


Във края на 70<sup>-те</sup> години на XIX в. Васнецов се концентрира върху илюстрирането на руски приказки, създавайки някои от най-добрите си творби: ''„Рицар на крастопътя“'' (1878), ''„Бойното поле на принц Игор“'' (1878), ''„Три царици на подземното царство“'' (1879-1881), ''„Вълшебното килимче“'' (1880) и ''„Аленушка“'' (1881).
Във края на 70<sup>-те</sup> години на XIX в. Васнецов се концентрира върху илюстрирането на руски приказки, създавайки някои от най-добрите си творби: ''„Рицар на крастопътя“'' (1878), ''„Бойното поле на принц Игор“'' (1878), ''„Три царици на подземното царство“'' (1879 – 1881), ''„Вълшебното килимче“'' (1880) и ''„Аленушка“'' (1881).


Тези картини не получават голямо признание и внимание, когато се появяват. Много радикални критици смятат, че те пренебрегват реализма на Передвижниците. Дори известен познавач на картини като [[Павел Третяков|Павел Михайлович Третяков]] отказва да ги купува. Известността на Васнецов нараства през 80<sup>-те</sup> години на XIX в., когато той се обръща към религиозната тематика, създавайки редица икони.
Тези картини не получават голямо признание и внимание, когато се появяват. Много радикални критици смятат, че те пренебрегват реализма на Передвижниците. Дори известен познавач на картини като [[Павел Третяков|Павел Михайлович Третяков]] отказва да ги купува. Известността на Васнецов нараства през 80<sup>-те</sup> години на XIX в., когато той се обръща към религиозната тематика, създавайки редица икони.


=== Киев (1884-1889) ===
=== Киев (1884 – 1889) ===
[[Файл:Vasnetsov Bogomater Vladimir.jpg|250п|мини|''„Девицата и Христос“'' (1887)]]
[[Файл:Vasnetsov Bogomater Vladimir.jpg|250п|мини|''„Девицата и Христос“'' (1887)]]


В периода 1884-1889 Васнецов е назначен да рисува [[фреска|фрески]] в катедралата Св. Владимир в [[Киев]]. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното [[изобразително изкуство]]. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик  Димитрий Философов, смята, че фреските са ''„първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“''
В периода 1884 – 1889 Васнецов е назначен да рисува [[фреска|фрески]] в катедралата Св. Владимир в [[Киев]]. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното [[изобразително изкуство]]. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик  Димитрий Философов, смята, че фреските са ''„първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“''


Докато живее в Киев, Васнецов се сприятелява с [[Михаил Врубел]], който също участва в изографисването на катедралата. Работейки заедно, Васнецов учи по-младия от него художник. В Киев Виктор успява най-сетне да завърши своята картина ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“'' и да започне най-известната си рисунка ''„Богатири“''.
Докато живее в Киев, Васнецов се сприятелява с [[Михаил Врубел]], който също участва в изографисването на катедралата. Работейки заедно, Васнецов учи по-младия от него художник. В Киев Виктор успява най-сетне да завърши своята картина ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“'' и да започне най-известната си рисунка ''„Богатири“''.
Ред 67: Ред 67:
През 1885 г. художникът пътува до [[Италия]]. Същата година работи върху декорите и костюмите на [[опера]]та ''„Снежанка“'' от [[Николай Римски-Корсаков]].
През 1885 г. художникът пътува до [[Италия]]. Същата година работи върху декорите и костюмите на [[опера]]та ''„Снежанка“'' от [[Николай Римски-Корсаков]].


=== Късни години (1890-1926) ===
=== Късни години (1890 – 1926) ===
[[Файл:Vasnetsov Frog Princess.jpg|ляво|мини|230п|''„Царевна-лягушка“'' (''Принцесата-жаба'', 1918)]]
[[Файл:Vasnetsov Frog Princess.jpg|ляво|мини|230п|''„Царевна-лягушка“'' (''Принцесата-жаба'', 1918)]]
[[Файл:Vasnetsov Snegurochka.jpg|250п|мини|''„Снежанка“'' (1899)]]
[[Файл:Vasnetsov Snegurochka.jpg|250п|мини|''„Снежанка“'' (1899)]]
[[Файл:Die drei Bogatyr.jpg|230п|мини|ляво|''„Богатири“'' (1898)]]
[[Файл:Die drei Bogatyr.jpg|230п|мини|ляво|''„Богатири“'' (1898)]]


Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков - ''„Садко“'', а през 1910 създавана нова шапка за униформата на руските военни  така наречената богатирка.
Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков – ''„Садко“'', а през 1910 създавана нова шапка за униформата на руските военни  така наречената богатирка.


