Пестришино: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м община с малка буква
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| знаме =
| знаме =
| герб =
| герб =
| изглед =
| изглед = Petrishino-MK.JPG
| изглед-описание =
| изглед-описание =
| гео-ширина = 41.91
| гео-дължина = 22.1331
| регион = Източен
| регион = Източен
| община = [[Пробищип (община)|Пробищип]]
| община = [[Пробищип (община)|Пробищип]]

Версия от 17:06, 21 юни 2016

Пестришино
41.9578° с. ш. 22.1639° и. д.
Пестришино
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПробищип
Надм. височина600 m
Население10 души (2002)
Пощенски код2210
Пестришино в Общомедия

Пестришино (Шаблон:Lang-mk) е село в източната част на Република Македония, община Пробищип.

География

Землището на Пестришино е 7,7 km2, от които земеделската площ е 728 хектара - 311 хектара обработваема земя, 409 хектара пасища и 24 хектара гори.[1]

История

В 19 век Пестришино е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Пестришино има 80 жители, всички българи християни.[2]

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пестришино (Pestrichino) има 96 българи екзархисти.[3]

През 1905 година Петър Ацев и Пере Тошев правят наблюдението, че жителите на Пестришино по нрави, обичаи и говор са близки до шопите. Ацев отбелязва, че те носят калпаци, а по отношение на говора им пише:

През целия ден Пере водеше разговор със селяните и следеше в говора им, че много общо има в езика на тези селяни с оня на шопите. Изглежда, че шопското племе действително се простира до крайните западни предели на Осоговската планина.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители (4 мъже и 6 жени), в 5 домакинства и 19 къщи.[1]

Личности

Родени в Пестришино

Бележки

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 232.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 136 - 137.
  4. Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 111-112.
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 711.