Реселец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.42.202.138 (б.), към версия на 95.43.241.51
Ред 67: Ред 67:


== Културни и природни забележителности ==
== Културни и природни забележителности ==
На около 1 км край селото се намира уникалният природен феномен Калето. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30-40 м, който е пропаднал с около 60 м. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по романтична пътечка между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 км. Районът предлага много интересни туристически маршрути по внушителни речни каньони. Най-приятно е да се посети през пролетта когато люлякът е цъфнал и лятото .
На около 1 км край селото се намира уникалният природен феномен Калето. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30-40 м, който е пропаднал с около 60 м. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по романтична пътечка между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 км. Районът предлага много интересни туристически маршрути по внушителни речни каньони. Най-приятно е да се посети през пролетта когато люлякът е цъфнал и лятото. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли” – красива скална група от уникални и впечатляващи скални фигури.

Неповторимостта на това място се допълва от тайнството на реселешкия лук, който вирее единствено край сладката вода на река Ръчене.


Река Искър също предлага чудесни възможности за воден туризъм, риболов, плаж, разнообразен отдих сред природата. Реката Южно от Червен бряг все още протича в каньон, който макар и не така впечатляващ като Искърския пролом, е привлекателен туристически обект. През Реселец минават реките Ръчене и Белилката . По поречието на реката може да се практикува и туризъм.
Река Искър също предлага чудесни възможности за воден туризъм, риболов, плаж, разнообразен отдих сред природата. Реката Южно от Червен бряг все още протича в каньон, който макар и не така впечатляващ като Искърския пролом, е привлекателен туристически обект. През Реселец минават реките Ръчене и Белилката . По поречието на реката може да се практикува и туризъм.

Версия от 14:04, 20 юни 2016

Реселец
Общи данни
Население1005 души[1] (15 март 2024 г.)
30,9 души/km²
Землище32,598 km²
Надм. височина299 m
Пощ. код5993
Тел. код06578
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ62503
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Червен бряг
Атанас Атанасов
(ССД; 2023)
Кметство
   кмет
Реселец
Петко Христов
(независим)
Реселец в Общомедия

Реселѐц е село в Северна България. То се намира в община Червен бряг, област Плевен.

История

Името на Реселец идва от „разселвам“. Вероятно след една от големите чумни епидемии през 14 век (1336-1372) оцелелите жители на селището, намиращо се недалеч над днешния Реселец, се разселили. Част от тях основали днешното село. Стара легенда разказва за трудния живот на девойка от селото, която се казвала Ресела. Тя не пожелала да смени вярата си по време на османската власт и се самоубила, като се хвърлила от скала с още едно момиче – нейната сестричка. От тогава селото е кръстено Ресела, а местността от която са скочили, кръстили на името на другото момиче Добрана – Добранин дол.

Важен административен център в средновековна България, в първите векове на турското робство Реселец е било вилает – документи за това намираме в турските регистри от 1430 година. Любопитното е, че в обхвата на този вилает е влизал дори днешният Червен бряг. А населението на вилаета е било 126 пълноценни семейства и 19 вдовици – точно така е записано в старите регистри от онова време. Интересната история на селото не свършва дотук. Реселец е било седалище на самия феодал, тоест на владетеля на този вилает. Ореховските бейове и аги наричали Реселец „Чучук Стамбул", тоест Малкия Цариград. През 17 век Реселец губи статуса си на град и е записан като село. В землището на Реселец, обаче, са регистрирани и описани множество археологически паметници – четири надгробни могили, праисторически селища, антична крепост, средновековен некропол. В миналото Реселец е било известно и с водениците си. Още от дълбока древност, когато започва населването на тези места водите на двете реки – Ръчене и Белилката, са служили като основна двигателна сила за много водни съоръжения. От 14 действащи воденици само една е запазена и работи и до днес. И не на последно място – това райско кътче е запазило и до днес редица самобитни народни обичаи. Сред тях е т.нар. Реселешка сватба с обичая „повратки", с който местните самодейци се представят години наред на съборите в Копривщица. Къпанки (пренасяне през река Ръчене на Ивановден) е друг обичай, съхранен единствено в Реселец. И още един уникален и единствен в България празник – този на водния лук. На 30 септември миналата година се проведе третият празник на водния лук в Реселец. Уникалният празник е включен в културния календар на Община Червен бряг и се организира от кметството и местното читалище. Традициите за отглеждането на най-сладкия воден лук датират от много години, а по думите на председателя на читалището – селото се нарича вече „столицата на водния лук“. Традиционно на този празник се организира и кулинарна изложба-конкурс на ястия с воден лук, приготвени по традиционни рецепти от сръчните реселчанки.

