Иглика Трифонова: Разлика между версии
езиков код за параметър "език" |
+ 2 категории |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Режисьор |
{{Режисьор |
||
| име = Иглика Трифонова |
| име = Иглика Трифонова |
||
| bgcolour = |
|||
| портрет = |
| портрет = |
||
| размер на портрета = |
|||
| обяснение = |
| обяснение = |
||
| рождено име = |
| рождено име = |
||
| роден-дата = {{Дата на раждане|1957|2|17|1}} |
|||
| роден-място = [[София]], [[България]] |
| роден-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал-дата = |
|||
| починал-място = |
| починал-място = |
||
| друго име = |
| друго име = |
||
| активност = |
| активност = |
||
| брачен партньор = |
| брачен партньор = [[Христо Гърбов]] |
||
| деца = |
| деца = |
||
| родители = |
| родители = |
||
Ред 24: | Ред 20: | ||
| грами = |
| грами = |
||
}} |
}} |
||
'''Иглика Иванова Трифонова''' е български [[кино]]- и [[театър|театрален]] [[режисьор |
'''Иглика Иванова Трифонова''' е български [[кино]]- и [[театър|театрален]] [[режисьор]]. |
||
== Биография == |
|||
През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във [[ВИТИЗ]] и започва кариерата си като режисьор на [[документален филм|документални филми]]. От този период са филмите ѝ: |
|||
Родена е на [[17 февруари]] [[1957]] г. в [[София]]. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във [[ВИТИЗ]] и започва кариерата си като режисьор на [[документален филм|документални филми]]. От този период са филмите ѝ ''„Лето господне 1990“'' (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), ''„Възможни разстояния“'' (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), ''„Разкази за убийства“'' (1993), ''„Портрет на една актриса“'' (1994) и ''„По пътя“'' (1995). |
|||
* ''„Лето господне 1990“'' (1990), удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин, |
|||
* ''„Възможни разстояния“'' (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова, |
|||
* ''„Разкази за убийства“'' (1993), |
|||
* ''„Портрет на една актриса“'' (1994), |
|||
* ''„По пътя“'' (1995). |
|||
Освен това Трифонова работи и като асистент на [[Георги Дюлгеров]] и [[Рангел Вълчанов]]. През 2001 г. дебютира в [[игрален филм|игралното кино]] като режисьор и [[сценарист]] на филма ''„[[Писмо до Америка]]“'' (Номиниран за 73-тите [[Оскар|Годишни награди на Американската филмова академия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://movies.nytimes.com/movie/244142/Letter-to-America/overview |заглавие=Letter to America (2001) |достъп_дата=14.01.2008 |дата=2001 |издател=The New York Times |език=en}}</ref>). |
Освен това Трифонова работи и като асистент на [[Георги Дюлгеров]] и [[Рангел Вълчанов]]. През 2001 г. дебютира в [[игрален филм|игралното кино]] като режисьор и [[сценарист]] на филма ''„[[Писмо до Америка]]“'' (Номиниран за 73-тите [[Оскар|Годишни награди на Американската филмова академия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://movies.nytimes.com/movie/244142/Letter-to-America/overview |заглавие=Letter to America (2001) |достъп_дата=14.01.2008 |дата=2001 |издател=The New York Times |език=en}}</ref>). |
||
Ред 37: | Ред 29: | ||
През 2003 г. режисира в [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]] пиесата ''„Фенове“'', написана от [[Елин Рахнев]] специално за [[Христо Гърбов]] и [[Валентин Танев]].<ref>[http://www.salzaismiah.com/index.htm#repertoar/fenove/fenove.php Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър]</ref> |
През 2003 г. режисира в [[Сатиричен театър|Сатиричния театър]] пиесата ''„Фенове“'', написана от [[Елин Рахнев]] специално за [[Христо Гърбов]] и [[Валентин Танев]].<ref>[http://www.salzaismiah.com/index.htm#repertoar/fenove/fenove.php Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър]</ref> |
||
През 2006 г. - филма ''„[[Разследване (филм)|Разследване]]“'', получил на Фестивала “[[Златната роза]] |
През 2006 г. - филма ''„[[Разследване (филм)|Разследване]]“'', получил на Фестивала “[[Златната роза]]“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за [[Красимир Доков]]) и наградата за операторско майсторство (за [[Рали Ралчев]]). Българският режисьор Иглика Трифонова спечели награда на кинофестивала в Кан 2011г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа. Тя получи отличието „Кшищов Кешловски“ на официална церемония за „Лъжесвидетелят“.<ref>[http://movie.pop.bg/biography34590.html Биография на Иглика Трифонова]</ref> |
||
През май 2016 г. е отличена с орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ – първа степен.<ref>[http://www.ploshtadslaveikov.com/55360/ „Звезден миг за големи творци “], ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.</ref> |
|||
Съпруга е на актьора [[Христо Гърбов]]. |
|||
== Филмография == |
== Филмография == |
||
*[[Мера според мера]] - Съпругата на Димитри (Премиера 4 май 1981 г.) |
* [[Мера според мера]] - Съпругата на Димитри (Премиера 4 май 1981 г.) |
||
*[[Последни желания]] - (Премиера 22 август 1983 г.) |
* [[Последни желания]] - (Премиера 22 август 1983 г.) |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 51: | Ред 47: | ||
[[Категория:Български режисьори]] |
[[Категория:Български режисьори]] |
||
[[Категория:Български сценаристи]] |
[[Категория:Български сценаристи]] |
||
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]] |
|||
[[Категория:Родени в София]] |
Версия от 13:25, 26 май 2016
Иглика Трифонова | |
Родена | 17 февруари 1957 г.
|
---|---|
Брачни партньори | Христо Гърбов |
Уебсайт |
Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор.
Биография
Родена е на 17 февруари 1957 г. в София. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите ѝ „Лето господне 1990“ (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), „Възможни разстояния“ (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), „Разкази за убийства“ (1993), „Портрет на една актриса“ (1994) и „По пътя“ (1995).
Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма „Писмо до Америка“ (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).
През 2003 г. режисира в Сатиричния театър пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]
През 2006 г. - филма „Разследване“, получил на Фестивала “Златната роза“ във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев). Българският режисьор Иглика Трифонова спечели награда на кинофестивала в Кан 2011г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа. Тя получи отличието „Кшищов Кешловски“ на официална церемония за „Лъжесвидетелят“.[3]
През май 2016 г. е отличена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[4]
Съпруга е на актьора Христо Гърбов.
Филмография
- Мера според мера - Съпругата на Димитри (Премиера 4 май 1981 г.)
- Последни желания - (Премиера 22 август 1983 г.)
Източници
- ↑ Letter to America (2001) // The New York Times, 2001. Посетен на 14.01.2008. (на английски)
- ↑ Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър
- ↑ Биография на Иглика Трифонова
- ↑ „Звезден миг за големи творци “, ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
|