Богиня майка: Разлика между версии
Drzewianin (беседа | приноси) без източници |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници|06:38, 21 юли 2015 (UTC)}} |
|||
[[Файл:Venus of Willendorf frontview.jpg|дясно|мини|Вилендорфската Венера, една от най-древните статуетки на богиня-майка]] |
[[Файл:Venus of Willendorf frontview.jpg|дясно|мини|Вилендорфската Венера, една от най-древните статуетки на богиня-майка]] |
||
'''Богиня-майка''' е основно божество в много [[митология|митологии]] и [[религия|религии]]. Тя е покровителка на [[плодовитост]]та и [[плодородие]]то, на жените [[майка|майки]] и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и [[лов]]а. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като [[Слънце]]и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на [[живот]]а и [[смърт]]та. |
'''Богиня-майка''' е основно божество в много [[митология|митологии]] и [[религия|религии]]. Тя е покровителка на [[плодовитост]]та и [[плодородие]]то, на жените [[майка|майки]] и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и [[лов]]а. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като [[Слънце]]и Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на [[живот]]а и [[смърт]]та. |
||
Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от [[камък]] или [[кост]] с общи характеристики – големи гърди и бедра и често с липсваща глава. |
|||
Образът на богинята-майка е главното женско божество в повечето митологии в света и един от най-ранните култове, които олицетворява почитането на женското творчество и съзидателно начало в природата. Включването на богинята - майка в кръга на митологическите представи за вечното възраждане е било причина тя да се приема като източник на жизнена сила и на безсмъртието като негова най-висша изява. Това обяснява и свързването на такива богини и различни тайни култове, при които адептите се надяват да получат вечен живот, когото те имали силата да даряват. Друга важна функция на този кръг богини ги прави покровителки на градовете, а също така и на законите и тайните знания. Този аспект на богинята - майка иконографски е изразен чрез крепостна корона на главата й. |
|||
В древногръцкия пантеон прототип на богинята - майка е фригийската Кибела - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската Артемида, критско-микенската Рея, наричана и с имената Диндимена и Кубеба.<ref>H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9</ref> |
|||
== Източници == |
|||
{{reflist}} |
|||
{{митология-мъниче}} |
|||
{{религия-мъниче}} |
|||
[[Категория:Богини]] |
[[Категория:Богини]] |
Версия от 10:19, 14 юни 2016
Богиня-майка е основно божество в много митологии и религии. Тя е покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и лова. В тракийската религия се счита, че Тя е изначалното божество, Тя е Всичкото, Космосът. Богинята самозачева (т.нар. партеногенеза) и ражда сина си – Богът, който е виждан като Слънцеи Огън. По този начин се постига космическото равновесие, обяснен е природният цикъл и кръговратът на живота и смъртта.
Нейната основна функция е да дарява живот, но тя е също тази, която очаква своите рожби на края на земния им път в своята утроба. В каменния век съществува широко разпространен култ към Богинята. На много места по света археолозите откриват статуетки на жени с подчертани полови белези, направени от камък или кост с общи характеристики – големи гърди и бедра и често с липсваща глава.
Образът на богинята-майка е главното женско божество в повечето митологии в света и един от най-ранните култове, които олицетворява почитането на женското творчество и съзидателно начало в природата. Включването на богинята - майка в кръга на митологическите представи за вечното възраждане е било причина тя да се приема като източник на жизнена сила и на безсмъртието като негова най-висша изява. Това обяснява и свързването на такива богини и различни тайни култове, при които адептите се надяват да получат вечен живот, когото те имали силата да даряват. Друга важна функция на този кръг богини ги прави покровителки на градовете, а също така и на законите и тайните знания. Този аспект на богинята - майка иконографски е изразен чрез крепостна корона на главата й.
В древногръцкия пантеон прототип на богинята - майка е фригийската Кибела - тя е Великата майка на боговете и планинска богиня, която е равна или сродна на други подобни богини - майки като персийско-анатолийската Дае Сирия, киликийската Артемида, критско-микенската Рея, наричана и с имената Диндимена и Кубеба.[1]
Източници
- ↑ H.Graillot. Le culte de Cybele mere des Dieux, Paris, 1912, c.9