Иван Стефанов Гешов: Разлика между версии

Иван Стефанов Гешов
	Иван Стефанов Гешов
български политик
Роден	15 март 1854 г. Пловдив, Османска империя
Починал	24 април 1932 г. (78 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Робърт колеж
	Народен представител в:; VIII ОНС

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:55, 22 май 2016

Иван Стефанов Гешов е български политик.

Биография

Произхожда от големия възрожденски род Гешови. Завършва Робърт колеж. Наред със своя братовчед Иван Евстратиев Гешов той е един от водачите на Народната (съединистка) партия в Източна Румелия, където е депутат в Областното събрание, кмет на Пловдив (1880-1883) и председател на Постоянния комитет (1884-1885). След Съединението заема различни дипломатически постове, включително представител в Османската империя в навечерието на кризата, довела до обявяването на независимостта на България през 1908 година.

Вижте още

Гешови

Източници

↑ Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112, ISBN 978-954-921170-4-9

Георги Странски

→

председател на Постоянния комитет на Източна Румелия (1884 – 1885)

→

Георги Странски

Шаблон:Политик-мъниче

Тази статия за българин или личност от България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Карайотов, Иван, Йови Воденичаров. Възрожденец, държавник и общественик в следоосвобожденска България, Айтос и Бургас., Спринг ООД, 2010, с. 112, ISBN 978-954-921170-4-9

[1]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 ==Биография==
-[[Файл:Robert College Bulgarians 1902.jpg|дясно|мини|250п|Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) отляво надясно: генерал [[Илия Димитриев]], [[Петър Матеев]], Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) [[Тодор Джебаров]], Иванов, неизвестна, [[Христо Бракалов]]. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, [[Петър Чернев (политик)|Петър Чернев]], неизвестна, [[Иван Каранджулов]], неизвестна, Иван Стефанов Гешов, неизвестен, [[Кириак Провадалиев]]. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, [[Джордж Уошбърн]], неизвестна, [[Петко Горбанов]], неизвестна, [[Александър Люцканов]]. Пети ред (седнали): [[Никола Пулев]], [[Иван Бацов]], неизвестен.]]
+[[Файл:Robert College Bulgarians 1902.jpg|дясно|мини|250п|Преподаватели и възпитаници на Робърт колеж, София, 1902 година. Първи ред (прави) от ляво надясно: генерал [[Илия Димитриев]], [[Петър Матеев]], Шопов, Бешков. Втори ред: (прави) [[Тодор Джебаров]], Иванов, неизвестна, [[Христо Бракалов]]. Трети ред (прави): Бистра д-р Михайловска, [[Петър Чернев (политик)|Петър Чернев]], неизвестна, [[Иван Каранджулов]], неизвестна, Иван Стефанов Гешов, неизвестен, [[Кириак Провадалиев]]. Четвърти ред (седнали): Мис Уошбърн, [[Джордж Уошбърн]], неизвестна, [[Петко Горбанов]], неизвестна, [[Александър Люцканов]]. Пети ред (седнали): [[Никола Пулев]], [[Иван Бацов]], неизвестен.]]
 Произхожда от големия възрожденски род [[Гешови]]. Завършва [[Робърт колеж]]. Наред със своя братовчед [[Иван Евстратиев Гешов]] той е един от водачите на [[Народна партия (Източна Румелия)|Народната (съединистка) партия]] в [[Източна Румелия]], където е депутат в [[Областно събрание|Областното събрание]], [[кмет на Пловдив]] ([[1880]]-[[1883]]) и председател на [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] ([[1884]]-[[1885]]). След [[Съединение на България|Съединение]]то заема различни дипломатически постове, включително представител в [[Османска империя|Османската империя]] в навечерието на  кризата, довела до обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.