В края на века Васнецов усложнява и прилага своя характерен "приказен" стил в руската възрожденска [[архитектура]]. Първа по негов дизайн е изградена църква в [[Абрамцево]], при което дейно участва и Василий Поленов. През 1894 г. си проектира собствено имение в Москва. Следващият му проект е павилионът на Русия в Световното изложение в Париж през 1898. Накрая, през 1904, Васнецов проектира най-известната от "приказните" си сгради - [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]].
В края на века Васнецов усложнява и прилага своя характерен „приказен“ стил в руската възрожденска [[архитектура]]. Първа по негов дизайн е изградена църква в [[Абрамцево]], при което дейно участва и Василий Поленов. През 1894 г. си проектира собствено имение в Москва. Следващият му проект е павилионът на Русия в Световното изложение в Париж през 1898. Накрая, през 1904, Васнецов проектира най-известната от „приказните“ си сгради – [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]].


Между 1906 и 1911 работи по създаването на мозайки за катедралата Александър Невски във [[Варшава]].
Между 1906 и 1911 работи по създаването на мозайки за катедралата Александър Невски във [[Варшава]].
Ред 86: Ред 86:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Wiktor Michajlowitsch Wassnezow}}
{{commons|Category:Wiktor Michajlowitsch Wassnezow}}

* {{икона|en}} [http://www.abcgallery.com/V/vasnetsov/vasnetsov.html Галерия с описание на картините]
* {{икона|en}} [http://www.abcgallery.com/V/vasnetsov/vasnetsov.html Галерия с описание на картините]
* {{икона|ru}} [http://vvedenskoe.com/v.vasnetsov1/ Гробницата на Васнецов]
* {{икона|ru}} [http://vvedenskoe.com/v.vasnetsov1/ Гробницата на Васнецов]
* {{икона|ru}} [http://www.staratel.com/pictures/ruspaint/113.htm Биография и малка галерия]
* {{икона|ru}} [http://www.staratel.com/pictures/ruspaint/113.htm Биография и малка галерия]
* {{икона|ru}} [http://www.artonline.ru/encyclopedia/113 Биография и галерия]
* {{икона|ru}} [http://www.artonline.ru/encyclopedia/113 Биография и галерия]

{{Передвижници}}


[[Категория:Передвижници]]
[[Категория:Передвижници]]
[[Категория:Личности (Москва)]]
[[Категория:Личности (Москва)]]

{{Передвижници}}

Версия от 12:01, 21 май 2016

Виктор Михайлович Васнецов
Автопортрет на Виктор Васнецов
Автопортрет на Виктор Васнецов
Роден
село Лопял, Руска империя
Починал
23 юни 1926 (на 78 г.)
Националноструснак
СтилРомантизъм, Символизъм, Передвижници
АкадемияИмперска художествена академия
НаправлениеИсторическа живопис
Известни творби„Рицар на кръстопътя“, „Преместване“, „Аленушка“, „Богатири“
ПовлиянИван Крамской
Виктор Васнецов в Общомедия

Виктор Михайлович Васнецов (Шаблон:Lang-ru, 15 май 1848 – 23 юни 1926) е руски художник, който най-често рисува картини с митологична или историческа тематика. Смятан е за ключова фигура в руския възрожденски период.

Биография

Детство (1848 – 1858)

„Рицар на кръстопътя“ (1878) от Васнецов, обрисуващ митичния герой Иля Муромец.

Виктор Васнецов е роден в малкото селце Лопял във Вятската губерния през 1848 г. Баща му – Михайл Василиевич Васнецов, селски свещеник, е добре образован човек с наклонност към философия, който има дълбок интерес към природните науки, астрономията и рисуването. Дядото на Виктор е рисувал икони. Двама от тримата му сина (Виктор и Аполинари) стават прочути художници, а третият става учител. Припомняйки си детството в свое писмо до Владимир Стасов, Васнецов отбелязва, че е живял „със селските деца и ги е харесвал като истински приятели.“

Вятка (1858 – 1867)

От 10-годишна възраст Виктор учи в семинария във Вятка. През тези години в семинарията работи за местен продавач на икони. Помага на полския художник в изгнание Михаил Елвиро Андриоли да изрисува стенописите за катедралата „Александър Невски“ във Вятка.