Религии

Българска Православна Църква Св.Георги Победоносец в Реселец
Мостът над река Искър край Реселец

Легенда

ЛЕГЕНДА ЗА РЕСЕЛЕЦ

В памет на Христо Ковачев – влюбен в народната песен и в Реселец

От памтивека сред едно чудно място, едно вълшебство от хълмове, долини, дървета и скали – чудновати със своите форми и краски, над които кръжат орли – извира малката, със звучно име рекичка Ръчене. Хуква тя лудешката надолу, притичва весело ту към десния тревист, ту към левия скалист склон и току се хвърли в някоя дълбина, та се пръска от смях. А когато скочи от някой по-висок праг, толкова силно се кикоти, че заглушава концерта на целия пеещ птичи свят. Весело ѝ е, че скоро ще стигне Искъра и ще се слее с него в силната му прегръдка.

Около нея, там където хълмовете се отдръпват един от друг, в малката долинка е имало село, китно като градинка. Къщиците му малки. Червенеят покривите им от старите турски керемиди, през зеленината що ги ограждала. Дворчетата, пълна с шибои, невени, високостеблени бели, червени и шарени ружи, стройни като моминска снага. А тук всички моми били високи, стройни и кръшни, пъргави като кози.

Най-лична сред тях била Ресела. Две руси плитки, като две тежки ръкойки лежали на гърба ѝ, чак до червения пояс, пристегнал тънката ѝ снага. Лицето ѝ бяло, бяло, с лек руменец по бузите, а очите ѝ светли, ясни, като два бистри извора. Като водата на Ръчене при онова, Чудното място. Когото погледнели тези очи, всеки момък се разболявал от мерак по нея. А нейното сърце туптяло и горяло само за Стоян, майстора на кавала, що свирел по сборове и седенки и по празници на мегдана, най-веселите песни и хора. И дарявал на хората малко радост в ония тежки робски дни. Дали защото Ръчене достатъчно налудувала се по стръмното, течала през селото кротко и спокойно и с тихия си ромон и бълбукане, като с песни приспивала и събуждала мало и голямо, тук всички пеели много, пеели хубаво – моми, булки, че и възрастни жени. Надпявали се с пойните птици и с Ръчене дори.

Седяла Ресела със сестра си Добрана пред къщицата на единия бряг на реката, точели дълги тънки нишки (чеиз трябва да се стяга) и редели песен след песен. От другия бряг се обаждал медения глас на стояновия кавал. Ако пък той засвирел пръв, без много бавене те му отговаряли с песни. И така до късни вечери. Свирнята и песните прелитали като лястовици в двете посоки над рекичката и галели влюбените им сърца.

В селото живял стар турчин, някогашен коджабашия, на име Осман Кадир, страшилище за моми и стари булки. Не му трябвали вече ни едните, ни другите, но още бил голям ценител на женската хубост. Като мернал веднъж на хорото Ресела, едва извикал „те това е хубост!“ и лоша мисъл минала през главата му. „Ще зарадвам аз моя паша!“ И щом свършило хорото, застанал пред нея:

- Много си гиздава, чоджум! Ти си само някой сарай да красиш.

Изтръпнала Ресела от думите му, но отговорила засмяна, все едно не е разбрала какво иска да ѝ каже.

- Еее, не съм толкова хубава, Осман ефенди. Има къде, къде по-хубави моми от мене. От този ден страхът свил гнездо в душата ѝ и не ѝ давал покой ни ден, ни нощ. Прибирала се от нивите и градините по слънце, рядко излизала на мегдана, а на хорото не се явявала. Само пеели с Добрана понякога, но не така весело, както преди.

Един ден, в едно горещо преди пладне се разнесли викове и писъци на жени:

- Леле-е, цяла турска конница приближава Искъра и ще дойде в селото! Боже какво ли ще се случи, какво ще стане с нас!?

