Ничо Георгиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 28: Ред 28:


{{СОРТКАТ:Георгиев, Ничо}}
{{СОРТКАТ:Георгиев, Ничо}}
[[Категория:Български генерали]]
[[Категория:Български генерал-майори]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Втората световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Втората световна война]]

Версия от 06:37, 22 май 2016

Ничо Георгиев
български генерал
Роден
Починал
21 април 1945 г. (49 г.)
Учил вНационален военен университет

Ничо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман, днес град Роман. Завършва Военното училище през 1916 година, а Военната академия през 1931 г. От 1930 г. е помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция. Бил е военен аташе в Анкара и Атина през 1932 година. През 1935 г. е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област[1]. От 1941 г. е началник-щаб на пета българска армия. През 1942 г. е назначен за командир на десета пехотна беломорска дивизия. През 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската[2]. Уволнен е на 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. [3] Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана[4].

Офицерски звания

  • от 30 май 1916 - Подпоручик;
  • от 30 май 1918 - Поручик;
  • от 30 януари 1923 - капитан;
  • от 1 януари 1933 - Майор;
  • от 6 май 1936 - Подполковник;
  • от 6 май 1940 - Полковник;
  • от 6 май 1944 - Генерал-майор;

Бележки

  1. ↑ THE ROAD TO THE WAR OF THE BALKAN PENINSULA (1939-1941 гг.)
  2. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40
  3. ↑ Спомени от войната на Владимир Матев (61в.) и по Ташев, Т. Българската войска – 1941-1945. С., 2008, с. 40
  4. ↑ Българи в МОК
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ничо_Георгиев&oldid=7310398“.