Завършвайки семинарията, Виктор решава да се премести в Санкт Петербург, за да учи изобразително изкуство. Продава на търг картините си „Жътварка“ и „Девойката с млякото“ (и двете от 1867 г.), за да спечели пари за пътуване до тогавашната руска столица.

Санкт Петербург (1867 – 1876)

„Преместване“, 1876 г.

През август 1867 Виктор е приет в Имперската академия на изкуствата. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия – Передвижници, което замества академизма. Васнецов се сприятелява с водача на това движение – Иван Крамской, като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент Иля Ефимович Репин.

Макар да е иронично, Виктор, чието име се свързва с исторически и митологични картини, се опитва всячески да избегне тази тематика в своите творби. Заради своята графика на Христос и Пилат пред хората“ бива награден с малък сребърен медал от Академията.

В началото на 70-те години на XIX в. Васнецов създава много рисунки, изобразяващи ежедневния живот. Две от тях („Провинциален продавач на книги“ от 1870 и „Момче с бутилка водка“ от 1872) му нося бронзов медал на Световното изложение в Лондон през 1874 г.

По това време той започва да рисува битова живопис с маслени бои. Такива негови творби като „Селските певци“ и „Преместване“ са приети много добре от демократичните кръгове на руското общество.

Париж (1876 – 1877)

„Акробати“ в парижко предградие

През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в Париж. Докато е във Франция, Виктор учи класическо и съвременно рисуване – и академично, и импресионистично. По това време рисува „Акробати“ (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината „Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин „Садко в подводното царство“.

През 1877 г. Виктор се завръща в Москва.

Москва (1877 – 1884)

„Аленушка“ (1881)

Във края на 70-те години на XIX в. Васнецов се концентрира върху илюстрирането на руски приказки, създавайки някои от най-добрите си творби: „Рицар на крастопътя“ (1878), „Бойното поле на принц Игор“ (1878), „Три царици на подземното царство“ (1879 – 1881), „Вълшебното килимче“ (1880) и „Аленушка“ (1881).

Тези картини не получават голямо признание и внимание, когато се появяват. Много радикални критици смятат, че те пренебрегват реализма на Передвижниците. Дори известен познавач на картини като Павел Михайлович Третяков отказва да ги купува. Известността на Васнецов нараства през 80-те години на XIX в., когато той се обръща към религиозната тематика, създавайки редица икони.

Киев (1884 – 1889)

„Девицата и Христос“ (1887)

В периода 1884 – 1889 Васнецов е назначен да рисува фрески в катедралата Св. Владимир в Киев. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното изобразително изкуство. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик – Димитрий Философов, смята, че фреските са „първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“

Докато живее в Киев, Васнецов се сприятелява с Михаил Врубел, който също участва в изографисването на катедралата. Работейки заедно, Васнецов учи по-младия от него художник. В Киев Виктор успява най-сетне да завърши своята картина „Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“ и да започне най-известната си рисунка „Богатири“.

През 1885 г. художникът пътува до Италия. Същата година работи върху декорите и костюмите на операта „Снежанка“ от Николай Римски-Корсаков.

Късни години (1890 – 1926)

„Царевна-лягушка“ (Принцесата-жаба, 1918)
„Снежанка“ (1899)
„Богатири“ (1898)

Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков – „Садко“, а през 1910 създавана нова шапка за униформата на руските военни – така наречената богатирка.

В края на века Васнецов усложнява и прилага своя характерен „приказен“ стил в руската възрожденска архитектура. Първа по негов дизайн е изградена църква в Абрамцево, при което дейно участва и Василий Поленов. През 1894 г. си проектира собствено имение в Москва. Следващият му проект е павилионът на Русия в Световното изложение в Париж през 1898. Накрая, през 1904, Васнецов проектира най-известната от „приказните“ си сгради – Третяковската галерия.

Между 1906 и 1911 работи по създаването на мозайки за катедралата Александър Невски във Варшава.

През 1912 г. му е дадена благородническа титла от цар Николай II. През 1914 г. създава дизайна на пощенска картичка за доброволците, загинали в Първата световна война.

Той дарява голяма сума от своите пари на Държавния исторически музей, голяма част от чиято колекция е купена чрез даренията на Васнецов. След Октомврийската революция през 1917 г. Виктор се застъпва за някои от религиозните картини (особено тези на Александър Иванов), които биват преместени от църкви в Третяковската галерия.

Васнецов умира през 1926 г. на възраст от 78 години в Москва. Днес на него е кръстена малката планета 3586 Васнецов, открита от Людмила Василиева Журавльова.

Външни препратки