Всички настръхнали в очакване. Какво друго могли да направят? Ресела и Добрана щом чули, набързо се разделили с майка си и баща си и хукнали към гората на най-близкия хълм откъм десния бряг – на реката. Но били забелязани преди да се скрият и цяла сюрия от преследвачи се юрнала след тях. Бягали двете момичета бързо като две подплашени сърнички и една друга кураж си давали. Ресела сметнала, че е опасно да бягат заедно. Така и двете ще бъдат погубени наведнъж и предложила:

- Бягай, какиното, направо и свий в дола, а аз ще бягам нагоре по хълма! – мислейки, че сестричката ѝ поне ще се спаси.

Турците били много, имало кой да я забележи и кой да се спусне след нея. Там в дола тя намерила смъртта си.

Ресела със сетни сили успявала да държи преднина в тази неравна гонитба. Нозете ѝ не я държали вече, сякаш стъпвала не по земя с трева и камъни, а по жива жарава. От силната жега, умората и напрежението от страха, цялата горяла в огън, сърцето ѝ всеки миг можело да изхвръкне, дъхът ѝ да спре завинаги. И само думите; „няма да им се сдам“ с някаква вълшебна сила все още местели нозете ѝ нагоре, към билото на склона ... към нейния край. Последни стъпки и вече е на върха на хълма, на ръба на Калето. Пред нея, като разтворена паст на огромен звяр зеела пропастта, а зад нея още по-страшни зверове – турците. Със зачервени и озверели лица все повече се приближавали към нея.

– Моят път вече свърши – мислила си тя и взела своето съдбовно решение. Обърнала глава към тях и извикала: „Жива няма да ви се дам, агаряни проклети!“ Вдигнала почти детската си бяла десница и направила последен кръст пред лицето и сърцето си, шепнейки: „Простете, мамо, тате! … Стояне! Затворила очи и полетяла надолу към пропастта. Не! ... Тя излетяла нагоре, към вечността, чиста като светица.

Всички се потопили в скръб по най-слънчевата рожба на слънчевата Ръченска долина. Стоян от мъка забягнал нанякъде. Съкрушените майка и баща се топели като запалени восъчни свещи и наскоро угаснали.

Селяните много жалеели и се гордеели със своите моми. Наричали ги „нашите героини“ и за да се знае за тях и в бъдното нарекли дола Добранин дол, а селото – на името на Ресела. Дали му ново име, весело, звучно и мелодично, като песен – РЕСЕЛЕЦ.

А Ресела и Добрана, жертвайки живота си, за да запазят чисти моминската си чест и святата българска вяра, българки остават и до днес.

Културни и природни забележителности

На около 1 км край селото се намира уникалният природен феномен Калето. Представлява район с дължина приблизително 750 метра и широчина 30-40 м, който е пропаднал с около 60 м. Отвсякъде го обграждат отвесни скали и слизането в него става по романтична пътечка между тях. Това е едно от малкото места в България, където се среща скорпион. Между селото и град Червен бряг има редовна автобусна линия, а може и да се слезе на жп спирка Реселец (линията София-Горна Оряховица-Варна-Русе, но там спират само пътнически влакове) и да се ходи пеш 3 км. Районът предлага много интересни туристически маршрути по внушителни речни каньони. Най-приятно е да се посети през пролетта когато люлякът е цъфнал и лятото. В непосредствена близост е природната забележителност „Реселешки кукли” – красива скална група от уникални и впечатляващи скални фигури.

Неповторимостта на това място се допълва от тайнството на реселешкия лук, който вирее единствено край сладката вода на река Ръчене.

Река Искър също предлага чудесни възможности за воден туризъм, риболов, плаж, разнообразен отдих сред природата. Реката Южно от Червен бряг все още протича в каньон, който макар и не така впечатляващ като Искърския пролом, е привлекателен туристически обект. През Реселец минават реките Ръчене и Белилката . По поречието на реката може да се практикува и туризъм.

Личности

Редовни събития

Съборът на село Реселец се състои всяка година на 6 май. Събора се провежда в центъра на селото известно с името „Пръдището“.

Единственият по рода си празник на водния лук. В в края на септември или началото на октомври хората се събират в центъра на село Реселец – столицата ... на водния лук. 

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България