Франц Конрад фон Хьотцендорф: Разлика между версии
м датите излизаха два пъти |
малко подробности за рода му |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
== Произход и ранна кариера == |
== Произход и ранна кариера == |
||
Франц Конрад е роден сутринта на [[11 ноември]] [[1852]] година в селцето [[Пенцинг]], което понастоящем е част от четиринадесети [[Окръзи на Виена|окръг]] на [[австрийска]]та столица [[Виена]]<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref><ref name=Zalevsk>Залесский, Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь. стр.323</ref>. Произхожда от семейство с германо-моравски корени, което е въздигнато до благородническо, когато през 1815 г. [[император]] [[Франц II]] дава на прадядо му Франц Антон (1738-1827) благородническа титла и правото да добави „фон Хьотцендорф“ към фамилията си. |
|||
| ⚫ | |||
Бащата на Конрад, Франц Ксавер (1793-1878) участва като доброволец в [[Битката при Лайпциг]] през [[1813]] г. Десетилетия по-късно той командва конен ескадрон при потушаването на революцията от 1848 г., но е ранен тежко и се пенсионира с чин [[полковник]]. През [[1851]] г. Франц Ксавер се жени за двадесет и шестгодишната Барбара Кюблер, която го дарява с две деца - Франц и по-малката му сестра Барбара<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref>. |
|||
| ⚫ | |||
Служи във войските, които в изпълнение на [[Берлинския договор]] окупират [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] през 1878 година. Остава там до 1883 година. Участва в потушаването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1882)|въстанието от 1882 година]].<ref name="zal.kbkpmv-kvh">Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9, с. 317-318</ref> |
Служи във войските, които в изпълнение на [[Берлинския договор]] окупират [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] през 1878 година. Остава там до 1883 година. Участва в потушаването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1882)|въстанието от 1882 година]].<ref name="zal.kbkpmv-kvh">Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9, с. 317-318</ref> |
||
Версия от 16:59, 27 май 2016
Франц Конрад фон Хьотцендорф (Шаблон:Lang-de) е австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война.
Произход и ранна кариера
Франц Конрад е роден сутринта на 11 ноември 1852 година в селцето Пенцинг, което понастоящем е част от четиринадесети окръг на австрийската столица Виена[1][2]. Произхожда от семейство с германо-моравски корени, което е въздигнато до благородническо, когато през 1815 г. император Франц II дава на прадядо му Франц Антон (1738-1827) благородническа титла и правото да добави „фон Хьотцендорф“ към фамилията си.
Бащата на Конрад, Франц Ксавер (1793-1878) участва като доброволец в Битката при Лайпциг през 1813 г. Десетилетия по-късно той командва конен ескадрон при потушаването на революцията от 1848 г., но е ранен тежко и се пенсионира с чин полковник. През 1851 г. Франц Ксавер се жени за двадесет и шестгодишната Барбара Кюблер, която го дарява с две деца - Франц и по-малката му сестра Барбара[1].
Ксавер насочва сина си към военното поприще. На 18 години Конрад завършва кадетски корпус, а на 23 – и академията на австро-унгарския генерален щаб.[3]
Служи във войските, които в изпълнение на Берлинския договор окупират Босна и Херцеговина през 1878 година. Остава там до 1883 година. Участва в потушаването на въстанието от 1882 година.[3]
През 1888 година Конрад се завръща за четири години в академията на генералния щаб, този път като преподавател по тактика. От 1895 до 1903 година се издига от полкови до дивизионен командир.[3]
Началник на генералния щаб
През ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. В борба с парламента, който се скъпѝ за военни разходи, провежда реорганизация и въоръжаване на войската в условията на нарастващо напрежение между Централните сили и Съглашението. Настоявайки за превантивна война и окупация на Сърбия наред с Черна гора и Албания, Конрад се меси често във външната политика на страната. Това води до конфликт с външния министър Алоис фон Ерентал и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. Възстановен е на поста в края на 1912 година. След Сараевския атентат се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.[3]
По време на Първата световна война
В началото на войната Конрад фон Хьотцендорф е на длъжност началник-щаб при върховния главнокомандващ (ерцхерцог Фридрих), но на практика изпълнява неговите функции при планирането и осъществяването на стратегическите операции. Австро-унгарските сили са разпределени срещу Сърбия и Русия. Конрад съсредоточава вниманието си върху руския фронт, но първоначалните успехи там се превръщат в тежко поражение в Галицийската битка през септември 1914 година. През пролетта на 1915 година той взима реванш над руснаците с Горлицкия пробив, благодарение на помощта от германския си съюзник. През 1916 година съсредоточава усилията си срещу Италия, но вместо успех търпи нови поражения от руснаците при Настъплението на Брусилов.[3]
През ноември 1916 година Конрад е произведен във фелдмаршал, но скоро след това, през март 1917, е снет от поста началник-щаб на въоръжените сили. Поверена му е армия на Италианския фронт, с която воюва в Тирол до лятото на 1918 година. През юли същата година му е отнето и това командване, като в замяна получава графска титла и почетни длъжности.[3]