Мара Белчева: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Външни препратки: - slovoto - само 4 стихотворения и са в Уикиизточник (както и много други)
м - излишно
Ред 8: Ред 8:
| място на смърт = [[София]], [[България]]
| място на смърт = [[София]], [[България]]
| работил =
| работил =
| националност = {{BUL}} [[българи|българка]]
| националност = [[българи|българка]]
| период =
| период =
| жанрове = [[поезия]]
| жанрове = [[поезия]]

Версия от 16:33, 21 май 2016

Мара Белчева
Родена8 септември 1868 г.
Починала16 март 1937 г. (68 г.)
Националностбългарка
Жанрпоезия
Дебютни творби1907
СъпругХристо Белчев
Мара Белчева в Общомедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево16 март 1937, София).

Биография

Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София.

Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше„Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман„Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Домът на Мара Белчева, на улица „Христо Белчев“ 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Библиография

  • На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
  • Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
  • Сонети. 1925.
  • Избрани песни. Стихове. Печатница „С. М. Стайковъ“, 1931.
  • Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
  • Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.

За нея

  • Иван Спасов. И слънцето върни. Български поетеси (Литературнокритични очерци). София: Български писател, 1987
  • Ирен Иванчева. „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • Благовеста Касабова. „Ръми в душата ми...“: Щрихи към портрета на Мара Белчева. София: Снежана, 1995
  • Мария Кайкиева. Мара Белчева, 1868 – 1937: Био-библиография. Пазарджик, 1996
  • Анастасия Първанова. Творчеството е любов. Кн. 1. Евгения Марс, Мара Белчева, Яна Язова. София: Ваню Недков, 1999
  • Албена Вачева. „Чуй, тихий извор е дълбок!“: Мара Белчева (1868 – 1937)“. – В: „Неканоничната българска литература“. Т. 1. Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски", стр. 65 – 79
  • София Ангелова. „Мара Белчева“. В: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съст. и ред. Милена Кирова. София: Алтера, 2009
  • Милена Кирова. „Мара Белчева, или изборът да бъдеш Ехо“, Public Republic, 20 август 2010
  • Ирен Иванчева. „Мара Белчева (1868 – 1937). Тя рече: „На свое слънце грее се душата“. – В: Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015, с. 286 – 349.

Външни препратки

Уикиизточник
Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: