Девин (община)

Девин (община) 41.743733, 24.397557
Герб
Общи данни
Област	Област Смолян
Площ	573.68 km²
Население	12 097 души
Адм. център	Девин
Брой селища	16
Сайт	www.devin.bg
Управление
Кмет	Здравко Иванов (БСП за България, ДПС; 2019)
Общ. съвет	17 съветници ГЕРБ (8) Обединени за общината (4) ДПС (3) Обединени за Девин и Общината (2)
Девин (община) в Общомедия

Географска карта на община Девин

Община Девин се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Смолян.

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в западната и северозападната част на Област Смолян. С площта си от 573,684 km² е 2-та по големина сред 10-те общините на областта, което съставлява 17,97% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – Община Чепеларе;
• на югоизток – Община Смолян;
• на юг – Гърция;
• на югозапад – Община Борино;
• на северозапад – Община Батак и Община Брацигово, Област Пазарджик;
• на север – Община Кричим, Област Пловдив;
• на североизток – Община Родопи, Област Пловдив.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е средно и високо планински и се простира в централната част на Западните Родопи.

На нейната територия попадат участъци от шест орографски единици, съставни части на Западните Родопи.

На изток от дълбоката, каньоновидна долина на река Въча до границата с община Чепеларе, на юг до долината на Широколъшка река и на север до границата с Област Пловдив територията на общината се заема от западните и югозападните части на мощния западнородопски рид Чернатица. По границите с общините Чепеларе и Родопи от юг на север са подредени неговите първенци – върховете Голям Персенк 2094,5 m (най-високата точка на общината), Малък Персенк 2073,9 m, Модър 1991,9 m и др.

Южно от рида Чернатица, между дълбоките долини на реките Въча на северозапад, Широколъшка река на север и Мугленска река на югозапад на територията на община Девин се простират северозападните ниски части на най-високия родопски рид Мурсалица Неговата най-висока точка в пределите на общината е връх Кърмилята 1818,2 m, разположен югозападно от заличената махала Катранци.

Районът на югозапад от рида Мурсалица, между каньоновидните долини на реките Мугленска на североизток и Чаирдере на югозапад се заема от рида Чамлия. Той се простира от югоизток на северозапад, като най-високите му части са на границата с Гърция и тук се издига Средния връх (Делибабка) 1949,7 m.

Най-южните райони на община Девин, землищата на селата Триград и Кестен се заемат от крайните югоизточни части на най-дългия западнородопски рид – Велийшко-Виденишкия дял. На 1,5 km северозападно от село Триград, на границата с община Борино се издига най-високата му точка – връх Дурдаш 1692,7 m.

Между река Въча на юг и изток и левият ѝ приток Девинска река на север на територията на община Девин се простират най-източните части на Девинска планина с връх Хамамбунар 1686,1 m, разположен на 3 km северозападно от село Грохотно, на границата с община Борино.

Северозападната четвъртина на община Девин, между долините на реките Въча на изток и Девинска река на юг се заема от югоизточните части на Баташка планина. Максималната ѝ височина в пределите на общината е връх Исинчал 1559,9 m, намиращ се на около 1 km северозападно от ДГС „Балакли“.

Минималната височина на община Девин от 538,7 m н.в. е котата преливник на язовир Въча.

Води

През средата на община Девин, от юг на север, в много дълбока, каньоновидна долина, с малки долинни разширения при селата Тешел, Грохотно и Михалково и град Девин протича с горното и част от средното си течение втората по големина родопска река – Въча. Тя се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) при село Тешел. За нейно начало се приема Буйновска река, която води началото си от община Борино. След образуването си река Въча тече в североизточна посока между Девинска планина на северозапад и рида Мурсалица на югоизток в дълбока долина. При град Девин тя образува малко долинно разширение, завива на север и навлиза в първия от трите изградени по течението ѝ язовири – Цанков камък. Преди село Михалково реката изтича от язовира, минава през селото, след което навлиза във втория, най-голям по течението ѝ язовир – Въча. След изтичането си от него напуска пределите на общината.

