Димитър Кашиналията: Разлика между версии
LordBumbury (беседа | приноси) м Bot: Reverted to revision 7205338 by Мико on 2016-03-06T17:31:23Z |
LordBumbury (беседа | приноси) м Bot: Reverted to revision 7311745 by LordBumbury on 2016-05-22T16:48:47Z |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
[[Файл:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|ляво|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], Серско. Кашиналията е на четвъртия ред, втори |
[[Файл:Karakoy-Alibotush-Gathering.jpg|ляво|мини|250п|Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село [[Крушево (Ном Сяр)|Крушево]], Серско. Кашиналията е на четвъртия ред, втори от ляво надясно.]] |
||
Роден е около 1880 година в [[Кашина]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Димитър Кашиналията е четник при [[Гоце Делчев]] през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо [[Илия Кърчовалията]]. От февруари 1903 година е четник при [[Димитър Гущанов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река [[Драматица|Ангиста]] и в сражението при село [[Баница (Шарлия)|Баница]], където умира Гоце Делчев. След битката при Баница, заедно с оцелелите си другари преминава в България. Първоначално се лекува, а после започва работа в пограничните пунктове и канали за Македония в района [[Кюстендил]] и [[Дупница]]. |
Роден е около 1880 година в [[Кашина]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. Димитър Кашиналията е четник при [[Гоце Делчев]] през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо [[Илия Кърчовалията]]. От февруари 1903 година е четник при [[Димитър Гущанов]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_1_7.html Баждаров, Георги. „Моите спомени“.]</ref> След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река [[Драматица|Ангиста]] и в сражението при село [[Баница (Шарлия)|Баница]], където умира Гоце Делчев. След битката при Баница, заедно с оцелелите си другари преминава в България. Първоначално се лекува, а после започва работа в пограничните пунктове и канали за Македония в района [[Кюстендил]] и [[Дупница]]. |
||
Версия от 19:12, 22 май 2016
| Димитър Кашиналията | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Димитър Кашиналията в Общомедия | |
Димитър (Мито) Арнаурдов Филчев, известен като Кашиналията,[1] е български революционер, серски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
Биография
Роден е около 1880 година в Кашина, в Османската империя, днес в България. Димитър Кашиналията е четник при Гоце Делчев през лятото на 1899 година, а в 1902 година е в четата на дядо Илия Кърчовалията. От февруари 1903 година е четник при Димитър Гущанов.[3] След това отново е в четата на Гоце Делчев. Кашиналията взема участие в атентата на моста при река Ангиста и в сражението при село Баница, където умира Гоце Делчев. След битката при Баница, заедно с оцелелите си другари преминава в България. Първоначално се лекува, а после започва работа в пограничните пунктове и канали за Македония в района Кюстендил и Дупница.
По-късно той става войвода на чета. На 7 юни 1903 година съединените чети на войводите Димитър Кашиналията, Атанас Тешовалията, Георги Спанчовалията, Христо Танушев и Стоян Филипов, водят сражение с турски армии при връх Голеш (Демирхисарско).[4] Участва в Илинденско-Преображенското въстание.
В 1905 година е четник във върховистката чета на капитан Юрдан Стоянов и загива на 6 април същата година в засада в местността Белишки андък, край село Кашина, която е устроена от Яне Сандански.[5]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 35.
- ↑ Кременлиев, Ат. "Четникът Димитър Кашиналията - довереник и верен сподвижник на Гоце Делчев". сп. Македонски преглед, 2002, кн. 4, стр. 152-156.
- ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
- ↑ Томов, Лазар. "Пиринъ-планина", София, 1927, стр.42
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 48.
