Иглика Трифонова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
езиков код за параметър "език"
+ 2 категории
Ред 1: Ред 1:
{{Режисьор
{{Режисьор
| име = Иглика Трифонова
| име = Иглика Трифонова
| bgcolour =
| портрет =
| портрет =
| размер на портрета =
| обяснение =
| обяснение =
| рождено име =
| рождено име =
| роден-дата = {{Дата на раждане|1957|2|17|1}}
| роден-място = [[София]], [[България]]
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-дата =
| починал-място =
| починал-място =
| друго име =
| друго име =
| активност =
| активност =
| брачен партньор =
| брачен партньор = [[Христо Гърбов]]
| деца =
| деца =
| родители =
| родители =
Ред 24: Ред 20:
| грами =
| грами =
}}
}}
'''Иглика Иванова Трифонова''' е български [[кино]]- и [[театър|театрален]] [[режисьор]]. Съпруга е на актьора [[Христо Гърбов]].
'''Иглика Иванова Трифонова''' е български [[кино]]- и [[театър|театрален]] [[режисьор]].


== Биография ==
През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във [[ВИТИЗ]] и започва кариерата си като режисьор на [[документален филм|документални филми]]. От този период са филмите ѝ:
Родена е на [[17 февруари]] [[1957]] г. в [[София]]. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във [[ВИТИЗ]] и започва кариерата си като режисьор на [[документален филм|документални филми]]. От този период са филмите ѝ ''„Лето господне 1990“'' (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), ''„Възможни разстояния“'' (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), ''„Разкази за убийства“'' (1993), ''„Портрет на една актриса“'' (1994) и ''„По пътя“'' (1995).
* ''„Лето господне 1990“'' (1990), удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин,
* ''„Възможни разстояния“'' (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова,
* ''„Разкази за убийства“'' (1993),
* ''„Портрет на една актриса“'' (1994),
* ''„По пътя“'' (1995).


Освен това Трифонова работи и като асистент на [[Георги Дюлгеров]] и [[Рангел Вълчанов]]. През 2001 г. дебютира в [[игрален филм|игралното кино]] като режисьор и [[сценарист]] на филма ''„[[Писмо до Америка]]“'' (Номиниран за 73-тите [[Оскар|Годишни награди на Американската филмова академия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://movies.nytimes.com/movie/244142/Letter-to-America/overview |заглавие=Letter to America (2001) |достъп_дата=14.01.2008 |дата=2001 |издател=The New York Times |език=en}}</ref>).
Освен това Трифонова работи и като асистент на [[Георги Дюлгеров]] и [[Рангел Вълчанов]]. През 2001 г. дебютира в [[игрален филм|игралното кино]] като режисьор и [[сценарист]] на филма ''„[[Писмо до Америка]]“'' (Номиниран за 73-тите [[Оскар|Годишни награди на Американската филмова академия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://movies.nytimes.com/movie/244142/Letter-to-America/overview |заглавие=Letter to America (2001) |достъп_дата=14.01.2008 |дата=2001 |издател=The New York Times |език=en}}</ref>).
Ред 37: Ред 29:
През 2003 г. режисира в [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]] пиесата ''„Фенове“'', написана от [[Елин Рахнев]] специално за [[Христо Гърбов]] и [[Валентин Танев]].<ref>[http://www.salzaismiah.com/index.htm#repertoar/fenove/fenove.php Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър]</ref>
През 2003 г. режисира в [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]] пиесата ''„Фенове“'', написана от [[Елин Рахнев]] специално за [[Христо Гърбов]] и [[Валентин Танев]].<ref>[http://www.salzaismiah.com/index.htm#repertoar/fenove/fenove.php Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър]</ref>


През 2006 г. - филма ''„[[Разследване (филм)|Разследване]]“'', получил на Фестивала “[[Златната роза]] във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за [[Красимир Доков]]) и наградата за операторско майсторство (за [[Рали Ралчев]]). Българският режисьор Иглика Трифонова спечели награда на кинофестивала в Кан 2011г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа. Тя получи отличието „Кшищов Кешловски" на официална церемония за „Лъжесвидетелят”.<ref>[http://movie.pop.bg/biography34590.html Биография на Иглика Трифонова]</ref>
През 2006 г. - филма ''„[[Разследване (филм)|Разследване]]“'', получил на Фестивала “[[Златната роза]] във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за [[Красимир Доков]]) и наградата за операторско майсторство (за [[Рали Ралчев]]). Българският режисьор Иглика Трифонова спечели награда на кинофестивала в Кан 2011г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа. Тя получи отличието „Кшищов Кешловски“ на официална церемония за „Лъжесвидетелят“.<ref>[http://movie.pop.bg/biography34590.html Биография на Иглика Трифонова]</ref>

През май 2016 г. е отличена с орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ – първа степен.<ref>[http://www.ploshtadslaveikov.com/55360/ „Звезден миг за големи творци “], ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.</ref>

Съпруга е на актьора [[Христо Гърбов]].


== Филмография ==
== Филмография ==
*[[Мера според мера]] - Съпругата на Димитри (Премиера 4 май 1981 г.)
* [[Мера според мера]] - Съпругата на Димитри (Премиера 4 май 1981 г.)
*[[Последни желания]] - (Премиера 22 август 1983 г.)
* [[Последни желания]] - (Премиера 22 август 1983 г.)


== Източници ==
== Източници ==
Ред 51: Ред 47:
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български режисьори]]
[[Категория:Български сценаристи]]
[[Категория:Български сценаристи]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Родени в София]]

Версия от 13:25, 26 май 2016

Иглика Трифонова
Родена
17 февруари 1957 г. (67 г.)
Брачни партньориХристо Гърбов
Уебсайт

Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор.

Биография

Родена е на 17 февруари 1957 г. в София. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите ѝ „Лето господне 1990“ (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), „Възможни разстояния“ (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), „Разкази за убийства“ (1993), „Портрет на една актриса“ (1994) и „По пътя“ (1995).

Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма Писмо до Америка (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).

През 2003 г. режисира в Сатиричния театър пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]

През 2006 г. - филма Разследване, получил на Фестивала “Златната роза“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев). Българският режисьор Иглика Трифонова спечели награда на кинофестивала в Кан 2011г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа. Тя получи отличието „Кшищов Кешловски“ на официална церемония за „Лъжесвидетелят“.[3]

През май 2016 г. е отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[4]

Съпруга е на актьора Христо Гърбов.

Филмография

Източници