Бухал: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 83.228.98.246 (б.), към версия на Fon butterfly |
Termininja (беседа | приноси) |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== Физически характеристики == |
== Физически характеристики == |
||
Дължина на тялото 67 |
Дължина на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете - до 1,4 - 2 метра. Теглото им около 3 кг. |
||
== Разпространение и популации == |
== Разпространение и популации == |
Версия от 19:30, 1 юни 2016
Бухал | ||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||
Бухал в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Бухалът (Bubo bubo) е най-едрата нощна граблива птица, срещаща се в България.
Физически характеристики
Дължина на тялото достига до около 67 cm, а тази на крилете - до 1,4 - 2 метра. Теглото им около 3 кг.
Разпространение и популации
Бухалът се среща само в изолирани места, но като цяло на обширни територии от Европа и Азия, без крайния север: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи, скалисти терени.
Начин на живот и хранене
Бухалът ловува през нощта. В различните области плячка за него са най-разнообразни животни - плъхове, мишки, зайци. Яде и мърша от тези видове, както и млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най-често бръмбари, дори раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада и черни, и степни порове, прилепи, които улавя, докато почиват кацнали, и почти всички по-дребни птици в ловния му участък. В по-голямата част от ареала си, бухалът се храни основно с бозайници (60-65 %) и птици (30-35 %)[3][4][5][6][7][8][9] С храненето си, бухалът отдавна е доказал, че е една полезна птица от гледна точка на стопанските интереси на човека.[10]
Размножаване
Брачният период започва през февруари. Гнезди в скални пукнатини и надвеси на земята и рядко в хралупи на дървета. В края на март снася от 2 до 4 яйца на интервал от 2 до 4 дни. Затова излюпените след 35-дневно мътене малки са с различна възраст. Рядко храната стига за всичките, особено ако са 5 или 6. Тогава най-едрите бухалчета разкъсват и изяждат по-малките. Малките започват да летят през юли. Младите бухали стават полово зрели на втората година.
Допълнителни сведения
Очите и човката му са разположени на своеобразно лице, характерно за Совови. Поради нежния си стомах след поглъщането на храната той повръща твърдите образувания на своите жертви. Включен е в Червената книга на България за застрашените видове.
Галерия
Източници
- ↑ Bubo bubo (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Бухал. Посетен на 18 февруари 2012
- ↑ Боев, З. 1987. Бухал. - Защита на природата, 12: 19.
- ↑ Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (Bubo bubo /L./) в България. - Екология, 21: 47-56.
- ↑ Боев, З. 1993. Видов състав и метрична характеристика на птиците - жертви на бухала (Bubo bubo /L., 1758/) (Aves, Stigidae). - Historia naturalis bulgarica, 4: 47-56.
- ↑ Simeonov, S., B. Milchev, Z. Boev. 1998. Study of the Eagle Owl (Bubo bubo (L.)) (Aves: Strigiformes) in the Strandzha mountain (Southeast Bulgaria). II. Food spectrum and trophic specialization. - Acta zoologica bulgarica, 50 (2/3): 87-100.
- ↑ Митев, И., Боев, З. 2006. Хранителен спектър на бухала (Bubo bubo (L., 1758)) (Aves - Strigiformes) в две холоценски находища от Североизточна България. – Historia naturalis bulgarica, 17: 153-165.
- ↑ Христов, Й., З. Боев, А. Ковачев, Ив. Митев 2007. Бухал Bubo bubo (Eurasian) Eagle Owl. - В: Янков, П. (отг. ред.) 2007. Атлас на гнездещите птици в България. Българско дружество за защита на птиците. Природозащитна поредица, Книга 10. София, БДЗП, 324-325.
- ↑ Боев, З., Христов, Й., Домусчиев, Д. 2011. Бухал Bubo bubo (Linnaeus, 1758). - В: Големански, В. (гл. ред.). 2011. Червена книга на Република България. Том. 2. Животни. ИБЕИ-БАН & МОСВ, София. 190.
- ↑ Боев, З. 1991. За ползата и "вредата" от бухала. - Лов и риболов, 9: 12-13.