Мара Белчева: Разлика между версии
→Външни препратки: - slovoto - само 4 стихотворения и са в Уикиизточник (както и много други) |
м - излишно |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
| място на смърт = [[София]], [[България]] |
||
| работил = |
| работил = |
||
| националност = |
| националност = [[българи|българка]] |
||
| период = |
| период = |
||
| жанрове = [[поезия]] |
| жанрове = [[поезия]] |
Версия от 16:33, 21 май 2016
Мара Белчева | |
Родена | 8 септември 1868 г. |
---|---|
Починала | 16 март 1937 г. |
Националност | българка |
Жанр | поезия |
Дебютни творби | 1907 |
Съпруг | Христо Белчев |
Мара Белчева в Общомедия |
Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).
Биография
Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.
Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).
Домът на Мара Белчева, на улица „Христо Белчев“ 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.
Библиография
- На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
- Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
- Сонети. 1925.
- Избрани песни. Стихове. Печатница „С. М. Стайковъ“, 1931.
- Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
- И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
- Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.
За нея
- Иван Спасов. И слънцето върни. Български поетеси (Литературнокритични очерци). София: Български писател, 1987
- Ирен Иванчева. „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
- Благовеста Касабова. „Ръми в душата ми...“: Щрихи към портрета на Мара Белчева. София: Снежана, 1995
- Мария Кайкиева. Мара Белчева, 1868 – 1937: Био-библиография. Пазарджик, 1996
- Анастасия Първанова. Творчеството е любов. Кн. 1. Евгения Марс, Мара Белчева, Яна Язова. София: Ваню Недков, 1999
- Албена Вачева. „Чуй, тихий извор е дълбок!“: Мара Белчева (1868 – 1937)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски", стр. 65 – 79
- София Ангелова. „Мара Белчева“. В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. и ред. Милена Кирова. София: Алтера, 2009
- Милена Кирова. „Мара Белчева, или изборът да бъдеш Ехо“, Public Republic, 20 август 2010
- Ирен Иванчева. „Мара Белчева (1868 – 1937). Тя рече: „На свое слънце грее се душата“. – В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015, с. 286 – 349.
Външни препратки
- От и за Мара Белчева в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Мара Белчева в Моята библиотека
- Критика за Мара Белчева в Литернет
|