Димко Хаджииванов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
| име=Димко Хаджииванов
| име=Димко Хаджииванов
| портрет= Hadzhi Dimko.JPG
| портрет= Hadzhi Dimko.JPG
| px = 240
| описание=български общественик
| описание=български общественик
| наставка=
| роден-дата=около [[1813]]
| роден-място=[[Горно Броди]], [[Османска империя]]
| роден-място=[[Горно Броди]], [[Османска империя]]
| починал-дата=[[1906]]
| починал-място=[[Дупница]], [[България]]
| починал-място=[[Дупница]], [[България]]
| още=
| още=
{{Депутат-България|у=1|1в=1}}
{{Депутат-България|у=1|1в=1}}
}}
}}
[[Файл:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|дясно|мини|250п|Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, [[Яни Руселиев]], Стоян Г. Моллов, [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампи Златанов]], Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Ив. С. Войводов, [[Александър Люцканов]], [[Константин Хаджикалчев]], [[Стефан Стамболов]], Георги Омчев, [[Васил Диамандиев]], [[Светослав Миларов]], Хр. Христов, [[Димитър Душанов]], Спас Кожухаров, Райчев]]
[[Файл:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|дясно|мини|250п|Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, [[Яни Руселиев]], Стоян Г. Моллов, [[Харалампи Златанов (юрист)|Харалампи Златанов]], Бабаджанов, Димко Хаджииванов, [[Иван Войводов]], [[Александър Люцканов]], [[Константин Хаджикалчев]], [[Стефан Стамболов]], Георги Омчев, [[Васил Диамандиев]], [[Светослав Миларов]], Хр. Христов, [[Димитър Душанов]], Спас Кожухаров, Райчев]]
'''Димко Хаджииванов''' или '''Хаджи Димко''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] общественик и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38]
'''Димко Хаджииванов''' или '''Хаджи Димко''' е изтъкнат [[българи|български]] [[възраждане|възрожденски]] общественик и участник в [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националните борби на българите]] в Източна [[Македония (област)|Македония]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/gorno-brodi-ano-vrondu-ano-vrondou.html Георги Баждаров. "Горно Броди", София, 1929, стр.34-38]
</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.</ref><ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.</ref>
</ref><ref>"Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.</ref><ref>Енциклопедия "Пирински край". Том 2, Благоевград, 1999, стр.367.</ref>

Версия от 09:21, 10 юни 2016

Димко Хаджииванов
български общественик

Роден
Димко Хаджииванов
около 1813 г.
Починал
1906 г. (93 г.)
Народен представител в:
УС   I ВНС   
Семейство
ДецаДимо Хаджидимов
Иван Хаджидимов
Димко Хаджииванов в Общомедия
Делегати от Македония и Тракия. Петър Станчев, Яни Руселиев, Стоян Г. Моллов, Харалампи Златанов, Бабаджанов, Димко Хаджииванов, Иван Войводов, Александър Люцканов, Константин Хаджикалчев, Стефан Стамболов, Георги Омчев, Васил Диамандиев, Светослав Миларов, Хр. Христов, Димитър Душанов, Спас Кожухаров, Райчев

Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[1][2][3]

Биография

Роден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Серско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.

Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението.[4] По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията.[5] Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[6]

Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "Хаджи Димкова епоха", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван, тормозен и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство. Заедно с Тодор Оланов е пратеник на Серско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. През 1879 година заедно с Дионисий Москов попада в заточение, но успява да избяга. За известно време се укрива в манастирите на Света гора, а оттам през Цариград се прехвърля в България. През лятото на 1880 година се установява със семейството си в Дупница.[7] В края на живота му, правителството му отпуска годишна пенсия от 600 лева.[8]

През 1906 година серският учител Стефан Салгънджиев, пише за него в спомените си:

...х. Димко отъ село Горни Бродъ, който бѣше душата на селото си, къмъ когото бѣха обърнати погледитѣ не само на съселянитѣ му по отношение на народнитѣ работи, ала и на селенитѣ отъ много села: Сѣрски, Неврокопски, Мелнички, Петрички и Димиръ-Хисарски и който въ борбата за пробуждането на еднородцитѣ си въ изброенитѣ каази, изтьрпѣ гонения, арести, унижения и, най послѣ, съвьршенно опропастяване. Отъ пьрво богаташъ въ селото си и околностьта му хаджи Димко достигна до просяшка тояга.[9]

Почива през 1906 година на преклонна възраст, парализиран, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов и на свещеник Иван Хаджидимов. Негов зет е войводата Георги Зимбилев.

Вижте още

Бележки