На територията на община Девин река Въча получава четирите си най-големи притока. При село Тешел се влива дясната съставяща я река Чаирдере (21 km), която изцяло протича през общината. Тя води началото си от северното подножие на Средния връх (Делибабка) в рида Чамлия и тече на северозапад в дълбока, на места каньоновидна долина, като служи за граница между рида Чамлия на североизток и Велийшко-Виденишкия дял на югозапад. Нейни основни са: Триградска река (ляв) и Мугленска река (27 km, десен). Мугленска река протича през общината с долното си течение в много дълбока каньоновидна долина между ридовете Чамлия на югозапад и Мурсалица на североизток.

На около 2 km преди град Девин отдясно в река Въча се влива Широколъшка река, която води началото си от община Смолян, а в община Девин преминава долното ѝ течение в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение реката се явява граница между мощните родопски ридове Мурсалица на юг и Чернатица на север.

Източно от град Девин река Въча получава отляво най-големият си приток – Девинска река (Дамлъдере). Тя протича през общината с най-долното си течение в много дълбока и непроходима каньоновидна долина и служи за граница между Баташка планина на север и Девинска планина на юг.

В най-долната част на язовир Цанков камък, преди преградната му стена, отляво във Въча се влива последният ѝ голям приток – река Гашня. Тя протича през общината с долното и част от средното си течение в дълбока и гориста долина през югоизточните части на Баташка планина.

Освен тези четири големи притока на територията на община Девин река Въча получава още множество други притоци, по-големи от които са: Лясковска река (десен, влива се преди село Михалково) и Чурековска река (десен, влива се в село Михалково).

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	13 013	100,00
Българи	8 961	68,86
Турци	1 580	12,14
Цигани	104	0,80
Други	61	0,47
Не се самоопределят	195	1,50
Не отговорили	2 112	16,23

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Девин
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	9404	12029	14696	15986	16364	17067	16575	15010	13013	??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 16 населени места с общо население от 13 013 жители (към 01.02.2011).

Списък на населените места в община Девин, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2011 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Беден	425	45,762		Лясково	820	56,505	Лесково
Брезе	467	32,872		Михалково	306	32,700
Водни пад	2	-	Дюшук дере, в з-щето на с. Триград	Осиково	338	43,107
Грохотно	937	22,373	Грахотна	Селча	662	23,678
Гьоврен	905	29,293		Стоманево	184	15,820	Чиликли
Девин	7060	134,832	Селиме, Дьовлен, Здравец	Тешел	5	-	в з-щето на с. Гьоврен
Жребево	97	-	Айгър деле, в з-щето на с. Триград	Триград	662	77,993
Кестен	95	26,956	Кестенджик	Чуруково	48	31,793
				ОБЩО	13013	573,684	3 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• през 1912 г. – преименуван е гр. Селиме на гр. Дьовлен без административен акт;
• през 1926 г. – преименуван е гр. Дьовлен на гр. Здравец без административен акт;
• през 1927 г. – възстановено е старото име на гр. Здравец на гр. Дьовлен без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Дюшук дере на м. Водни пад;

– преименува гр. Дьовлен на гр. Девин;

– преименува м. Айгър дере на м. Жребево;

– преименува м. Катран чукар на м. Катранци;

– преименува с. Кестенджик на с. Кестен;

– преименува с. Чиликли на с. Стоманево;

• указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава н.м. Тешел за отделно населено място – с. Тешел;
• през 1965 г. – уточнено е името на с. Лесково на с. Лясково без административен акт;
• Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Грахотна на с. Грохотно;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Настан и го присъединява като квартал на гр. Девин;
• Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Катранци и я присъединява като квартал на гр. Девин;

– заличава с. Петвар и го присъединява като квартал на м. Чуруково;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Михалково и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Девин;
• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Настан от гр. Девин и го възстановява като отделно населено място – с. Настан;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Реш.МС № 115/обн. 25.03.1998 г. – отново заличава с. Настан и го присъединява като квартал на гр. Девин;

Транспорт

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 68,8 km:

• последният участък от 14,4 km от Републикански път III-197 (от km 74,7 до km 89,1);
• участък от 54,4 km от Републикански път III-866 (от km 39,4 до km 93,8).

Топографска карта

• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта
• Шаблон:Карта

Външни препратки

• Официален сайт на Община Девин

Източници

• Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г. http://knigabg.com/index.php?page=book&id=2748