Дряновски манастир: Разлика между версии
смяна карта |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
| картинка = Dryanovo TodorBozhinov (0).JPG |
| картинка = Dryanovo TodorBozhinov (0).JPG |
||
| картинка-описание = Дряновският манастир |
| картинка-описание = Дряновският манастир |
||
| карта = България |
| карта = България Дряново |
||
| карта-описание = Местонахождение в Дряново |
|||
| lat_deg = 42.950833 |
| lat_deg = 42.950833 |
||
| lon_deg = 25.431944 |
| lon_deg = 25.431944 |
||
| Ред 18: | Ред 19: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
[[Картинка:Monasterychurchinterior.jpg|мини|275п|вдясно|Интериор на манастирската църква]] |
[[Картинка:Monasterychurchinterior.jpg|мини|275п|вдясно|Интериор на манастирската църква]] |
||
[[Image:Dryanovo Monastery overview.jpg|мини|275п|вдясно|Изглед от високо]] |
[[Image:Dryanovo Monastery overview.jpg|мини|275п|вдясно|Изглед от високо]] |
||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
== Местоположение == |
== Местоположение == |
||
Намира се в [[Северна България]] на 5 километра югозападно от град [[Дряново]] и на 15 километра от град [[Габрово]].До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел<ref>Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.</ref>, на |
Намира се в [[Северна България]] на 5 километра югозападно от град [[Дряново]] и на 15 километра от град [[Габрово]].До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел<ref>Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.</ref>, на железопътаната линия Русе-Момчилград. |
||
== История == |
== История == |
||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.bulgariamonasteries.com/drianovski_manastir.html |
* [http://www.bulgariamonasteries.com/drianovski_manastir.html Дряновски манастир – bulgariamonasteries.com] |
||
* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm |
* [http://www.pravoslavieto.com/manastiri/dryanovski/index.htm Дряновски манастир – pravoslavieto.com] |
||
* [http://www.pbase.com/ngruev/drianovski |
* [http://www.pbase.com/ngruev/drianovski Дряновски манастир – Снимки] |
||
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Dryanovo_Monastery |
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/v/Monasteries_in_Bulgaria/Dryanovo_Monastery Дряновски манастир – Снимки с висока резолюция] |
||
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/religious-tourism-2/130-2014-10-07-09-50-25 |
* [http://bulgarialeisure.com/index.php/bg/religious-tourism-2/130-2014-10-07-09-50-25 Дряновски манастир – bulgarialeisure.com] |
||
{{Манастири в България в 100-те национални туристически обекта}} |
{{Манастири в България в 100-те национални туристически обекта}} |
||
Версия от 13:05, 13 юни 2016
| Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
.JPG) Дряновският манастир | |
  Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ Местонахождение в Дряново | |
| Вид | Православен манастир |
|---|---|
| Местоположение |  Дряново, България |
| Изграждане | 13 век |
| Статут | Действащ манастир, паметник на културата |
| Дряновски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия | |
Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ български, мъжки манастир.
Местоположение
Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово.До него води асфалтов път. Обслужва се от железопътна спирка Бачо Киро, която до 20 октомври 1949 г. се казва Св. Архангел[1], на железопътаната линия Русе-Момчилград.
История
Манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера „Бачо Киро“, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи.
Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В ранновизантийската епоха стратегическото значение на Предбалкана нараства, ускорява се стопанският и културният възход. При каньоните на реките ромеите изграждат крепости в местностите „Боруна“ и „Града“, защото оценяват добрата възможност да се контролират проходите и пътищата в Средна Стара планина. Византийците изоставят крепостите през V век, когато Предбалканът влиза в територията на славянските племена. Същите започват да се използват през X век и влизат във владенията на най-популярните феодални господари в Северна България – бъдещите владетели Асеневци.
Крепостите „Боруна“ и „Градът“ са възлови звена и последна преграда за отбрана на българската столица Търновград.
Средновековната обител „св. Арахангел Михаил“ е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното османска власт. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 г. на загиналите въстаници.
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
Източници
- ↑ Указ № 844 от 17 октомври 1949 г. Обн. ДВ. бр. 243 от 20 октомври 1949 г.
Външни препратки
- Дряновски манастир – bulgariamonasteries.com
- Дряновски манастир – pravoslavieto.com
- Дряновски манастир – Снимки
- Дряновски манастир – Снимки с висока резолюция
- Дряновски манастир – bulgarialeisure.com
| |||||